За връзките без бъдеще...

  • 9 878
  • 200
Към Тези от вас, които са минали през това вкопчване и успешно са положили края... Как се преборихте, какво научихте за себе си, промените, които настъпиха във вас и колко време ви отне?
Няма значение дали бяхте жената, от която не искам деца, но ми е удобно с нея, държанка, 9та дупка на кавала, любовница  или там подобия разни...
Виж целия пост
# 1
Микога не съм се поставяла в подобна ситуация-да бъда любовница на женен или нещо подобно.
За другитв варианти-същото,но осъзнавам че съм имала късмет.
Мисля,че трябва да се даде срок и ако няма резултат-да се постави чертата,колкото и да е трудно.
Виж целия пост
# 2
Жаби има във всяко блато, освен ако не живееш в дворец. Ако като си отвориш очите, и видиш че е жаба и не духнеш, значи нямаш мотивацията да си намериш принц.
Виж целия пост
# 3
Не мисля,че има значение,каква е била връзката,както и причината за прекъсването й,когато има чувства. При всяка раздяла се иска време,за да се преодолее. Да осъзнаеш,че всеки тръгва в различна посока,да се оттърсиш от навика. Дай си време колкото ти е нужно и нещата все някак ще се наредят.
Виж целия пост
# 4
За успешно излизане от такива отношения не мога да кажа, но съм виждал неуспешно. Момичето освен че съсипа психиката си и няколко от най хубавите години на младостта си, тва и се отрази негативно и на отношенията с мъжете за напред. След хиляди компромиси, втори шансове, много сълзи и сополи, край така и не можа да сложи, а просто беше зарязана когато на онзи му омръзна и я замени.
Мисля всеки е попадал в кофти връзка или безпреспективна такава, но повечето нормални хора имат защитен механизъм и прекратяват на време такива отношения, или поне ограничават щетите. Докато при други това липсва и резултата е катастрофален. За изход от ситуацията, просто не знам, предполагам е много трудно или невъзможно, докато потърпевшия сам не осъзнае в какво се намира.
Виж целия пост
# 5
В такава връзка не съм била и не знам дали бих се поставила, по-скоро не.

Но пък и тези безнадеждните ги държи надеждата до последно, че и след края. Никой не влиза в обречени отношения ( колкото и ясно да го заявяват), винаги ги води оназ светлинка, че ще бъде избраната/избраният и че любовта ( изначало недостатъчната) ще победи.
Самозаблуди за лесен живот.
Виж целия пост
# 6
То е свързано и с травми от детството, от изоставяне, себеотричане, други проблеми.
За успешно излизане от такива отношения не мога да кажа, но съм виждал неуспешно. Момичето освен че съсипа психиката си и няколко от най хубавите години на младостта си, тва и се отрази негативно и на отношенията с мъжете за напред. След хиляди компромиси, втори шансове, много сълзи и сополи, край така и не можа да сложи, а просто беше зарязана когато на онзи му омръзна и я замени.
Мисля всеки е попадал в кофти връзка или безпреспективна такава, но повечето нормални хора имат защитен механизъм и прекратяват на време такива отношения, или поне ограничават щетите. Докато при други това липсва и резултата е катастрофален. За изход от ситуацията, просто не знам, предполагам е много трудно или невъзможно, докато потърпевшия сам не осъзнае в какво се намира.

Ето това е кофти развитие за човека, започнало с някяква първична емоция и завършило с разрушителни последствия.
Виж целия пост
# 7
Не съм си причинявала тази агония да имам връзка с обвързан мъж и аз да бъда на второ място.

     Моята бивша приятелка имаше връзка с такъв обвързан мъж. Той й обещаваше, че щеше да се разведе, но така не изостави съпругата си. Имаха връзка около 8-9 години. Колко пъти тя се разделяла и се събирала с този мъж, защото го обичаше много. Но окончателно ги раздели и това беше най-доброто за нея, неговата смърт. Ако беше жив, тя все още щеше да бъде с него и да я лъже. Нямаше да намери сили да се раздели с него. Тя го обичаше ужасно много. Сега е щастливо омъжена и осъзна колко години напразни е загубила заради този мъж.
Виж целия пост
# 8
Ами зависи.... Моя приятелка е в такава връзка и е напълно ок. Но и двамата са около 40те, с деца, от различни градове...
Не бързат за никъде...
Виж целия пост
# 9
Ами зависи.... Моя приятелка е в такава връзка и е напълно ок. Но и двамата са около 40те, с деца, от различни градове...
Не бързат за никъде...

Това, че така заявява или се опитва пред себе си да оправдае липсите си не е гаранция, че е тачно така. Но да, ако сте се разбрали в началото за нещо, което ви устройва и няма разочаровани е друго.
Аз по-скоро питах за отчаяно вкопчените, когато вече си наясно, че само те рушат дадени отношения, когато е изразена някаква зависимост как са се справили.
Виж целия пост
# 10
Ти как се справи, Калина?
Виж целия пост
# 11
Някои постъпки на другата страна свършиха чудесна работа. А и в един момент на човек му писва да бъде нещастен. Но си трябва време.
Виж целия пост
# 12
Ти как се справи, Калина?

Аз задавам въпроса, иначе в миналото със стискане на зъби как 😁
Виж целия пост
# 13
Аз съм в такава връзка с женен мъж. От близо 8 години сме заедно. На празници сме заедно. От две години живее  в нас прибира се в тях събота сутринта. За 2-3 часа. После пак идва.  Дрехите са му в нас от 5 години. В тях няма дрехи. Питам как реагира жена му, казва ми че не я интересува. Познавам децата му, роднини негови. За мен е ок така. Ако има значение на 55+ сме.
Виж целия пост
# 14
И се прибира защото? Wink

Калина, хубаво задаваш въпроси, ама за да върви темата правиш интро - аз така и така, онака, едикакво си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия