В момента чета ... 78

  • 44 131
  • 740
# 465
Такааа. Аз дочетох снощи Образована. В началото бързо ме увлече и ми беше интересна, към средата доскуча, а докрая бях готова да удуша главната героиня. Толкова отявлено несимпатичен персонаж, че в нито един момент не ми се стори истински. Увредена, повредена, разбита до несъществуваща психика. На фона на цялото танго с две напред- три назад, което героинята играе с живота си, страданията причинени й от побърканото й семейство направо ми се струваха заслужени... Ако книгата беше още стотина страници по- обемна, сигурно и аз щях да се побъркам, четейки я. Тройка от мен, вероятно само и изключително заради Тара. Иначе идеята е ясна- борбата за психическо оцеляване, стремежа да откриеш себе си, надеждата и пр. Но всичко това е дъблоко погребано пред раздвоеността на героинята между самата себе си и тиранията на семейството й.
Виж целия пост
# 466
Мда. И после като видиш, че е реално съществуващ човек, който е писал за реалния си живот и усещането е още по-странно.
Поне при мен така се получи. Дори и гледах някакви интервюта покрай книгата, за да видя що за човек е като излъчване.
Виж целия пост
# 467
Именно. Докато чета, се опитвах да си напомня, че това е реална личност, не измислен образ. Изключително шизофренично усещане- авторът е успял да изпълзи от дълбоката дупка, за да напише тази книга, а в същото време всячески се опитва да се набута обратно, изкривявайки спомените си, преиначавайки истории, дори променяйки свидетелствата на други хора. Адски объркващо, много сюрреалистично.
Виж целия пост
# 468
Прочетох "Ревност идруги истории" от Ю. Несбьо. Удоволствие! Който може да пише, не може да не пише.  Разкази, написани по правилата, винаги с изненадващ край, дори когато го предвиждах. Драго ми е , че този толкова добър автор на романи, умее да пише и разкази.
И понеже обичам да чета разкази, търсих в библиотеката "Разкази с неочакван край" на Роад Дал, които някога много ми бяха харесали. Но попаднах на "Още разкази с неочакван край", пак от него. Хубави са, но дали очакванията ми са били по-големи, дали след "Ревност"- не знам, но очаквах да бъдат малко "по-луди".
Виж целия пост
# 469
Не знаех, че Несбьо има и разкази. Определено ме заинтригува и ще се поинтересувам.
Виж целия пост
# 470
Хартиеният дворец продължава да ме хипнотизира, снощи четох до 1, днес 3 часа ☺. Остават ми 100ина страници и мога да кажа, че е една от най-интересните, интригуващи, динамични и залепящи книги, които съм чела напоследък. Влиза ми в класацията за книга на годината. Дано и последните страници да са все така интересни. За мен е една все пак любовна история, която ми напомня по хипнотичност Вечната Амбър.
Виж целия пост
# 471
"Симон "Нарине Абгарян.
Ах как омайно пише тази жена!Умело ниже думите в истории,преплита съдби и всичко в крайна сметка е на мястото си. Симон е надеждата,любовта и силата,която идва в точния момент на избраниците му. Романа не е само за любов. Любовта изплува накрая, като спасителен пояс на всяка история - а те мрачни,тежки,налудничави, пречупващи душите на жените. Много ми хареса! Определено ще се чете Абгарян.

Мисля да продължа със Студен гранит..
Виж целия пост
# 472
Нарине Абгарян и Давид Фоенкинос са моите открития тази година и държа да прочета всичко от тях. Досега са ми подарили само удоволствие.
Прочетох Победителите и мнението ми остава непроменено.
Виж целия пост
# 473
След 400 стр.,започнах да попрелиствам диагонално @Победителите…еми,излишни 700 стр. според мен.Не знам колко пъти се повтори какво се е случило на Мая преди две години,то препратки и случки към предните две книги,то чудо…излишен пълнеж,а и в повече ми идваше вече и нравоучителния тон на Бакман,фрашкан със сентенции…моля да ме извинят феновете на третата книга….и това с “чичаците” не спря са ме дразни,”стари муцуни” по-бих приела😂
Виж целия пост
# 474
Аз всъщност почти нямах време да чета и още съм на "Присъдата е смърт" , доста е увлекателна.
Успях да изслушам "Майките" в Сторител.
Много ми хареса идеята да бъдат описани проблемите на тинейджърите в семейството. Според мен бяха представени по интересен и достоверен начин. На моменти настръхвах, на моменти ми се насълзяваха очите, заради всичко това, което трябва да преживяват някои деца. Финалът не ми хареса.
Скрит текст:
Хем очаквах нещо подобно, хем не мислех, че може чак така жестоко да я убият. Разбирам болката и мъката, която са били принудени да изтърпят всички, но наистина ли отчаянието може да те доведе до там, че да убиеш единственият човек, който някога ти е помагал и се е грижил за теб. И как пък всички участваха в това, нереалистично ми беше, че нямаше един, който да ги спре. Не знам, наистина не знам.
Освен финала, другото, което не ми хареса, бяха абсолютно излишните на места безкрайни описания.
Определено книгата е добра и дава много повод за размисъл. Оценка 4/5.
Изслушах и "Произход на видовете" на Блажев. Първата Малинка за годината е ясна. Другата му книга като цяло ми хареса, но тази е много зле. Да, признавам, че се усмихнах и се разсмях на няколко пъти, но направо си беше изключение. Бих я определила като слаба, безинтересна и пошла книга- 1/5.
Абонаментът ми е до 20.08 и макар че за сега успявам да съчетавам слушането с доста неща, които правя, вероятно няма да го възобновя. Дотогава обаче ще се възползвам и сега мисля да продължа с "Отклонение" на Блага Димитрова.
Виж целия пост
# 475
За "Майките" и моето мнение е такова. "Отклонение" ми е една от любимите книги! 🙂 Дано ти хареса!
Виж целия пост
# 476
Завърших "Пътят към дома става все по-дълъг". Малка книжка в Бакман стил. Мила и вълнуваща. Не ме впечатли твърде и едва ли ще остави трайни следи.
Започвам "Трябва да поговорим за Кевин" на Лайънел Шрайвър. Още в началото съм. Малко ми напомня "Олив Китридж".
Виж целия пост
# 477
Шести месец мъча тоя Кевин. Вече съм към средата и е все същата тъпня. Дано не си приличат с "Олив Китридж", че и нея съм си я купила.
Виж целия пост
# 478
Започвам "Трябва да поговорим за Кевин" на Лайънел Шрайвър. Още в началото съм. Малко ми напомня "Олив Китридж".

Интересно... А по какво?
Виж целия пост
# 479
По самото описание на отношението на хората към някого, който е направил нещо и близките му. Имаше и при Олив една глава за семейство - майка и баща, на които синът им май беше в затвора. И съответно вътрешните мисли в главите на героините покрай тези случки. А и като цяло мислите на Олив и на героинята, която сигурно е майката на Кевин. Предполагам, че скоро ще станат съвсем различни книги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия