Боже, молим ти се ние от сърце, да имаме в тумбачетата бебе, а защо не и две ! ~бебеправене 407~

Изменя се при бебеправене, изменя се от промяна във времето, жеги, едно-друго. За два дни по-рано не бих се тревожила, а за по-лек даже бих била благодарна

Inferiya Да права си, особено с нашата ендометриоза и по-слаб цикъл трябва да се радвам 😅ама си викам това е необичайно нещо 😅. Благодаря ❤️

И аз забелязах не малка промяна при мен, честно казано. Ще го обсъдя с АГ. Само 3 1/2 ми беше МЦ този месец, слабо течение, почти никакви болки. Ще е супер, ако всичко е наред и ще съм благодарна, но чак ми се струва притеснително.

Помня, че миналото лято по едно и също време се напълни "бременна ли съм" с паникьосани мацки с по-лек цикъл. Времето наистина влияние. Вече ако два-три поредни месеца "има нещо гнило" може да се замисля за едни хормони.

Мале и моя цикъл е така, много оскъден, чудя се дали е от ковид или кюретажа, ама като гледам е навсякъде...

Последният ми цикъл/пада се първи след операцията/ беше болезнен два дни, но доста кратък и оскъден. Чак се притесних. 😅 Пък и аз съм с ендометриоза и отделно аденомиоза. Явно е от времето.

Миналата година най-най-най-лекия ми цикъл беше след стимулацията за инсе предвид, че беше преди операцията беше като гръм от ясно небе. За една бройка да се изкуша да се стимулирам и следващия месец
Btw чукнах годинка от операцията Реално днес е година от изписването сетих се от кога не съм си носила нощницата с Пинко розовата пантера

Моят цикъл е по 2 дни и половина до 3. И си е сравнително оскъден. Само след офис хистероскопията първият цикъл беше 5 дни, но после пак 3..

Не знам дали заради добавките, които започнах да пия около О имам силни болки в яйчниците.

И моя цикъл е супер оскъден, но аз мисля, че се дължи на тънката лигавица. Взех таблетки от листа на малини, но ефект не виждам. А сега след офис хистероскопията ги чакам със закъснение , от вчера се мъчи да ми дойде, но вече втори ден е само кафяво зацапване.

Здравейте, момичета. Аз се представих в темата преди седмица-две с въпрос за желязо.
Относно цикъла - при мен от известно време също намаляха дните от седем на четири, дори съм имала само по два дни. На втория ден обикновено съм с доста силно кървене. Отдавам това скъсяване на възрастта при мен - 41 години. То се случи още преди опитите.
Иначе опити правим от година и половина, в които имаме две-три загуби (ако някого го интересува, защо пиша толкова неопределено - “две-три”, мога да разкажа), две леки стимулации с фоликулометрия и контролирани контакти.

Днес ми е втори ден на цикъла и щяхме да стартираме подготовка за инсеминация. Бях на преглед и се оказа, че лигавицата ми е много удебелена и не изглежда като при цикъл. Отлагаме стимулацията и в понеделник пак съм на преглед, да видим дали изобщо ще правим нещо и какво става. Докторът ме прати за ЧХГ и каза, че ако е положително, съм за спешна хоспитализация. Сега чакам резултати. За първи път през живота си се надявам на отрицателен резултат - каква ирония на съдбата. Засега нямам информация, на какво се дължи това странно удебеляване и докторът ми каза да не спекулираме. А на мен ми е тревожно.
Другото, което разбрах е, че имам само 7 антрални фоликула общо. През зимата имах по 7-8 в единия яйчник. Т.е. двойно по-малко са сега. Доста неприятна новина - резервът рязко и драстично е намалял.

Прогестерона наскоро си изследвах - беше потресаващо нисък. При последната загуба бременността започна с прогестерон 15 ng/ml. И още сума ти неща, с които няма да ви занимавам.

Да ви кажа, първите месеци след загубата миналата година много трудно приемах отрицателните тестове. С течение на времето душата ми вече изтръпна и почти не усещам болка. Едно такова празно ми е по-скоро. Тъкмо се настроя, че сме намерили начина, решението - и все нещо се изпречва. Но знам, че всички вие минавате през същото и сте много силни, на което се възхищавам. Особено Кактусчето много ме впечатлява. Надявам се на всяка една от нас да се сбъдне мечтата. А ако не - то поне да се научим да приемаме обстоятелствата.

Приятен уикенд на всички!

Момичета, здравейте!
Бях писала в темичката преди месеци, когато от скоро бяхме започнали с опитите за бебче. От тогава редовно ви следя, но все не се решавам да пиша, все си мисля, че този път ще стане и все се разочароваме…
Вероятно за някои от вас 9 месеца не са толкова дълго време, но толкова много ми се иска да се случи, че не се побирам в кожата си от безсилие и пиша това през сълзи…
Ходих предния месец при моя АГ, който твърди, че имам овулация и всичко е наред, убеждава ме, че до зимата ще стане, но трябва да не се вглъбяваме и да си живеем живота, както сме го правили преди желанието за бебче.. звучи елементарно, но все за това мисля.

До преди да започнем с опитите в продължение на години пиех противозачатъчни, след като ги спрях цикълът ми идва всеки месец на 26-28 дни и е с продължителност не повече от 2-3дни като само в един от дните е маааалко по-обилен, а в останалите е просто зацапване. Този месец си взех тестчета за овулация като ги метнах вчера - 12ти ден от началото на последната М, но и вчера и днес са отрицателни, ще продължа и през следващите дни, но не изключвам варианта да съм закъсняла с тестването и следващия месец ще започна малко по-рано.

Пия фолиева киселина от зимата, ПКК ми е перфектна, но АГ прецени, че няма нужда да пускаме хормони на този етап. С ММ си се обичаме на всеки 1-2-3 дни и просто не мога да си обясня защо не се получава.

Пиша ви толкова подробно, понеже не искам да обременявам близките си с това, но в същото време адски много ми тежи и имам нужда да споделя с някого.. Всеки път като ми каже някой “айде, колко време мина от сватбата, време ви е вече” и сърцето ми се свива…

Съжалявам за дългия пост.. Дайте ми съвет от къде да започна - от мерене на температура ли, от някои хормони ли, от някои витамини ли, от къде?

Пропуснах да кажа, че бях на 24г, когато започнахме с опитите, а със съпруга ми имаме по-малко от 2г разлика.


Пожелавам успех на всяка от вас! Дано чудото ви се случи колкото се може по-скоро!

И моят цикъл от както се помня винаги е бил супер оскъден,3-4 дни макс но пък винаги е бил много редовен... миналия месец бях на доктор потвърдихме предстояща ову,бяхме на почивка и имахме опити всеки ден през фертилните дни,имах такава голяма надежда и накрая пак ми дойде като по часовник точно на 30-тия ден...Голям рев му хвърлих този месец,все повече си мисля че тръбите ми са запушени в следствие на секцио преди 5 години Давам ни последен месец опити,преди да тръгна пак по доктори но честно казано надеждите са ми минимални...
Поръчах Преферт гел като последен лъч надежда...да видим 🫣

Mimito5, моите последни две забременявания бяха с Преферт гел и с Пресийд гел. Според мен помага, дано ви подейства. Успех! Не плачи, сълзите не помагат, а само разстройват хората около нас. Аз спрях да плача. Даже след последната загуба плаках само една вечер и толкова.

GabrielaM, много добре те разбирам как се чувстваш. Хубавото е, че сте млади и имате време и шанс да се получат нещата, дори да има спънки.

Габриела, защо не започнете с една спермограма и едни хормони за теб? Това са поне едни 50% от причините за не забременяване ако има проблем.

Защото нямам идея какъв е редът..
За хормоните да искам направление от личната, от АГ, от ендокринолог или направо да си платя? Какви хормони да си пусна и в кои дни от МЦ?
Спермограмата в обикновена лаборатория или в специализирана клиника, обикновена или разширена?

И още един въпрос: Мислите ли, че ни е време за тази стъпка или както ме посъветва АГ да почакаме да мине година?