След сватбена депресия

Ама тя какво общо има с посрещането на неговите приятели в неговия дом той си ги кани у тях си, той си е домакин, той да си ги посреща. Къв слугинаж, кви мелници ви се привиждат. Авторката не е писала подобно нещо.

Хората сме различни и това, което за някой изглежда малък компромис, за друг е червена разделителна линия. Постоянният живот на село предполага определен мироглед, особено ако селото не е на 5 км от града, в който прекарваш деня си и се прибираш вечер на чист въздух. Изобщо не опира само до срещите с приятелки, а и въпросът с нероден Петко е централен и много важен. Кой ще го гледа детето/дрцата след майчинство, къде ще ходи/ят на ДГ и училище, как ще се организира логистиката покрай него/тях са ключови неща за семейството. Има хора, за които усамотението на село е мечта, която си върви с грижата за градина и къща и стоенето далеч от градската лудница. За други това е буквално заточение. Аз, например, много обичам да ходя на планина, на вили, къщи за гости за няколко дни, но за постоянно живеене, поне преди пенсия, никога не бих го избрала доброволно, нито бих направила такъв компромис за мъж. Авторката най-добре да си прецени и то именно взимайки предвид деца, по-малко свободно време при появата им, кариерни възможности в нейната област и т.н. От много голямо значение е и кой поддържа къщата и двора, ,защото ангажиментът е в пъти по-голям от градски апартамент.

На село доброволно не бих живяла. Никога не бих направила компромис с това.

Ако авторката разговаря с мъжа си така, както и тук, не е чудно защо не може да се разберат. Всеки нов пост, вместо да внесе яснота, води до все по-голямо объркване.
За да са намери компромис, трябва да има ясни конкретни искания, а не "днес ми пречи едно, утре друго, абе като цяло май не съм никак доволна".
Не става ясно какво точно и пречи относно мъжките събирания - домакинската част, защото съпругът и не и помага, фактът, че има чужди хора вкъщи през уикенда или просто я хваща яд, че те се забавляват, а тя скучае. И ако нейните приятелки не искат да идват, мъжът да забрани и на неговите от солидарност ли?
Не става ясно и защо изобщо са на тази вила. Ако причините са финансови е едно, а ако мъжът целенасочено е действал да си намери работа и да си създаде условия, за да се премести там, е съвесем друго. Освен това се споменава, че са ходили на огледи, но той "не проявявал ентусиазъм". Какви са му в крайна сметка аргументите срещу преместването в града? След като има и други по-близки градове, евентуално и дете може да се гледа спокойно там. Мъжът едва ли е толкова глупав, че при наличие на дете да настоява да се стои някъде, където няма ДГ, лекар и училище.
Къде са неговите и нейните родители в цялата картина? Спомена, че и неговите имали склонност към гостита, а след това - че изпадала в ярост заради намесата им. Чести гостита и намеса в личния живот също са две различни неща. Пише, че неговите родители живеят "в града", това същия град, в който и тя иска да се местят ли е, или друг?

Може и така да се погледне на семейния живот, но ако нещата са точни, своята част от слугинажа не тежи на нито единия от двамата. А ако не си пасват, тежи и има мрънкане.


Абсолютно е така, баща ми поради физическа немощ и напреднала възраст вече не може да ходи на вилата и я продаваме. Останалата част от фамилията има нулеви мераци да се занимава с нея, но той плаче на раздяла, оглежда и опипва всеки боклук и си личи, че "пъпът му е хвърлен" там. Та ако и нейният човек е с такъв манталитет или ще се пречупи и ще страда, или да се маха. Най-лошата тактика е да търпи 10-15 години и тогава да се махне, защото ще обере негативите и на двете опции.

Хммм... На мен ми става ясно, че Мъжът е саботирал всички огледи за апартамент (не му се харесвали). С това, че отказва, деминстрира че той компромис няма да направи, ще се лигави, лъже, прави на палячо ако това му печели време. Скъпа автирке, напиши на лист хартия как си представяш поетапно живота с него за напред, попитай колко време му е нужно,, да си хареса апартамент,, и до кога ще те разиграва. Струва ми се, че искаш дом в град, дете, работа сред хора, различни от самотните му приятели, които го използват него самия. Въпроса е ТИ до кога ще позволиш да те разтъкава и да се опитва да те набута в калъп, в който не пасваш. При следващ оглед, когато каже, че не му се харесва, питай го Кое, той ще каже, кажи му,, тогава - направи го да ти харесва,,.

Ние като търсихме апартамент да купуваме и моя мъж подхвърли идеята за къща в близко село. Значи, само по погледа ме разбра и повече не повдигна темата

В много случаи къща в село на 10-15 км е по-добрата опция от апартамент в града в блок със селяни.

Ама разбира се, че е така.. в много случаи, ама не и в моя частен случай. Аз говорех за моя конкретен частен случай. Авторката си говори за нейния и доколкото разбирам, в нейния също не е по-добрата опция.

Като си помисля за поддръжката и постоянната борба с треволяци, насекоми и гадинки и ми се изпаряват всякакви романтични представи за къща.

Живея в къща.С преден и заден двор.Градинар се грижи за подържането.

Няма лошо, ако можеш да си го позволиш и ако изобщо има предлагане на такава услуга в района.  Все пак говорим за български села, не за някоя чужбина. И за хора, които имат възможност за апартамент в София или къща в околните села, а не за богати хора с таргет лукс имоти.

О,извинете,   говорете си.

За мен проблемът е в хоумофиса. Ако го няма, заради работата досега да са се преместили в града. Сега явно могат да работят отвсякъде и затова мъжът много зор не си дава.

Несериозно звучи да не живееш с някой 4 години и да си въобразяваш, че с един подпис всичко ще се промени. Трябвало е първо да си уредите дома, пък после сватба. Това сега няма значение.
Според мен, дори да си наемете квартира, твоя човек ще си ходи сам на вилата, точно както и сега. Или го приемай какъвто е, или приключвайте докато не сте замесили и деца.