Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

Рано или късно ще трябва да станеш майка на детето си. Бебетата плачат, как да ги успокоиш се научава с практиката, пробваш различни неща... Ще трябва да намалите вечерните излизания и детето да остава при вас. Като плаче се почва наред с причините - гладно е, има нужда от нов памперс, спи му се, има нужда от мама... Трябва да се грижиш за бебето с таткото, за да формирате връзка, така няма да стане, все едно е на отглеждане изцяло при други хора. Родителите сте вие... Всичко се научава само с практиката.

Ами спри да излизаш вечер и си стой при бебето.

Така става, когато деца раждат деца.

Ами, правилно те упрекват, съжалявам. Бабите децата си вече са ги отгледали. Тяхната работа е да помогнат, да се порадват на внучетата, а не да ги отглеждат.
Те не стига, че гледат детето, че да може да починете уж.. а те наще тръгнали да се шляят Защо не излизате с приятелите през деня, заедно с бебето ?
Родители сте, преподредете си приоритетите. Естествено, че не е лесно с бебе.. какво сте очаквали? Бъдете благодарни, че има кой да ви помага и се стегнете. Можете да се справите, просто трябва да зарежете егоизма и да приемете, че вече детето е на първо място, а не вие.

Търсете начин да живеете сами, защото положението ще става все по- зле.
Детето ще трябва да се възпитава, вие няма да сте авторитет.

Иначе, ще се справиш, няма какво да го мислиш.

Бебето е ваше, а не на бабите. Нормално е да има упреци, след като не си влизате в ролята на родители, а очаквате животът да продължи какъвто е бил. Бебетата реват, акат, повръщат без изключения, системното недоспиване също е част от пейзажа. Свиквайте.

Извинявай, стана ми любопитно – бебето планирано ли беше, или се получи случайно?
Иначе нищо ново под слънцето – няма да е първото форумско бебе, отгледано от бабите си, нито ще е последното.

Отделяте се, започвате да си гледате сами детето и ще се научите. Все пак това е твоето дете, а не ти е братче или сестриче. Спрете да излизате вечер и си поемете отговорностите. И ти, и бащата. Пораснете.
На мястото на бабите нямаше да ви упреквам, а щях да ви оставя да се справяте сами. Правят ви мечешка услуга, защото те няма да са вечни.

Упреците са съвсем основателни. Семейството ти гледа детето нощем, за да си починете, а вие излизате през нощта…вероятно по нощни клубове, чалготеки и тн., и тн. Вероятно не сте разбрали какво означава „да сте в кондиция”. Искат да се наспите, за да може през деня да си го гледате. След нощно излизане надали сте в кондиция да си гледате детето.
След като сте успели да създадете дете, следва да сте готови и да поемете грижите по него. Да, животът не свършва след децата, но има две не съвсем малки подробности. Първо, променя се определено. Второ, правете разлика между живот и нощен живот.
Сийка, от случайностите ще да е, иначе щяха да са готови да поемат отговорност….

Ми... И на мен да ми оставят бебе, да го гледам и цяла вечер, и цяла нощ, всеки ден, а родителите да се шляят насам-натам няма да мрънкам, а ще ти намеря квартира, за да се изнесете
Сори, живота ти не свършва, когато имаш бебе, но и не продължава веднага по старо му На повечето родители около мен им отнема 3-4 месеца да влязат в ритъм. Може и 2, ако имат късмет със спокойно бебе. През това време я ги видим по еденично за час, я не. That's the way it is. Бебе е - ще реве. Ти си майка - ще гушкаш и успокояваш. Всеки си има роля. И няма как да влезеш в тази роля, ако не се отделите. Това не е куче, да го изведеш два пъти, да му дадеш храна и да си поиграеш час с него Да, бабите могат да помагат, понякога, при спешни случаи, но еденично. Малкото човече си е ваше, грижата за него е ваша. Както казва мама - никой не се е родил научен, така е с всичко. Отговорността е огромна, но влезеш ли в рутината на нещата мисълта за нея няма изобщо да ти е приоритет. Когато приоритет е дали бебето е преобуто, нахранено, наспано, здраво, с очакваното развитие и т.н. мисълта за тази огромна отговорност няма да има много място къде да се намести в главата ти Не са случайни физикохимичните процеси, които се случват с майката след раждане и т.нар. бейбибрейн.
+1 за Fever Ray и Алекс

Напомни ми:
Едни познати си взимат току-що нахранените бебета от болницата. Съответно бебетата повръщат по пътя. Те звънят в шок в болницата (първи бебета са им). От там им казват "Вие какво искате? Бебета са, повръщат." И им затварят

Неволята учи, мацка

А бабите ли ви издържат финансово?

Не е сигурно. Прави ми впечатление колко много жени си мислят, че са готови за бебе, само защото приятелките им вече си имат и да не останат по-назад. А когато се появи бебето, става оле-мале – оказва се, че живата кукла не само се усмихва и гука, ами и плаче, повръща, разболява се, иска непрекъснато внимание и не оставя родителите си нощем да спят. И почват упреците: „Ама защо не казахте, че е толкова трудно...“.

Отделете се, грешка е други да ви гледат детето – то не е тяхно, а ваше. Като се отделите, ще видите и двамата, че е много по-лесно, отколкото си мислите. Това първо. Второ – не ангажирай баби и подобни, а бащата. Той е толкова родител, колкото си и ти. След работа да си гледа детето. Трето – като видят, че сами си гледате детето и упреците ще намалеят, а и да продължат с тях, спокойно ще може да им кажете да си гледат работата, след като сте самостоятелни и не зависите от тях.
И да, гледайте си детето, след като сте избрали да го раждате. Никой не ви е длъжен. Вечерните излизания трябва да намалеят или да се редувате (ние така правехме – единият излизаше, другият гледаше детето). Така е с бебе. Нормално е понякога и да плаче. С бащата ще се научите да разпознавате плача – кога е от глад, кога е от колики... Ще се справите.

Имам усещането, че бабите дават и финансите, и грижите!