Раждане във II САГБАЛ Шейново (тема 6)

Момичета, тези, раждали по-скоро, помните ли дали на бебетата им правят тест за зрение/слух преди изписването? Имам такъв спомен, но епикризата ми е останала в педиатъра, а ми се искаше да потвърдя.

Моето раждане беше април, секцио по медицински причини при д-р Вецев, като преди това полежах за наблюдение във високорискова. Преди да ме приемат бях доста притеснена от условията, а и никога не бях лежала в болница, но останах меко казано безкрайно доволна. Целият екип беше изключително внимателен и мил, отговаряха на всички въпроси и притеснения и не съм срешнала грубо отношение - даже напротив, много положителна нагласа, дори приятелски шегички.
Секциото бе по-страшния за мен вариант, но отново всичко премина супер. В екипа на доктора имаше една дама - Антония, която ми пускаше системите и на която ще съм вечно благодарна. През цялото време ми говори, държа ме докато ми биха упойката, защото ме беше страх да не мръдна, и ме снима с бебето веднага щом го извадиха. След операцията се раздвижвах много още в леглото и още след като ни изведоха от реанимация започнах да се разхождам по коридорите и се чувствах напълно в кондиция, а болката беше основно при ставане, но поносима. Най-неприятното всъщност ми бяха инжекциите с болкоуспокояващи, които и не очаквах, защото мислех, че ще ни влеят нещо по системата. След операцията бях в самостоятелна стая и не съжалявам заради уединението с бебчето и първите дни на опознаване, в които предпочитах да съм сама. Докато лежах за наблюдение бях с още 2 момичета обаче и беше супер забавно - постоянно си говорихме, времето мина много бързо и приятно.
От неонатология също не срещнах лошо отношение, но наистина информация липсва, освен ако не питаш настойчиво. Случи се и 1-2 пъти да ми водят бебето с изцапано боди, но генерално съм много доволна. Общо взето - ако раждам пак, пак там бих избрала И заради д-р Вецев, и заради целия екип.

прави се тест за слух, за зрение не мисля че може в такъв ранен етап

За зрение не се прави тест при доносени бебета. При недоносени се разширяват зениците някъде около 28 дена след раждането, особено ако са били на кислород.

Момичета, имам въпрос към тези от вас, които са раждали с избор на екип. Става въпрос за нормално раждане. Гледах ценоразписа, избор на екип е 900лв, обезболявяне на раждане 300лв. Приятелка, която роди началото на годината твърди, че е платила и упойката и избор на екип, а скоро в лекция с акушерка от болницата казаха, че ако си с избор на екип упойката влиза в тази сума. Писах и до Шейново, но отговор нямам вече повече от месец. Бих била благодарна някой да ми разясни как седят нещата накрая

упойката влиза в цената на избор на екип. Плаща се отделно само ако сте без избор на екип. Объркала се е тази приятелка или друго е платила за още 300

Влиза. Мисля, че и окситоцинът влиза. Даже на моята епикриза пише, че ми е вливан окситоцин, а не е...

+  1.Упойката влиза в цената.

Много благодаря на всички за бързите отговори

Да се включа и с пресен отзив от 3ти етаж (ако някой му се наложи да лежи там), тъй като ми се наложи да ме приемат за наблюдение в рисковата. От акушерките съм изключително доволна, млади и мили бяха повечето. И всичко розово приключва тук. За тоалетните 2 на брой си се изчаквахме на опашка. В едната имаше прозорче и дори се пуши там, защото попаднах на фасове… Санитарките трябвало да са 7на брой, а те са само 4, две от които супер кисели и едната вечер ме пропуснаха с вечерята. На обяд ако ти видят закуската на шкафчето може отново да те пропуснат, защото видиш ли не си си изял закуската. В стаята на едното момиче и изтичаха водите и искаха да си почисти пода сама! При изписването няколко пъти ни гониха, защото нямали чаршафи (а ние все още си чакахме документите)!!! Изследвания се пускаха постоянно и то най-вече, за да се точи касата. Когато ме изписваха станах свидетел и на доста грубо отношение от акушерката, която оставяше бебетата на 3ти етаж към майките и отговаряше троснато на въпросите им. Надявам се след месец след раждането ми да споделя малко по-положителен отзив от другите етажи

Нещата стават все по зле. На какво се дължи това лошо отношение😵 разбирам че ,здравната ни система не е добре, но в крайна сметка всички сме жители на тази държава и се сблъскваме с едни и същи проблеми, това не означава да си го изкарваме на другите. Наистина за мой късмет имам много малък  (да не кажа никакъв опит) с болниците, но винаги съм изпитвала ужас от тях(колкото и лъскави да са). Наистина не знам какво трябва да бъде поведението ни в този случай, защото явно е допуснато това отношение. И наистина се чудя как се минава през този период (за мен стресиращ , колкото и хубав да е) , когато си заобиколен с такива хора. И не знам раждането дали е похвално за майките, но да се изтърпи това отношение в първите часове и дни си е наистина за възхищение на всички майки. Събирам кураж и с интерес чета всяка история (ядосвам се,радвам се,съжалявам...), Но целта винаги ще надделява.
А да лежиш в отделение за рискова бременност само по себе си е стрес и с това отношение....героите сте мами !

Аз лежах на втория етаж преди раждането. Бях в стая с 2 други жени, едната беше с води на долна граница, а другата с контракции и много нисък хемоглобин. Говорихме си с тях, добре че бяха те, защото на мен ми беше стрес и малко ме отвличаха от проблемите. Аз бях за наблюдение и после директно спешно секцио. Там всички бяха мили, акушерки, сестри, санитарки, лекари, които идваха на визитация и като цяло минаваха през деня редовно. Една от акушерките ни отключваше втората тоалетна вечер и идваше да ни каже, беше много мила. Имаше си часове за тонове, а някои по-тежки случаи ги водеха на тонове по-често. Винаги ни питаха как сме, винаги са били отзивчиви. В деня на секциото бях на тонове точно преди операцията и едната акушерка ми каза, че не съм се обръснала добре на едно място и ще им пречи, пита ме дали сама ще се справя или да ми помогне. Аз бях с много голям корем, едва се движех, едва си виждах пъпа, пък надолу съвсем нямаше как да видя. Опитах сама, после я питах дали съм успяла. Дойде санитарка да ме вземе към реанимацията, но трябваше аз да си нося багажа по стълбите надолу, а както казах едва се движех от корема и не ми беше много лесно, но тогава вече толкова се притеснявах, че си казах, че няма проблем, нали сега ще извадят бебето, всичко ще е наред. Сложих багажа в реанимацията, акушерката тръгна да ми влива системи и тъкмо ме слагаше да лягам на едно от леглата, когато се появи доктора ми и каза, че няма време да тече тази система, да ме вкарват в операционната веднага. Вкараха ме, акушерката беше много добра, казваше ми какво да правя, не и разбрах името, но съм много доволна от нея. И единственото нещо, от което не съм доволна е анестезиолога, този неговорещ, намръщен човек. Мина секциото някак, после в реанимацията отново всички бяха мили, акушерки, санитарки, анестезиолога на следващата смяна също. Само от персонала знаех как е протекло раждането и че бебето е живо, плакало е и повече не знаеха те, така че и аз не знаех повече първия ден. Видях го за пръв път вечерта на снимки, които доктора ми изпрати, преди това не го бях виждала. На другата сутрин ни раздвижиха, по-точно ни показаха как да станем и казаха да не спираме да се движим и ни оставиха. На мен ми стана лошо, но нямаше как да ги викна и добре че успях да се върна в леглото преди да припадна. После ни качиха в стаите, аз поисках ВИП, сега малко съжалявам за избора си. Санитарките, които ни качиха също бяха много мили, малко друсаха с количките и при преминавани през едно прагче помислих, че ми изпадаха вътрешностите, но нищо ми нямаше. Санитарката каза да си почина и вечерта да взема детето, но аз не го бях виждала никога и нямах никакво търпение, така че ходих 10 минути напред-назад в стаята и слезнах. Като се качвах с бебето, тя ме видя и почти ми се скара, но каза, че разбира и ми каза в кои часове оставят мляко долу. Като си взимах бебето за пръв път от неонатологията беше 10 и нещо сутринта, звънях им, а от там излезе жена да ме пита какво искам, като ми изкара бебето аз се просълзих, защото го виждах за пръв път въобще и докато си вдигна погледа от него, за да я питам няколко неща, тя се беше прибрала, буквално само изкара количката и затвори вратата. Бях на 4 етаж, там всички са били добри, санитарките много помагат, те ми помагаха с кърменето и съвети за бебето, защото акушерките от неонатологията нищо не казват, не дават информация за бебето и въобще не може да ги откриеш понякога. Веднъж чаках 2 часа пред неонатологията, за да се появи някой да ми даде детето, още 3 жени чакаха с мен. Моето бебе се роди сравнително голямо, без жълтеница и ядеше повече, в деня на изписването вече не му стигаха 40мл., които правят и след хранене той ревеше, слезнах да взема още, а там ми отказаха да направят, че да не съм го прехранела. И така бях с ревящо бебе по коридорите да оправям документи, да звъня на таткото да се организират, че ни изписват по-рано и всичко с много напрягане, докато дойде следващия час за хранене и изкарат АМ, че да си нахрана детето и да спр6и да реве. Аз имах проблеми с кърменето, бебето не засукваше, в болницата не можаха да ми обяснят защо, а третото ми разочарование беше от стаята за кърмене, ходих там толкова много пъти, стоях отпред и така и не видях консултантката, въобще не беше там в часовете, в които трябваше да бъде. В болницата нямах и никаква кърма, опитвях с помпа постоянно и нищо не излизаше. Така че моето бебе трябваше да го "тровя" с АМ. Кърмата ми слезе вкъщи, давах му изцедена, ходих при консултантка и проблемите с кърменето бяха заради мен, моите зърна, моите жлези, мои хормони. Все пак имаше начин да кърмя, но всичко до 2 месец, когато кърмата ми спря, изживях си разочарованието от неуспеха с кърменето и продължавам да "тровя" детето с АМ, а сега и с някакви зеленчуци вече, то пък на пук е по-здраво от бебетата на някои приятелки, които са изцяло кърмени и не помирисват нищо друго освен зърно. И така трите ми разочарования са анестезиолога, неонатологията и консултантката по кърмене. Всичко друго беше чудесно, доктора няма какво да го коментирам, без него кой знае къде щяхме да сме, целият друг персонал беше страхотен. И единствено си отбелязвам за следващ път да съм в обща стая, най-малкото ми ставаше много лошо на моменти и излизах в коридора с бебето, че ако припадна да ме види някой, а и друго си е да има с кого да си кажеш 2 думи, а не само с бебето да си ревете. Горе долу това е моето изживяване, има още неща разбира се. Като цяло съм доволна, пак там бих родила и нямам търпение да се върна за следващо бебе.

Здравейте! Някой знае ли дали меренето на тонове е в определени часове в Шейново или може през целия ден? За първи път ще ходя следващата седмица, мисля да раждам без избор на екип.

Редакция - пише си на сайта на Шейново, точно видях информацията

Момичета, тези, които сте раждали нормално и сте били с шевове, с какви конци ви шиха? Аз едва днес посмях да последна какво става долу, защото ми се струваше, че виждам конец. И наистина, 13 дена след раждането, все още имам конец. Това нормално ли е? Никой нищо не ми е казал за махане на конци

На мен ме казаха, че сами ще паднат до 10тина дни и няма нужда да ходя да ги махат. Доктора каза, че може да ги откривам по тоалетната хартия или бельото. За всеки случай аз бих звъннала да попитам. Май не пише в епикризата.
Не знам на кой ден паднаха, но според мен на 13-14 ден поне. На прегледа с АГ (нямаше и месец след раждането) тя потвърди, че всички конци ги няма и всичко е зарастнало перфектно, та даже ми даде да погледна - дори не си личи, че е кърпено 😁

Благодаря, Benedetta Ще почакам още малко, надявам се да паднат скоро, че все нещо ме придърпва и се притеснявам да стане нещо. На няколко пъти ми запари като бях на леглото, коленичила да взема бебето и сега внимавам повече.

Радвам се, че при теб не личи, че е "кърпено" При мен първия път си личеше, че и доста зле беше. Надявам се да успяли да ме оправят този път

И честито бебче! 🤱❤
Аз пръсках с Цикатрадина спрей от ден 1 и доста облекчаваше "придърпвания и опъвания". Като се прибрахме вкъщи си правих отвара от смрадлика, после и с лайка - много подпомага оздравителния процес. Иначе в самата болница, няколко момичета слагаха напоени с риванол и после замразени компреси и казват, че много им помагало.
Дано всичко мине добре и при вас!