Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето плаче от хората

  • 1 018
  • 8
Здравейте . Малкия е на две години и няколко месеца .
 Притеснявам се защото детето започна да плаче много от хората . Като някой го доближи да му говори
..започва да се крие а ако иска да го пипа или взема плаче и се дърпа. Ако някой ни дойде на гости започва да го гони ако ние идем на гости отново драмата е голяма. Да подчертая това е така само с възрастни хора . С децата няма никакви проблеми . Баща му като е бил на работа през целия ден и се прибере ,плаче и от него . След 10 минути му минава все едно нищо не е било. 

Декември месец бяхме в болница защото имаше пневмония а сега юни се наложи една малка операция (хидроцеле ) с престои в болница . Мисля ,че много се наплаши там от хората . Преди няколко дни бяхме в друг град на гости на свекърва ми за една вечер и на обяд докато спеше се събуди много стреснат и започна да крещи и плаче и в продължение на почти час не можех да го успокоя .

Като ходим до магазина да купим нещо ,което иска няма проблем . Казва здрасти  и чао на продавачите . Онзи ден един познат на мъжа ми го качи на един багер . Никога не го беше виждал преди ,но му позволи да го вземе и да го качи .
Това се случва много рядко .
Плаче от бабите си ,от дядо си ... ужас е . По пътя като се разхождаме не му пречат хората стига да не му говорят. 
С деца играе . Няма проблем . Не обича да споделя играчки ,но то това е присъщо за повечето деца. 

На моменти ми се плаче от нерви .
Не искам да го насилвам да прави неща ,които не иска . Ако не му е приятно някъде просто си тръгваме . Но имам нужда от съвети ОТ РОДИТЕЛИ МИНАЛИ през това .
Виж целия пост
# 1
Не, няма общо с болницата. Напълно нормален етап в развитието. На тази възраст много деца не са социални към възрастните. Това се учи на по-късен етап. И ако възрастни правят забележки заради това, въобще не трябва да им се обръща внимание.
Представяте ли си, някой да ви закача по улиците? Как ще реагирате? 😁
Виж целия пост
# 2
Не, няма общо с болницата. Напълно нормален етап в развитието. На тази възраст много деца не са социални към възрастните. Това се учи на по-късен етап. И ако възрастни правят забележки заради това, въобще не трябва да им се обръща внимание.
Представяте ли си, някой да ви закача по улиците? Как ще реагирате? 😁

Това, което ме притеснява е че плаче дори от баща си като си дойде . А понякога съм го карала да не му обръща внимание като се прибере . Пак плаче...

Плаче от баба си ,дядо си и от всички възрастни .
Виж целия пост
# 3
Паметта и възприятието за време на малките деца не е като нашата. За тях да не виждат някого цял ден или седмица може да изглежда като век и да не могат да се привържат за това време. Трябва търпение от страна на възрастните.
Виж целия пост
# 4
Нищо, де, нека плаче щом това му помага да си изрази емоциите. Имай предвид, че според психолозите децата плачат не само защото са нещастни, а защото и не знаят как да изразят страх, гняв и други емоции.

И според мен е период и ще мине, на таткото със сигурност също му е много мъчно, но това е - малкият решава кога е готов да се справи с това и да се мине на следващата криза🤗
Кураж!
Виж целия пост
# 5
На две и половина е моята като някой я закачи навън баби,дядовци,възрастни тя се крие в краката ми.
😐😐😐
Виж целия пост
# 6
Да .. мъчно му е на таткото ,но той разбира . Бабите и дядо трудно разбират . Още повече като са свикнали другите внучета да ги искат и да ги търсят и изведнъж им идва като гръм тази ситуация.  И на мен ми е мъчно . Търпелива съм . Говоря му ,прегръщам го . Не го насилвам да го бутам сред хората ако не иска .
Сега живот и здраве мислим да пробваме да го заведем на море и много се молим да се чувства добре там защото не обича да сменя мястото много . Домошар си е (по това си приличаме)
Виж целия пост
# 7
При нашето второ дете този период беше по-рано, между година и няколко месеца и две години. Ревеше ако някой дойде вкъши, ревеше ако отидем на гости, но предви, че беше пандемия и тези неща се случваха много рядко, беше и донякъде очаквано. Сега смени средата и няма никакъв проблем, обича да вижда възрастни, няма проблем с това хора да идват вкъши, нито ние да ходим на гости. Даже преди месец беше сам с комшийката ми (която вече познава) и нейните деца в тях за около час. Трудно беше да излезе от тях. Период е и ще отмине.
Виж целия пост
# 8
Момичетаа, това се израства. Знам го от личен опит. И пак казвам, на сила хубост не става. Точно след втората годинка бяхме в същото положение. Сега вече почти на 3 нещата са коренно различни. Не мога да повярвам, че това е същото мое дете, което плачеше и се криеше от хората, които минават покрай нас. Какво направих аз, винаги когато трябваше да се срещнем с някого, предупреждавах да не пипат детето. Например, срещаме се с някой роднина, ние си говорим, детето наблюдава и след около половин час вече се отпуска и знае, че този човек няма да му направи нищо лошо. При дъщеря ми го свързвах със страх от лекарите, но дали е от това не съм сигурна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия