Хайде на театър - 9

Поне Доган ѝ остава

Хубаво мнение и на Димитър Калбуров:

Някои хора ще дадат 400 лв, за да гледат Джон Малкович, защото тази възможност кой знае кога ще им се отдаде отново.
Други ще дадат 400 лв, най-вече за да могат да влязат в салона и да видят кои са тия другите дето имат 400 лв за театър, както и да се погнусят от тия на втори балкон.
Други ще дадат 400 лв, за да демонстрират положение, но няма да отидат, защото не знаят английски, а той Джон Малкович е велик актьор, ама пък не е най-красивия актьор, че да го гледаш два часа на театър със субтитри.
Други ще разберат, че световноизвестна звезда е тук и ще искат да си го поръчат на следващия ден да им пее на празнуването на годинката на детето, за да могат да качат селфи с описание: „E tuka malko s bat Jon Malkovik naigolemia”, ма то па ше се окаже, че тоя не е певец и не ходел по такива участия.
Други ще си резервират маса със задължителна консумация 600 лв в най-близката дискотека и после ще опукат още 400 лв само за балони с райски газ.
Други ще дадат 1200 лв за ВИП Тренинг Щастлива Жена (Гейши 1), което не знам дали дава отстъпка за (Гейши 2), но би било редно.
Други ще дадат 5000 лв за Групова менторска програма с Юли и ще се научат как да събудят тигъра в себе си и да покорят личния и професионалния живот.
Други за 400 лв ще си направят няколко посещения на обяви от ало бг и после ще инвестират още кой знае колко хиляди за кремчета.
Други ще дадат 11,500 лв за три нощувки и новогодишна програма не на Малдивите, а в област Пазарджик.
Други ще дадат 400 лв, за да си купят кола, която да паркират пред блока, за да заема място, но никога няма да я карат и като дойдат от общината да им залепят бележка да си я махнат, ще я скъсат хубаво, за да си постои още няколко години където е оставена, защото защо не.
Абе нека си угаждат хората както си им харесва. Подкрепям.

Иронично, но се прибрахме от "Синът". Разтърсваща, модерна постановка, предизвестена великолепна игра на Захари и Духовникова (и тя като Донков и Владо Пенев ми е отблъскваща като поведение извън сцената, но като театрална актриса е мнооого добра, което е важно всъщност). Не съм гледала Александър Тонев досега. И той много добър! Не знам дали има родител, който няма да възприеме сюжета през собствената си призма и да не го стегне гърлото и душата. Дъщеря ми се разплака.
Този е нашият сезон на Народния. Слаба постановка там не сме гледали. Имаме купени билети за още две. Както каза в едно интервю Минеков "Този театър е обречен винаги да има успех."
В коридорите към гардеробните са сложили нови снимки - цветни, от настоящи представления, махнати са портретите. Със смесени чувства съм.

Страхотно изхвърляне е това, което се случва в момента в Народния.
Да кажа, никак не съм разстроена, че нямам билети - не съм търсила, просто защото не е мой тип постановка. Вероятно не бих я гледала, който и да участва /Джон Малкович е страхотен, за Ингеборга Дапкунайте нямам никакви впечатления, честно казано за пръв път чувам за нея/
Но само като съпоставка - най-скъпите билети за lord of the dance /м.май тази година/ са 150 лв.,  Андре Рийо м.г. мисля бяха 250 лв. Примери още много.... ясно е, че зависи и от капацитета на залата и бр. плащащи -  "Иван Вазов" около 7500 -800 бр. столчета,  Зала 1 на НДК вероятно около 3 000, за Арена "Армеец" представа нямам, но очевидно са повече.
Но чак пък почти всички свестни места да са по 350 или 400 лв.....доста са прекалили.

Пуснаха програмата за март в НТ, ако някой се интересува. Аз дебнех заради “Великденско вино”

Много хубава статия за постановката с Малкович:
https://www.svobodnaevropa.bg/a/32240643.html
И едва сега разбрах от нея, че Дапкунайте е Маруся от Изпепелени от слънцето, един от любимите ми филми. Всички май се вторачихме в Малкович. Денси, точно затова и мисля, че не всички са прочели каква е пиесата, лично аз прочетох малко повече 2-3 дни преди фиаското с продажбата на билети и дори се зачудих дали ми се гледа такъв тип пиеса - доста тежка и мрачна, вероятно ако не беше Малкович, можеше и да не търся билети. Но пък е хубаво, че много хора ще отидат да гледат такава пиеса, дори и само заради Малкович.

"Синът" е великолепна постановка.
Актьорите са изключителни, около нас много хора плачеха.

За над каква възраст би бил полезен? Емоционалната тежест може ли да бъде понесена от хора с подобен проблем? Моля, разкажете повече.

Благодаря. Чаках и аз..

Вече писах, че бяхме с 16-годишен тийнейджър. Много ѝ хареса, силно я разтърси, но каза, че е от постановките, които не би гледала отново, което е обяснимо предвид сюжета. Абсолютно я разбра, но е опитен театрален зрител. Ходи на театър от първия възможен момент и почти никога не сме съобразявали постановките с посочена препоръчителна възраст. Гледахме преди 2 години "Бащата" с нея и въздействието върху нея не беше същото. И сега да го гледаме, това мисля, че няма да се промени.
Като емоционално въздействие върху мен мога да сравня естествено с "Бащата" (авторът е един и същ) и с "Великденско вино".

Какво и дали емоционално може да бъде понесено е строго лично, върху което оказват влияние множество фактори. Бих гледала отново след време.
Не възприемам театралните постановки като полезни. Въздействащи, замислящи те, разсмиващи и всички емоции - да. Полезно е да се пие 2 л вода дневно

„Синът“ от Флориан Зелер е един огромен, болезнен въпрос, отправен от сцената към всички нас. За цената и безценността на обичта."
https://theatre.art.bg/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_5587_5_20
Към това бих добавила и въпросите за родителството, които, поне аз, постоянно си задавам. Кое е най-правилното, което правим за децата си? За кого е правилно? Как нашите решения като родители се отразяват на децата ни и в състояние ли сме да понесем последствията от това? И други подобни.

Мисля че "Синът" е подходяща за хора над 15-16 години.

Водих моят 16 сет годишен тийн и според мен не я разбра. В смисъл не се разстрои. Не го разбираше момчето: каза ми, тоя какво толкова се лигави, какво толкова е станало...надявам се наистина да приема така спокойно нещата, това за мен лично би означавало, че съм се справила като родител. Около синът ми, повечето деца са на разведени родители, при някои травмите са огромни, но  сравнение с пиеса не може да се прави. Тоест моето дете се е наслушало на кофти семейни отношения и реално ги възприема като нещо нормално.
Аз като възрастен индивид също не успях да се разстроя чак толкова, защото аз самата съм дете на разведени родители, израснала в бедност и с много трудности. И от своя собствен опит мога да кажа, че имаш ли здраве и пари ( а героите в пиесата ги имаха тези неща), нищо не е повод за чак такава драма.
Моят прочит на пиесата беше различен от това, което се спряга. Бащата развел се, Развел се...ама трябва ли майката да страда чак толкова и да предава емоционалното си състояние на детето...ако тая жена му покаже колко е прекрасен света и как спасение дебне от всякъде, нямаше ли това дете някак да оцелее, да види хубавото в живота. И не ставаме ли всички ние жертва на собствените си огромни очаквания за идеален живот, идеално семейство, идеален син...и всичката тази невъзможност да го постигнем, в крайна сметка не ни ли убива...върху това мислих докато се прибирах към вкъщи. За това, че живеем в един идеален свят, всичко ни е наред, а най-дребното и маловажно нещо ни разрушава света, до степен да се самоубием. Мислих,че депресията ще бъде най-разпространените болест до 2025, а тя на практика е породена от имане, а не от нямаме...я ти да трябва да се бориш за всеки залък, пък да те видя, дали ще имаш време да си нещастен...може и да съм твърде жестока и обръгнала, не знам. Но за мен човек трябва да е егоист, да си гледа личното щастие, а не да очаква от другите да му осигуряват такова. Може би тогава бихме имали по-малко поводи за такива депресивни периоди.
Иначе пиесата е подходяща за всички тия дето смятат, че с добра комуникация нещата при развода могат да минат гладко, ми то могат, ама трябва всички да го искат. Това, което прави впечатление при този автор, "Бащата" е от същият автор, че героите живеят в един прекрасен, осигурен свят..тук я няма мизерията на "Бившата мис на малкия град" и въпреки това, не успяват да се справят с предизвикателствата на живота. Тоест парите не дават щастие, ако сам не знаеш как да си щастлив.

Кристина, интересна гледна точка. И аз съм дете на разведени родители с прекъсната връзка с единия, само една от приятелките на дъщеря ми е с разделени родители. Не възприех случващото се по твоя начин, но съм съгласна с написаното.
Как средата, характерът и личният опит определят възприятията ни
Права си, че понастоящем депресията е породена от имане, а не от нямане.

Днес гледах в Сатирата Всички обичат Гари.
Въобще не ми хареса. 3-4 пъти се засмях за два часа.
Не препоръчвам.

Но си купих билети за Само час спокойствие и за Светици и перверзници и дано ми харесат.

Разочарование: "Искам вашия мъж" в Сатирата. Не е съвсем лошо, но дори Силвия Лулчева не може да го спаси. Загубено време беше за нас.