Ходите ли на събирания на класа?

  • 4 338
  • 69
Здравейте! Искам да ви попитам дали ходите на събиранията на класа си? Тези, които са за навършване на Х години от завършването. Аз нямах най позитивния опит, но не бих казала, че завършихме с лоши чувства. Просто се чувствах супер различна в класа си и имаше период, в който ме дразнеха и изолираха доста гадно и хем искам да отида защото ми е мило, хем ми е притеснено. Отделно бяхме много малък град и те повечето там си останаха и поддържат повече връзка едни с други, аз поех тотално различен път и не съм ги чувала много много.
Виж целия пост
# 1
Щом искаш да отидеш, значи отиваш.

Аз не искам и не ходя Simple Smile Причините са без значение.
Виж целия пост
# 2
Аз абсолютно никога не съм ходила на събиране от този род (не съм имала врагове или някакви неприятности, просто не се интересувам). Класът ми не беше сплотен и всъщност, не вярвам да имат такива събирания. Същото се отнася за състудентите - никога не сме били общност, отделни хора са били близки.
Майка ми също никога не е ходила, баща ми ходи редовно и до сега, както на съученици, така и на състуденти.
Виж целия пост
# 3
Не ходя. Не се вълнувам и интересувам изобщо. С който ми е приятно, поддържам връзка и толкова.
Виж целия пост
# 4
Аз ходя винаги с голям кеф,нищо че нямах много близки приятели точно от моят клас,и изобщо от моя випуск,но пък все пак бяхме много сплотени и общуването с повечето ми съученици ми доставя истинско удоволствие.Миналата година не успях да ида на 20-тата ни годишнина от завършването,защото бях бременна и докторът ми ми забрани да напускам София.Сега се обмисля нова среща тази година заради мен и още няколко човека,които също не успяха да отидат и се надявам да се получи.Със състудентите опитахме,но не се получи,там бяхме много близки,но пък само 12 души курс и буквално се пръснахме из целия свят и е трудно да се съберем.
Виж целия пост
# 5
Аз ходих на 10тата годишнина. И от класа имаше съвсем малко хора, с които почти нямаше какво да си кажа. Беше по-скоро събиране на випуска. Общо взето, усещането  беше някак некомфортно. Хората много се променят, различни неща ги интересуват и някак си не се чувствах на място. Втори път не бих отишла. Както са казали и другите, с когото искаш, поддържаш връзка.
Виж целия пост
# 6
И аз не ходя. Ние никога не сме били някакъв супер здружен клас, имаше си една групичка, които бяха все заедно, ама до колкото знам вече почти никой с никой не поддържа връзка. Аз си контактувам с тези, с които ми е приятно. Единствено ми е странно като срещна някой бивш съученик по улицата и той почне да ми приказва, все едно сме първи приятели, пък докато сме били в училище реално почти не сме си говорили.
На скоро даже имаше предложение да се събираме за среща, на което май никой не откликна.
Виж целия пост
# 7
Не, грам не ме интересуват.
Виж целия пост
# 8
Тази година имахме 10 г от завършването. Не отидох. Мисля, че дори половината не са отишли. Не бих казала, че бяхме задружен клас. Поддържам връзка с 2-3 души, които са ми останали като приятели и с тях се виждам без поводи.
С другите не съм си комуникирала след бала, с някои се имаме във фрейсбук и толкова. Не отидох, защото не ми се ходеше.
Виж целия пост
# 9
Минаха доста години откакто съм завършила гимназия. На първите срещи ходех. Не знам защо, чувствах го като задължение. После спрях. Хич не ми липсват.
Виж целия пост
# 10
Веднъж ходих, на 10-годишнината. Иии, нищо, беше скучно, съвсем различни хора. Тези, които поддържат връзка помежду си, те са близки. С останалите е като в тъп провинциален филм - какво става с теб, как си, жена, деца, работа... Нямат никакъв смисъл.
Виж целия пост
# 11
В училище се събрахме на първата година, след това нито със съучениците, нито със състудентите сме правили въобще опити за среща, така че не, не съм ходила 😀
Виж целия пост
# 12
До колкото знам,срещи никой не организира.Но дори и да имаше,не бих отишла.Не бях близка с никой от съучениците си.Даже на бала ми се подиграваха,че искам да следвам в университет.Голямата мечта на момчетата беше на бала да се напият така,че да не помнят нищо.Постигнаха го.Било е яка излагация,добре,че не отидох.С момичетата също не съм била близка.Преди няколко години ги намерих във фейса и им писах.Не ми отговориха,макар,че бяха прочели съобщението.Не бяхме се виждали и чували от завършването,поне 20 години.Само едната ми отговори,от нея разбрах,че почти всики са си останали в малкия град,в който учехме,не бяха учили нищо след средното.Оказа се,че само аз от 40 човека клас съм завършила висше,никой друг нищо не е постигнал и съответно срещи не се и правят.Понеже повечето са в града,се срещат и поддържат връзка,а аз заминах по чужбина,после се върнах и се омъжих,но живея в друг град,доста далече.Както казах,дори и да има срещи,не бих отишла.В средното се чуствах като не на място заобиколена от елементарни същества,интересуващи се само от алкохол.Сега не поддържам връзка с никой от тях.С колегите от УНИТО поддържам връзка,но само с някои от тях.С двама живеем в един град и редовно се засичаме по парковете с децата.Отделно от това,единия колега чатка от компютри и го викам редовно,когато имаме проблем.
Виж целия пост
# 13
Аз съм от София, живея си тук, завършила съм преди цяла вечност и не би било проблем да се видя и със съученици, и със състуденти, но никой нищо не е организирал, за съжаление. Нямаме си и контактите, даже и не знам защо така се получи. Съвсем случайно разбеах, че трима от съучениците ми не са между живите вече, отишли са си млади…
Ако някой организира среща, да, бих отишла с голямо удоволствие и бих поддържала връзки с всички, които искат.
Виж целия пост
# 14
Да не казвам преди колко години съм завършила. Събираме се с кеф, много сме позитивни и си прекарваме супер. Специално за срещите идват съученици от чужбина. Разбираме се, интересно ни е. Вече има няколко починали, което е много тъжно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия