Преди малко непозната за мен жена във Фейсбук написа нещо, което беше толкова неочаквано за мен и ми се видя толкова непредизвикано обидно, че ми се дорева. Сега, то си е мой проблем, че се връзвам на непознати във Фейсбук, но все пак ми е интересно да прочета мнения - не по въпроса дали съм, ах, незаслужено обидена, а за мераците да се контролирало хорското поведение, кога и дали са уместни.
Ставаше дума за доброто възпитание и аз написах, че според мен би имало смисъл в училищата да се въведе час по добри обноски. Изрично уточних в следващ пост, че НЕ смятам учителите за длъжни да ми възпитават децата, изобщо не говорим някой нещо да е длъжен, говорим какъв ефект би се постигнал обективно. Чувала съм за домашно възпитание, но няма начин да бъдат накарани една част от родителите да си възпитат децата домашно в учтивост (да, знам, че има и по-важни неща от учтивостта, но тук за нея говорим). Това мое изказване - че няма начин да бъдат накарани - предизвика следния отговор: "Или може да не се опитваме да контролираме и "оправяме" света, а да си свършим нашата работа у нас. Обикновено тези, които хабят най-много време за съвети как да се коригира и контролира хорското поведение, не отделят и на половината енергия за корекции у дома, но да се направи нещо лично винаги е по-сложно, отколкото да се дава акъл как някой друг трябва да го направи в много по-голям мащаб.".
Дамата, разбира се, няма как да знае нито как стоят нещата в моя дом, нито че аз нямам по принцип навик да давам акъли за оправяне на света. В случая ставаше дума просто за подхвърлена идея за нещо, което е лесно и ми изглежда, че би имало резултат. Дори нямам очаквания тоя резултат, като големина и като значение, да може особено съществено да оправи света. Но е лесно и не струва много. Дъщеря ми учи правилата за движение в училище в часа на класа (и ние ги учехме всъщност, под друга форма). Кое е качествено различното?
Според вас защо мнението ми предизвиква такъв отговор? Това наистина ли се схваща като желание за контрол на хорското поведение?