В момента чета ... 78

"Правителството иска да те манипулира, затова и съществува."
***
"Всъщност откакто свят светува, се ядем едни други, нали? И не само символично - буквално се поглъщаме."
***
Това несъмнено е най-добрата антиутопия, която съм чела някога и пред ужасните внушения на която всички останали бледнеят. Книгата е жестока, безпощадна, хвърля те без предизвестие в дълбините на едно чудовищно трансформирано общество.
Факт: Аржентина е сред най-крупните производители и износители на месо в света.
Това е индустрия за милиарди. А сега да си представим какво би се случило, ако пандемия от неизвестен вирус по животните, причиняващ смърт сред хората след консумацията на месо, би застрашила тази индустрия с крах? Да, биха се търсили алтернативи."Деликатесен труп" от аржентинската авторка Агустина Бастерика разглежда именно една такава "алтернатива" - живота в общество, извършило "Прехода" и  узаконило канибализма, удобно именуван като консумация на "специално месо".
Бастерика описва един анти-свят, в който бизнесът с хора е хитът на икономиката - аналог на отношението към животните в нашето общество.  Създадени са специални развъдници и ферми за отглеждане на хора с цел консумацията им. Всичко от човека се използва - месо, кърма, кожа, субпродукти... Хора се ловуват в специални ловни стопанства, подобно на дивеч, с хора се правят ужасяващи експерименти, пред които Менгеле и компания биха изглеждали като свенливи ученички. Обществото е до такава степен изродено, че дори вече не съществуват погребения, тъй като катафалките биват нападани, а труповете на починалите - открадвани за храна на маргинализираните групи, наричани в книгата "Мършояди".За мен най-тягостното в книгата беше безнадеждността и оскотяването на хората. Особено ме потресоха някои епизоди с насилие върху животни. А краят е просто потресаващ, но напълно логичен, защото няма вариант да останеш нормален в  общество от ненормални.
Дали въпросният "вирус" не е просто манипулация на световния елит за поддържане човешката популация в някакви граници или е реалност не става ясно, по-интересни самножеството морални дилеми, които романът повдига. Всъщност, книгата е като обем малка - едва 200 страници, но четейки я , човек се чувства смазан от съдържанието ѝ , от безпределността на анти-света, създаден от Бастерика, от моралните казуси, от всичко.