След сватбена депресия

А защо не каниш твои приятели и роднини на вилата уикендите? Вече сте женени и живеете заедно, това е точно толкова твой дом, колкото и негов.

Също може да съберете две приятелски компании (твоя и негова) за едно барбекю примерно. Тези сингъл мъжаги сигурно ще се зарадват на някои твои приятелки.

А ако не ти се виси на поредното мъжко запиване, запали колата и отиди в града на излизане по женски. Може и да останеш да спиш у приятелка едната вечер. Или отиди да се видиш със семейството. Не е казано, че трябва всеки ден да пътуваш, но един път в месеца защо не?

Ясно е, че ще трябват компромиси и от двете страни, но не разбирам защо го изкарваш като супер невъзможно да си внедриш и твои неща в общия ви график.

Също така можеш да кажеш сори, този уикенд не съм в настроение за гости. Искам да си останем само двамата. Това е напълно разумно искане, когато съжителстваш с някой. И той трябва да се съобразява с теб, не само ти с него, както го изкарват някои потребители по-горе.

75 км. в едната посока е далече, но не чак толкова.
Опитахте ли да създадете познанства в близкото населено място/град.

Май никой не обърна внимание на един нейн пост по-нагоре, който на мен ми се набоде в очите, а именно, че ЕЖЕСЕДМИЧНО СА ЗАЕТИ С НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ и тя няма възможност да се види с нейните приятели.
Това е огромен червен светофар.
Ог-ро-мен!
Кажи му, че искаш малко почивка от този режим, едната седмица ще сте с техните, на следващата с твоите приятели, третата ще си останате сами вкъщи или ще идете на почивка само двамата и такова разнообразие. Наблюдавай как ще реагира, защото по реакцията му може да си изясниш много неща.
 

Авторке, човек не се мести някъде, където не е готов да живее, с надеждата, че някога ще се преместите, където на теб ти се иска. Ти не се чувстваш добре там, той се чувства. Някой ще трябва да направи компромис, или по живо, по здраво. За мен е разбираемо, че не издържаш в тези условия, но сама си се набутала там и сега чакаш на него промяната. Търси квартира и си събирай багажа като намериш. Ако те последва, последва те. Ако не, не е било писано да сте заедно, поне не и щастливи. Това са ти реалните опции. Всичко друго ще е живот на инат, тоест - мъчение.

Не съм по препоръките за раздели, обаче на тебе явно не ти допада този начин на живот, пък съпругът ти едва ли ще иска да го промени.
Така че най-добрият вариант е да поставиш ребром въпроса още сега като направите първата стъпка към промяната ако не днес, то утре. Сутринта! Но трябва да си готова и за най-лошия вариант. Иначе ще се понесете по инерцията и през две години пак ще пускаш теми. Ще те сварят бавно като жабата.  Пък може в едни момент да решиш, че това те устройва, но като те чета, едва ли.
Там където поставиш граница, там ще водиш войната. А война очевидно ще има и фронтовата линия е много близо до личното ти пространство.

П.П.: Не мога да не отбележа ентусиазма на приятелския кръг да пътуват всяка седмица 2х75 км. Ние не сме се виждали от месеци с приятели, живеещи през една пресечка. Вземам си бележка.

Всъщност точно това искам, да има компромиси и от 2те страни, някак си имам чувството, че много от жените спират предишния си начин на живот, хобитата си, кариера, дори неглижиране към външния вид, защото мъжът е Мъж, и трябва да го,, следваме,,.
Моите приятелки са семейни с деца, и всички си имат ангажименти, най-малкото уикенда им е за тяхното си време, и не могат да пътуват всеки уикенд, за да се видим. Аз мисля нещата за в бъдеще, пресметлива съм и се замислям как, ако имаме дете ( нероден Пенко) то ще ходи на детска храна, на училище. Чувствам се, сякаш живея живота на мъжа ми...

Ти наистина живееш живота на мъжа си, но си се сетила за твоя, чак когато си се отказала от него. Явно си мислиш, че мъжът ти ще върне жеста и ще се погрижи за твоите нужди, но нещата не работят така. Човек се отстоява в началото и тогава поставя как ще са нещата. Сега се опитваш да плуваш срещу течението, което сама си оставила да те отнесе навътре в дълбокото. Мъжът ти няма да се откаже от собственото си удобство, на което вече е свикнал, за да угоди на теб. Ще трябва да се бориш със зъби и нокти да получиш нещо, без да е сигурно, че ще успееш. Дали си заслужава, сама трябва да си прецениш.

Ем започни да живееш своя си живот. Наемаш си квартира и се местиш. Той ако иска, да те последва. Ако не, прав му път. Както се казва, thank you, next. Явно е, че не си подхождате.

Той никога няма да хареса квартирата. Наистина, защо не вземеш да наемеш, но по-малка, за да можеш да я плащаш? Пък ще ходиш и на село от време на време. А той може да идва, ако желае.

Квартирата е напълно според вашите договорки, така че не нарушаваш нищо от това, което сте се разбрали. Хем ще се разбере той ще се примири ли с живот в града.

Хора, моля ви, не раздавайте наедро съвети да се развеждат при първия по-сериозен проблем във връзката. Не е сериозно. Хората се справят и с много по-големи проблеми и се обичат и са си заедно дълги години.

Реално това е проблем на съвместното съжителство, не на брака. През подобни напасвания минават почти всички двойки като заживеят заедно, женени или не.


Elissa 13, мисля, че си доста афектирана все още, всичко ти е много прясно и ново и затова разсъждаваш така пораженчески и фаталистично. Разбирам те, и аз съм била в подобни ситуации, но не си права. Начин и решения винаги има, като обикновено са доста по-прости, отколкото си мислим като сме в окото на бурята.

Дадох ти няколко практически решения по-горе. Ти не обърна внимание на нито едно, вместо това казваш, че приятелките ти били много заети. А предложила ли си им изобщо? Хората с деца също обичат да излязат от града и да се разходят, че и на гости ходят. Ясно е, че няма как всички приятелки наведнъж да видиш, още по-малко всеки уикенд, но този месец може да ви посети една с мъжа и детето, другия месец друга, следващия ти ще отидеш до града и ще се видиш, с който е свободен, и така.

Ако не ти се дават пари за наем на квартира в града паралелно с живота на вилата, може да си наемате Airbnb за 1-2 вечери и да идвате с мъжа ти в града (или ти сама). Даже може да ви излезе по-евтино от едно голямо запиване с мезета и пиене на село.

Това с детето наистина е нероден Петко. Дай да мислим и оправяме нещата едно по едно.

Как ще й подобрят приятелките й семейния й живот, ако идват на гости? Още повече слугинаж, негови приятели, негови родители, сега и нейни приятели... И нищо страшно да се разведе, по- добре навреме, отколкото като се забатачи още повече. С един мъж трябва да живееш по- щастливо отколкото без него, иначе няма смисъл.

И аз това си мисля, че ако обичаш мъжа си тези неща не трябва да те тревожат, че не можеш да излизаш с твои приятелки например или поне ще намериш начин. Същото важи и за мъжа ти - би ли казала дали той прави някакви компромиси спрямо теб?
Ако съм в твоето положение единственото, което би ме притеснявало е, че нямаме собствено жилище-независимо дали е в града или на село, фактът, че зависим от други хара  е ужасен...

Ами ако той не помага със слугинажа по своите си гости, значи е сериозен проблемът. Аз не видях да е писала, че само тя слугува, затова предложих да си кани и нейни хора. Останах с впечатлението, че тя няма проблем с мъжа си толкова, а по-скоро с липсата на други хора и социализация.

Вариант без слугинаж е екскурзии и пътувания уикендите, но не само с неговите приятели, както досега. Отиват двамата или с нейни/общи приятели. Или ходения до града.

За спорта най-вероятно има опции за групови занимания или фитнес в по-близкия град. Човек може и сам да спортува също така. Видеа в ютюб бол.

Ако аз бях на нейно място, бих предложила да купим жилище в града за база като ходят, ако решат да живеят там с детето някога и с инвестиционна цел. Ако продължава да се дърпа, давам му година-две, междувременно си събирам мои пари за първа вноска и си го купувам аз. Ама аз не съм женена за моя де. Ако съм женена, ще се изнеса на квартира сама и ако иска, да идва.

Много типична ситуация - женят се, защото "туй в онуй" им е било готино, защото са замитали различията под килима без да ги обсъдят и мозъкът не  е участвал в решенията. И сега да си сърбат попарата. Варианти има много, няма как ние да изберем най-добрия, защото нямаме цялата информация и защото не сме те, с техните характери, възпитание, навици...

Ем, че то (семейният) живот(ът) си е слугинаж. И на кефа си пак слугуваш. Съвсем се изхайлазихте.