Борбата с рака - духовно оцеляване, физическо преодоляване - 76

  • 59 022
  • 758
# 195
Страх ме е че може да не видя децата си пораснали  и самостоятелни( поне голямото, че малкия е с аутизъм - асоциален, специален, непригоден за живия живот и  батко му ще си има доживотен ангажимент с него). Дотук успях да избутам- баткото е вече на 18( това ми беше предишната поставена цел), но сега реших, че може да се порадвам и на внуци, ама преди това ще се радвам да го видя абитуриент, студент и реализиран професионално.
Иначе, аз смятам че рака ме споходи, щото все искам на всички да угодя, а не бива. От дете съм все подритвана и  пренебрегвана от най- близките и колкото и да се правя, че не ми пука, явно не е баш така, макар че според онколожката ми, причината да е в дълго продължилото  лечение за стерилитет- почти пет години ме тъпкаха с какви ли не гадости...., но дори и това да е, пак бих го направила, защото като резултат от него имам двете най- прекрасни момчета на света.
Виж целия пост
# 196
Чета ви историите мили дами и си мисля колко пъстър е живота, все има и хубаво и лошо. Иначе пък как щяхме да оценим хубавото. Всеки със своята си мъка - аз пък нямам мъж до себе си, нямам и деца. В общи линии почти цял живот съм била сама в това отношение - преживях две драматични раздели, връзки от разстояние, правих грешки, други правиха грешки, прощавах на другите, но май така и не бях простила на себе си. И си мисля, че до голяма степен точно заради това се появи болестта при мен. Ако не беше се появила, така и нямаше да си изясня отношенията с хората, за които говоря. Та, моите страхове са свързани със семейството ми, майка ми, баща ми и другите близки, да не им се случи нещо. И след това - да не остана сама, без човек до себе си и без деца. Замразих си яйцеклетки преди химията с надеждата някой ден да има с кого да ги използвам. И даже така се зарадвах, че рака ми е тройно негативен, въпреки уж по-кофти прогнозата, че няма да имам хормонална терапия и все пак ще имам шанса за евентуална бременност в близките години. Луда работа. То първо трябва да намеря с кого да ги оплодя тези яйцеклетки май. 😅 Но много ми се иска някой ден да мога да напиша толкова положителна новина в този форум, с надежда за всички останали борещи се.
Виж целия пост
# 197
Според вас(и спрямо вас) кое е най-най-най-страшното нещо, което би могло да ви се случи? Кое е това, което предизвиква ужас, страх, вцепенение в съзнанието ви?

При мен са няколко: страхувам се да не остана сама; бих се сринала, ако някое от децата ми се разболее от болест, която също изисква борба; много се плаша от дългия, предълъг и болезнен край. Искам да е бързо, просто да литна.

Останалото, което зависи от мен и е по силите ми, си го бутам някак. Справям се.


Преди да се разболея страховете ми бяха да не се случи нещо със семейството ми, единствено те бяха важни. Сега отново те са важни, но повече ме е страх дали ще успея да си отгледам децата. Това много ме измъчва.
При мен най-вероятната причина за болестта е приема на хормонални хапчета 4-5 години. И миналата година доооостра стрес натрупах покрай бременността, тъкмо се оправих и бам още стресови ситуации и резултата не закъсня...
Пак, че имам за кого да се грижа и да си отнемам вниманието от болестта, че иначе сигурно щях да се побъркам. Моя мъж казва, че сравнително добре го приемам. Очаквал бил много по-зле да бъда психически.
Виж целия пост
# 198
За моите проблеми, защо и как стигнах дотук, писах назад в предишната тема. Най-големите ми страхове са свързани със състоянието на сестра ми, не толкова с мен самата. Имам мъж, но нямам деца, имам и майка, която много обичам и ми е голяма опора.  Естествено страх ме е за всички тях, ако с мен нещо се случи, но не мисля за болестта си като нещо с предизвестен фатален край.  Това, което се опитвам да правя след диагнозата е да не се обвинявам прекалено, да не се срамувам от проблемите си, да ги приемам и макар, че като цяло съм интровертна, да не задържам това, което ме тормози в себе си, а да се опитвам да го изкажа и да го изхвърлям навън. Много важно, че някой щял да разбере, прочете, да ме разпознае и да клюкарства, ако преди години ме е тревожило, вече не. Правя го и тук, защото за себе си стигнах до заключението, че стаената  в мен самата болка и мъка ме разболя.
Виж целия пост
# 199
Добро утро
Днес темп само 36,7
Смениха антибиотика с такъв за възпаление в гърди
Взеха посявка от изтичащата течност ако се наложи нова смяна
Утре ще мине хирург да прецени какво да се прави че подутото е все още доста

Вчера мина онколог - отлагат засега всичко
Но включват тест за CRP преди всяко химио


Относно причините
И аз съм от онези овци, дето слагат себе си на последно място
При мен има и наследствен фактор
И естрогенна доминантност, която ми причинява и други проблеми вече 20 год

И един супер стресов момент, от който ми остана малко оголено петно на тиквата

Комбинацията явно е била решаваща
Сега не го мисля, радвам се че прескочих трапа с тази неутропенна треска, че в един момент не ми се вярваше
Виж целия пост
# 200
Момичета, има ли друга с хроничен цистит? След втората вливка цъфнах. Насочват ме да дам обикновена и стерилна урина утре, но аз знам какви ще са резултатите. После антибиотик. Но има само две седмици до следващата вливка и не знам как ще процедират, защото няма да мога да почна антибиотик преди четвъртък. Хич не ми се отлага вливка, но докторката каза, че не може химиотерапия на фона на действаща инфекция. Проблемът при мен е, че ефектът на антибиотика е само няколко седмици. Направо не ми се мисли.
Виж целия пост
# 201
Сакън, недей че ме върнаха от оня свят заради някаква лека скрита инфекция

Тук препоръките са лъжица оцет/лимонов сок във всяка чаша вода
Понякога без антибиотик не минава, но това много облекчава и ако се почне навреме може да не се налага повече лечение

Имала съм кръв в урината, за радост без болка
Чиста ехография и CRP 60
Тогава веднага изписаха антибиотик
Виж целия пост
# 202
Момичета, има ли друга с хроничен цистит? След втората вливка цъфнах. Насочват ме да дам обикновена и стерилна урина утре, но аз знам какви ще са резултатите. После антибиотик. Но има само две седмици до следващата вливка и не знам как ще процедират, защото няма да мога да почна антибиотик преди четвъртък. Хич не ми се отлага вливка, но докторката каза, че не може химиотерапия на фона на действаща инфекция. Проблемът при мен е, че ефектът на антибиотика е само няколко седмици. Направо не ми се мисли.
Аз бях с цистит на 4 химия,но нямам хроничен . Пусках стерилна урина като предупредих че съм на химия. Чиста беше. Пих чай от тикв.семки сурови,коса от царевица и дръжки от череши.Редувах ги.Правих и чести промивки с лайка и смрадлика. Оправих се до следващата химия. Пробвай ако не ти помогнат  то няма и да ти попречат тези неща.
Виж целия пост
# 203
Момичета, няма човек, попаднал в ситуация като нашата, да не тръгне с въпроса “Защо на мен???”. Това е резонният въпрос за справедливостта и логиката, за наказанието, възмездието, отмъщението, кармата или както и да го наречем... Само че в биологията, в частност в молекулярната онкогенетика тези понятия не вАжат. Моля ви, приемете го като аксиома и недейте да тормозите и без това крехката си в този момент психика с въпроси, анализи, упреци към себе си и/или близките си. Просто се е случило и точка. Както би могло да се случи всяко едно събитие, да не изреждам, знаем ги. От нас се иска борбеност и хъс, пък каквото сабя покаже. И не ме упреквайте, че е клише, плс Blush
Нищо не е еднозначно в тази болест, както и в много други впрочем. Нито е въпрос само на генетика (аз съм фамилно обременена, без обаче да имам мутации в съответните гени), нито е само до начин на живот, стрес, алкохол, цигари, хормони или необич. Всичко е биохимия и регулация на ултрафино молекулярно ниво. Като се “счупи” нещо в този механизъм и до там... Това е.
Остава ни да си поемем пътя и да се радваме, че живеем в 21 век с всичките позитиви от това.
Прегръщам ви! Heart
Виж целия пост
# 204
На мама туморния маркер се е повишил още преди 3 месеца 21.3, преди 2 седмици 27, а сега е 32 при граница 32.4. Креатинина и също е над нормата 63, при граница 60, не знам дали има връзка, дали не е нещо свързано с операцията, ама то пък мина много време.. Дали не е нещо лошо..
Виж целия пост
# 205
HriEmS, днес нали е на скенер?
Стискам палци да е чист!
Виж целия пост
# 206
HriEmS, днес нали е на скенер?
Стискам палци да е чист!

Да, на скенер е. Направо ще ми се скъса сърцето ако пак е нещо лошо.
Виж целия пост
# 207
Да се разпиша набързо
Вадят експандера днес в 15

Дезинфекцираха ме
После пак точно преди операцията

Чакам с нетърпение че не се търпеше вече
Виж целия пост
# 208
HriEmS, тискам палци:hugs:


valkyrian, ти май се опитваш да вземеш короната на Лейди за най-голям карък Head Band
Дано всичко да минава вече!
Виж целия пост
# 209
Уфф, тая последната химия ми разказа играта! Драйфане, повдигане,  болки в костите и така съм отпаднала, че едва се влача вече 4 дена.....
Валкириян, експандера защо се налага да го вадят? Инфекция ли нещо?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия