В момента чета ... 78

  • 37 325
  • 740
# 15
Жена съм и трудно някой би ме упрекнал в сексизъм, но колкото и криминални книги да съм прочела, написани от жени, все нещо не ме е удовлетворявало напълно. Последното ми разочарование е Луиз Пени - "Час за разплата". Няма да посегна към друга нейна книга. "Камък, ножица, хартия" прочетох. Не че е лоша, но... Оценки не давам, но не бих прочела друго от авторката.

Отказах се да чета Луиз Пени още от първата ѝ книга.

Чела ли си книги от Ирса Сигурдардотир, Долорес Редондо, Карин Фосум, Вал Макдърмид?
Виж целия пост
# 16
На 85% съм от Перлата, която се освободи от черупката си, и продължавам да съм на мнение, че книгата е хубава. Имайки предвид, че е за Афганистан, си предполагах, че тематиката не е лесна, няма жизнерадостни моменти, но определено държи интереса. Усетих тъгата, болката и радостта на героите. Щом емоцията е минала през мен, считам, че времето отделено на романа си е заслужавало. Така съм и с музиката, има парчета които докато слушам, усещам как течностите в тялото ми започват да бушуват Joy, и други, които не са лоши, но ме оставят почти равнодушна.

Ако някой реши да се раздели с Момичето с гръмовен глас и с Невидимите фурии на сърцето нека да ми пише Heart.

Миж, благодаря за темата. И преди съм казвала, че тук е може би най-приятното ми място във форума Heart.
Виж целия пост
# 17
Благодаря за темата, Миж Two Hearts

Записвам се с “Победителите” на Бакман. Доста я чаках, но нещо не ме увлече в началото. Вече съм на 291 страница и чак сега чета с интерес.
Виж целия пост
# 18
Агата Кристи е един път. "Десет малки негърчета" са топ-криминален роман, а и "Азбучните убийства" си ги бива. Ако се търси криминален роман, който не е класическо криминале а смесица от жанрове (криминален, мистерия, любовен, приключенски) пък препоръчвам "Лунният камък" . от Уилки Колинс
Виж целия пост
# 19
А за смесен жанр, бих препоръчала Кейт Мортън.
На мен ми беше любопитно и Мария Пеева как се е справила с това, но имам твърде много набелязани заглавия и до нейния “Инцидент в Мадрид” още не мога да стигна.
Виж целия пост
# 20
Супер идеи! "Жената в бяло" съм я забелязвала, но не съм сигурна чела ли съм я или не. Ще опитам  "Лунният камък" и ще видя познато ли ми е.
Виж целия пост
# 21
Аз съм прочела само последните две книги на Луиз Пени, които излязоха на български ("Царството на слепите" и "По-добър човек"), плюс следващата, която ще излезе за Коледа ("Всички демони са тук") - от тези трите третата ("Всички демони са тук") ми хареса най-много, но и първите две за мен са доста добри. Иначе, да, чувала съм, че ранните книги са по-слаби. Но от тези три книги на мен атмосферата, която Луиз Пени създава, ми допадна много, а също и героите.
Виж целия пост
# 22
Мерси,Миж🌺🌸🌺!
А аз съм в обедна почивка вижте как:
Виж целия пост
# 23
Аз прочетох "Престъпление и наказание". Много смесени чувства - класика се води, има смисъл, има поука, тежка е за четене, НО като цяло според мен е прекалено бавна, отвлечена, странна. Тва разбира се е субективно мнение, но понеже ми беше първата книга на Достоевски, а още доста негови съм планирал, но вече се чудя дали да ги чета. Иначе сега почнах "Параграф 22", още нямам впечатления от нея.
Виж целия пост
# 24
Аз прочетох "Престъпление и наказание". Много смесени чувства - класика се води, има смисъл, има поука, тежка е за четене, НО като цяло според мен е прекалено бавна, отвлечена, странна. Тва разбира се е субективно мнение, но понеже ми беше първата книга на Достоевски, а още доста негови съм планирал, но вече се чудя дали да ги чета. Иначе сега почнах "Параграф 22", още нямам впечатления от нея.
Престъпление и наказание е една от книгите, които помня, оставя следа в съзнанието, за разлика от много други. Наистина е трудна за четене, различна, но си заслужава. Но и аз не мога да се справя с други негови. Започнах Идиот, но не можах да я продължа. Може би по-нататък. Иска се повече упорство в началото, за да се настроиш и да се потопиш в руската шир Simple Smile
Аз си продължавам с "Дъщеря на съдбата" - много хубава, но нямам време да й се отдам напълно.
Виж целия пост
# 25
Да, остави тази книга следа в съзнанието ми - че никак не ми допадна. Но я четох в неподходяща за възприемане възраст - ученическа. Много е важно кога какво се чете, защото понякога резултата е точно противоположен на ползата.
Виж целия пост
# 26
Тези книги се четат най-добре в гимназия или уни. Там по друг начин се гледа на някои проблеми, все още изглеждат чужди и далечни. Като започне работа и семейство и когато родителите проимат нужда от помощ ...  на човек и му стават много близки и лични. По-трудно е четенето тогава .
fenyx аз в ученическата много добре я прочетох. Тогава гледах глобално да разбера света и да го направя по-добър и да разбера хората ... сега вече имам доста скептика по тези идеи.
Виж целия пост
# 27
В ученическа възраст четях много- включително тогава Волтер и Ницше. Но с тази книга не се получи.

Видяхте ли вече виртуалната книжарница на Колибри?
https://www.colibri.bg/libraria
Виж целия пост
# 28
Благодаря за новата тема, Миж ! Flowers Four Leaf Clover

Аз прочетох Хартиения дворец" на Миранда Каули Хелър. Със смесени чувства съм, мнението ми е нещо средно между това на Миж и Аня. Отначало ме увлече и ми хареса книгата, в един момент обаче загубих интерес. Едва я завърших. Подразни ме тази неориентираност на главната героиня и си мисля колко хубаво би било ако в семействата хората общуваха и споделяха малко повече по между си.

След " Хартиения дворец" на един дъх прочетох Малки жестокости" на Лиз Нюджънт. Това е друга семейна сага, която прочетох с удоволствие от край до край. Може би направих грешка, че четох две такива книги една след друга (семейни драми), защото" Малки жестокости" повече ме впечатли, допадна и на нея поставих по-висока оценка в личната си класация. " Хартиения дворец" ми се позагуби като усещане. Simple Smile
Виж целия пост
# 29
От Ницше нищо не съм чела и имам някакво страхопочитание че има много мъдрости и ще се чете внимателно. Така че не мога да се наглася да го започна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия