Моите пораснали деца

  • 3 453
  • 15
Здравейте много ми е трудно за първи път пиша в страницата.Проблемът ми е че имам син 18 и дъщеря почти на 17 и изпитвам голям страх всеки път когато са на вън ,недей се боже пък ако е тъмно .Изпитвам паника и страх че нещо ще им се случи а пък ако не си вдигнат телефона сърцето ми спира .Знам че трябва да свикна че ще имат собствен живот моля, дайте ми съвет как да преодолея  страхът и факта че порастват и немога постоянно да съм с тях и да ги пазя ..Благодаря предварително  Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Здравей! Първо, рано или късно, трябва децата да са самостоятелни и колкото и да се притесняваш, дръж си го вътре и се контролирай.
Второ, трябва да имаш добри отношения с децата и да си ги научила да се обаждат при закъснение. Трябва да казват къде ще ходят, с кого и кога ще се върнат. Това е съвсем нормално нещо. Трябва да имате приятелска комуникация и да разбират, защо се интересуваш и задаваш тези въпроси. Общо взето, ти трябва сама да се справиш със себе си, работи върху това. Имах същият проблем, като твоя...не спях нощем, гледах часовника, събуждах се от притеснение, то и не можеш да спиш, а само някакъв вид унес...Ако добре си ги възпитала, трябва да не се притесняваш толкова...Прави, каквото трябва, а другото го остави на природата...
Виж целия пост
# 2
Благодаря  ви , ами да мисля че съм ги възпитала добре и да знам че трябва да се справя някак си сама .Просто ми е адски трудно и да вече близо месец немог да спя. Филмите в главата ми са адски много и с различни сюжети и са много страшни 😭 Дано по бързо отмине този период
Виж целия пост
# 3
Казваш, че синът ти е на 18, т.е. пълнолетен човек. Предполагам, той е излизал сам поне 5 години преди това. За това време не успя ли да свикнеш?
Виж целия пост
# 4
Ами да излизал е но тогава съм била в правото си да го контролирам ,да му званя и примерно да има вечерен час . Но сега е различно зъщото си е на 18 и вече   трябва да се науча  да не званя и пиша постоянно. А между другото  не е бил от децата дето са биле постоянно на вън можеби за това те първа свиквам
Виж целия пост
# 5
А, за контрол ставало дума...
Виж целия пост
# 6
Здравей! Първо, рано или късно, трябва децата да са самостоятелни и колкото и да се притесняваш, дръж си го вътре и се контролирай.
Второ, трябва да имаш добри отношения с децата и да си ги научила да се обаждат при закъснение. Трябва да казват къде ще ходят, с кого и кога ще се върнат. Това е съвсем нормално нещо. Трябва да имате приятелска комуникация и да разбират, защо се интересуваш и задаваш тези въпроси. Общо взето, ти трябва сама да се справиш със себе си, работи върху това. Имах същият проблем, като твоя...не спях нощем, гледах часовника, събуждах се от притеснение, то и не можеш да спиш, а само някакъв вид унес...Ако добре си ги възпитала, трябва да не се притесняваш толкова...Прави, каквото трябва, а другото го остави на природата...

Точно казано! Няма да си забравя аз като върна лентата назад с моите родители всичко си споделях, знаеха почти всичко за приятелите ми дори те повечето ги познаваха и виждах едно спокойствие в очите им. Чувствах ги освен като родители и като най-добри приятели, с които всичко да си кажеш и до ден днешен вече като не живея при тях по телефона чуем ли се пак е по същият начин.
Колкото повече забраняваш дадени неща по-лошо, виждала съм подобни случаи с познати - отделят ли се от родителите си са като отвързани.
Виж целия пост
# 7
До колко точно часът е излизал въпросният син?
Виж целия пост
# 8
До преди началото на "Сънчо", Роки.
Виж целия пост
# 9
Смятай!
Аз вече свикнах да заспивам преди да се прибере дъщерята, а е на 17.5.
Виж целия пост
# 10
А снимката защо?
Това 17-годишната дъщеря ли е?

Някой скучал в 3 през нощта...
Виж целия пост
# 11
Благодаря  на тези които ме разбират и се опитаха да ми дадат адекватни съвети.И искам да кажа на тези които ми се присмиват,хора не не съм скучала в 3 през нощта неможех да спя вече цял месец съм  така .И  знам че трудно преминавам  през този период може да е смешно в вашите очи но с нищо няма да ми помогне това че на вас ви е смешно .Аз си знам какво ми е Sad
Виж целия пост
# 12
А снимката на кого е и защо я качи?
Виж целия пост
# 13
И  знам че трудно преминавам  през този период може да е смешно в вашите очи но с нищо няма да ми помогне това че на вас ви е смешно .Аз си знам какво ми е Sad
Какъв период? Пълнолетен мъж излиза сам, а майка му се тръшка. Хайде малко по-сериозно.
Виж целия пост
# 14
Незнам защо толкова е интересна снимката в случая и се хващате за това проблема си е ваш .А колкото до това да бъда по сериозна  , как ще се чувствате  ако докато говорите по телефона с дъщеря си която се прибира в 11 часа и е на 17  чуете как някой я напада и тя започва да крещи "Не не остави  ме намира Не не "И това нещо ти го чуваш сърцето ми спря тръгнах боса към нея искаше ми се да скоча през телефона.Колкото по бързо бяха толкова по бавно ми се струваше че бягам. Слава на бог той я е пуснал може да е чул виковете ми по нейния тел или се оплашил от нещо когато стигнах до нея беше сама и вървеше към мен. ЕТО ЗАТОВА съм будна в 3 часа от тогава на татък ЕТО ЗА ТОВА  изпитвам паника докато са на вън . И ЕТО за това  ви пиша за да  преодолея страхът си някак Sad   Wink Иии снимката е моя за тези които живо се интересуват .Нова съм и мислех че задължително трябва  да се сложи снимка  не е щото ми е било скучно 🤔
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия