Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...35

  • 111 157
  • 742
# 390
Между блондинки:
-Муцка, много съм умна. Уча английски, немски, алгебра...
-Хайде като си толкова умна, кажи "добро утро" на алгебра.
Виж целия пост
# 391


Виж целия пост
# 392
Надпис в тоалетна:
"Моля, използвайте четката!"
По-надолу дописано:
"Може ли с хартия?! С четката много боли."
Виж целия пост
# 393
В съда в малък град прокурорът призовава първия свидетел - стара бабичка.
Започва с въпроса:
- Мисис Джонс, вие мен знаете ли ме?
- Разбира се, че ви знам, господин Уилямс. Знам ви още от малък и да си призная съм много разочарована от вас - вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите гадости зад гърба им. Вие се мислете за голяма работа, защото нямате достатъчно мозък за да разберете, че сте само един обикновен бюрократ.
Прокурорът е шокиран, не знае какво да прави нататък, стига до другия край на залата и пита:
- Мисис Джонс, а знаете ли адвоката?
- Ама разбира се, че го знам. Знам го господин Бредли от бебе дето се вика. Той е мързелив и има проблем с алкохола. Не може да има нормални отношения с никого, да не говорим, че изневерява на жена си с три жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да, знам го.
Адвокатът стои ни жив, ни мъртъв.
Съдията помолил и двамата юристи да се приближат при него и съвсем тихичко казва:
- Ако някой от вас, идиоти такива, попита свидетелката дали ме знае, ви пращам и двамата на електрическия стол!
Виж целия пост
# 394
Един неподготвен студент се явил на изпит. За всичко, което го питали, или мълчал, или говорел глупости. Професорът му казал с укор:
- Защо не сте учил, колега?
Оня се заоправдавал:
- Аз четох старателно учебника. Ама Вие по такъв начин задавате въпросите си, че се обърквам как да отговоря.
Изпитващият въздъхнал:
- Добре, колега! Ще направим следното. Хайде, задайте ми Вие някакъв въпрос! И ако не мога да Ви отговоря, ще Ви пиша отлична оценка.
Студентът се усмихнал:
- Кое е законно, но не е логично? Кое е логично, но не е законно? И кое - нито е логично, нито е законно?
Професорът помислил, помислил и най накрая вдигнал рамене:
- Е, добре, предавам се! Дайте си книжката! Пиша Ви отличен! Хайде сега ми обяснете тия неща!
Младежът започнал:
- Вие сте на 70 години. Но имате 20-годишна съпруга. Това е законно, но не е логично! Тя си е хванала млад и надарен любовник. Това е логично, но не е законно! А това, че току-що писахте на въпросния любовник отлична оценка, нито е логично, нито е законно!
Виж целия пост
# 395
Малко момиченце с майка си на плажа.
- Мамо, а защо чичовците имат нещо в банските, а а ти нямаш?
- Дъще, те там си крият портфейлите.
- Мамо, а защо на едни са им по-големи, а на други по-малки?
- Едни са по-богати, другите са по-бедни...
- Маммо, мамо, а този чичко като те гледа забогатява!
Виж целия пост
# 396
Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче
- Какво искате за пиене? Днес аз черпя! - казва бай Киро.
- Едно чайче, с лимонче, ако може. Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо.
- Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил?
Пита другия:
- Ти какво ще пиеш?
- Кафенце, ама с много захар.
Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче... Идва неговият ред. Касиерката пита:
- Какво ще обичате?
- Ааа... три големи ракии!
Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят:
- Ей, помни мискининът му, помниии!
Виж целия пост
# 397
Виж целия пост
# 398
със седем козлета на главата би излязла под всякакъв предтекст Wink и без такъв даже.
последващата смелост обяснява какво е пила, като е била навън. Wink

Виж целия пост
# 399
Виж целия пост
# 400
   "-Повикай таксито! Ще си изтървем полета!
-Рано е още.
-Хайде де, остават два часа. Ако има задръстване? Ще гледаме Палма де Майорка само на картичка...
-Приготви ли всичко?
-Да... Готова съм на 100%.
-Винаги забравяш по нещо!
-Кълна се в живота на майка ти!
И Ванката се обади на таксиметровата компания. Дадоха му 5 минути време, на четвъртата вече бяха строени със съпругата си Ваня пред блока в следния ред:
Най-отпред бе съпругата, с модерна прическа и на висок ток, държеше в ръка сладка малка дамска чантичка.
Плътно до нея беше нейният куфар, с размерите на трикрилен гардероб, но за сметка на това розов. Тежеше има-няма половин тон. Движеше се само с влачене и цветисти ругатни.
На трето място беше неговия куфар, долу-горе същият по размери, също претъпкан. Черен на цвят. Ако някой по-любопитен митничар се сбъркаше да го отвори на летището щеше да открие вътре принадлежности, които само семеен мъж би помъкнал със себе си – кана за варене на вода, кафе машина, маша за коса, четири чифта дамски обувки на висок ток (понеже другите пет чифта в дамския куфар бяха крайно недостатъчни), три дебели книги, които винаги пътуваха с мадам, но никога не се четяха, десетина лосиона, два от които вече се бяха отворили и изпълваха куфара с уханието на плажни приключения, и какво ли още не... В единия ъгъл се спотайваше срамежлива найлонова торбичка с бельото на Иван. Един резервен панталон и чифт шорти допълваха целия НЕГОВ багаж. Шортите са много добра идея за лятна ваканция на съпруга – могат да се ползват като бански и като къс панталон. Изсъхват по време на носене. Няма да мъкнем половината си гардероб на почивка, я?
Зад огромните куфари стоеше Иван и ги гледаше с неприкрита омраза. Държеше се за кръста... Току-що се бе пробвал да свали двете чудовища едновременно по стълбите, нейният го повлече, неговият ги настигна и багажите го сплескаха помежду си на една площадка между етажите. Чу се гадно изхрущяване. Съседските хлапета научиха много нови думички...
В момента, в който таксито се показа иззад ъгъла, Ваня изписка и се плесна по челото.
-Какво забрави? -изсъска Иван. Все още разтриваше удареното място на кръста си и се чудеше дали не е получил разтежение... В главата му се въртяха и по-сложни думички като дискова херния, тазобедрена дисплазия...
-Котката! -изплака Ваня.
-Какво за ТВОЯТА котка? -озъби ѝ се мъжът. -Нали остави на злобата храна и вода за няколко дни?
-Хапчето не ѝ дадох, а е взела да се разгонва.
-Мен това как ме засяга?
-Ще избяга пак през терасата, и ще се чудиш какви пътища да хващаш като забременее...
-Ама мен не ме слуша -изплака на свой ред Иван.
-Хайде де, виждал си ме как го правя. Хващаш я, натискаш ѝ бузите...
-Уф.
-Айде сложи куфарите в багажника на таксито и бягай нагоре, аз ще му кажа да те изчака.
-Боли ме кръста.
-Лигльо.
И както може да предположите Ванката стисна зъби и някак си успя да набута целия багаж в колата. После хукна нагоре по стълбите... Ваня седна отзад в таксито и подари най-милата си усмивка на шофьора:
-Нали може да изчакаме съпруга ми? Веднага слиза.
-Може, разбира се -ухили се шофьорът. -Апаратчето нали си работи... Той какво забрави?
“Ако му кажа за котката -помисли си Ваня, -Ще се усети, че апартаментът остава празен. А моят така и не сложи една хубава аларма... Пък и тоя таксиджия има много криминален вид. Като се приберем може да са останали само тапетите... “
-Мама, отиде да каже чао на мама -отвърна тя.
-На тъщата? Евала. Аз на мойта и “добър ден“ не казвам... -ухили се мъжът.
-Да, да, те много се обичат.
Иван се забави, доста. Видяха го да излиза от входа на блока, влачейки единия крак. Вече не се държеше за кръста, с едната си ръка стискаше другата. Влезе отпред в таксито с пъшкане и звучно изпсува.
-Всичко наред ли е? -сепна се Ваня.
-Мамичката ѝ и гадина... Не, не е наред всичко. Още като ме видя да я приближавам с хапчето и ми изсъска, змията гнусна. После побегна и се скри под дивана.
-Ма как под дивана? Цялата ли се навря там? -учуди се шофьорът.
-Дай да не говорим за това, а? -обади се отзад Ваня. -После ще ми разкажеш, като останем насаме.
Ванката обаче бе афектиран, пък и таксиджията бе готов да слуша...
-Казах ти аз да не го взимаме това животно у нас... Нека да си рови по казаните, нали цялата ѝ рода е там? Ама ти...
-Ма как? Всичките ли ровят из боклуците? А вие по почивки? -потресе се бакшишът.
-До един. Не беше успяла да се навре под дивана цялата, аз скочих и я хванах за крака. И дръпнах. А тя се обърна и ме издра. Ето виж...
И Ванката показа наранената си ръка, ясно си личаха четири кървавочервени следи.
-Хванах я за врата, а тя взе да се мятка и да ми съска.
-Леле... Ама вие наистина много се обичате.
Ваня беше млъкнала отзад, само държеше зачервеното си лице в ръце. Разговорът се водеше между двамата мъже.
-Хвърлих я в банята, сложих ръкавици да не ме и ухапе и пак я сграбчих.
-Яка битка, брат.
-Накрая ѝ хванах муцуната и пъхнах хапчето в гърлото ѝ. Стисках докато не глътна. А трябваше да стискам докато спре да мърда.
-Какво хапче? -учуди се таксиджията.
-За разгонване.
-За какво?!? Защо ще ѝ давате такова нещо?
-Иначе бяга от къщи през терасата и ощастливява целия квартал... Не искам да я водя пак на аборт.
-През терасата? Потресен съм... Ама тя хваща ли окото? Не е вече много дърта?
-Какво око бе, човек?
-ИВАНЕ, МЛЪКНИ! -чу се глас отзад. -Нито дума повече.
-Добре де, млъквам. Само да ти кажа, жена, че повече с това чудовище няма да се занимавам. Докато си промивах раните взе да се върти около мен с вирнат задник, все едно нищо не е станало. Не издържах и я набих с вестника. Да си знае."     
Виж целия пост
# 401


Виж целия пост
# 402
Жена била с любовника си и не щеш ли - мъжът и се върнал.
Като чула, че отваря вратата, жената казала на любовника:
- Скачай бързо през прозореца, че мъжът ми идва!
- Как ще скачам, ма, на 13-тия етаж сме!
- Бъди мъж, скачай, че оня ще ни застреля и двамата!
Нямало какво да прави човекът, хвърлил се през прозореца и летейки надолу започнал да се моли: "Господи, ако и сега ме спасиш, никога вече няма да погледна чужда жена, само мойта жена, Господи..." ... и паднал в един камион с дюшеци. Погледнал нагоре и казал:
- Леле, колко малко летях, а колко много глупости наприказвах...
Виж целия пост
# 403




Виж целия пост
# 404
- Мъжът ми е 11 месеца в годината на път и се прибира за един месец.
- Ауу и как издържаш?!
- Две седмици е при майка му.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия