Как да оправя отношенията си с майка си?

Не можеш да я промениш, съответно не можеш да "оправиш" нещата. Махай се максимално бързо и ще видиш какво е да дишаш спокойно. Тогава, от дистанция и ако все още имаш желание, можеш да се опиташ да поддържаш някакви ограничени отношения. Но не забравяй, че нейните възможности няма да се променят, просто можеш да поставиш граници, така че да са максимално здравословни и търпими за теб.

Жена ми най много за тва упреква майка ми - заради такива нейни изпълнения съм се изградил като абсолютен темерут в тва отношение. Просто имам пълна имунизация от такива неща като описаните от авторката и понякога по навик гприлагам същото и на моята.
Решението е тва, темерутство и дебелокожие. Сърди ти се, ми хубу, да се сърди. Като и мине да заповяда. Ама майка била- ми кво от тва, да не съм я молил да става майка?
Иначе преди да приема този подход, доста неща изпотроших в нас като ме избиеше на агресия покрай тъпотиите и.

А да, и при първа възможност се изнасят, предполагам си още ученичка, след тва се разкарваш от вас.

За толкова години щом не е осъзнала , че не всичко в поведението и е ок - няма да има промяна. Живееш в нейната къща и явно тя смята , че там важат само нейните правила , създай свой дом , свой ред и свой вътрешен мир и не допускай някой да ти налага неговия. Научиш ли се да поставяш граници ще заживееш по- добре. Уважението и добрите отношения са част от това , и ако дистанцирането не и " проговори" да знаеш, че е неспасяем случай.

Ти сериозно ли?

Майтап няма, при моята работеха такива номера. То при такива номера е да видят, че никой не се връзва на тъпотиите им и много бързо обръщат плочата.

Напълно сериозно и е права.
Когато имаш с/у теб разумен човек може и с думи да те разбере.
Когато обаче като тази майка има ментални липси и ниско ниво на интелигентност, трябва по-директно, защото стоплянето е трудно.

Благодаря ви за отговорите момичета! Все пак виждам, че проблемът не е в мен. Няма да отговарям на всяка поотделно, че ще стане голям спам. Относно баща ми - имам такъв, но той работи извън града и се прибира сравнително рядко. Дали по работа наистина или го използва като оправдание, не мога да кажа вече. Но преди като беше постоянно с нас, моята майка и на него така викаше за глупости, съответно той ѝ отговаря, карат се, тя ляга на дивана толкова злобно намусена, че не мога да ви опиша. И при него не пропуска да продължи с дудненето след скандала... Явно просто наистина си е такава. В момента няма как да се изнеса, чакам да започне университета, което ще стане октомври (не съм си взимала година "почивка"). Отделила съм се от нея, прибира се, говорим малко кой какво е правил, най-много вечеряме заедно и това е. Отивам в моята стая и ѝ се вясвам само като отивам до тоалетната (за да се стигне до там се минава през хола, където е тя, няма как да я избегна). Създала съм си мой свят естествено, който тя категорично не одобрява, най-голямата мизерия ако питате нея. Но като че ли прие, че в моята стая ще е "пълен хаос" и само от време навреме вмята нещо. Така или иначе аз другите стаи с изключение на баня/тоалетна и кухня (за да направя кафе или претопля ядене, готвя много рядко, за да не разбъркам нещо).
Сърдене не помага особено, тя като мълчи и аз по принцип съм си в стаята няма и как да разбере. Почвала е първа да ми говори, аз захапвам, защото ми е писнало, но не продължава много дълго. Не ми е в природата да се държа зле заради някакви глупости. Да ѝ отговарям със сърказъм, или да ѝ се "зъбя", както тя казва - да да, как аз, която съм нейни собственост ще се държа така.... Следователно - караница. Наистина опитвала съм и с добро, с лошо, първо с разговори, първо със караница, държа се мило, игнорирам я - е нищо не помага. Някой извънземен метод, ако можете да ми препоръчате, че това, за което аз се сещам, не помага...

Попитай я това- дали иска да остане напълно сама?
Защото и баща ти си е тръгнал и ти нямаш търпение да се изнесеш, заради нрава ѝ

Нали държиш на нея
Помогни ѝ да се осъзнае

Кажи ѝ истината.

Майка ти ли ще плаща за университета?

Каквото и да й каже, няма да има голям ефект. Това са вид характеропатии, които не подлежат на особена промяна, особено като няма осъзнаване и желание. Да си хваща авторката собствения живот в ръце и далеч, това е изходът.

По закон е длъжна.

Ох Лъвице - взе ми думите от клавиатурата😀
Тази майка , ако имаше шанс за промяна тя щеше отдавна да е започнала поне в някаква посока - тук иде реч за детето и, а знаем колко неща са готови да преглътнат майките. Та тя дори не умее да премълчи или преглътне нещо дребно като закачалка в затворен гардероб.
Kar 1 звучиш ми като разумно момиче , запази добрият тон в общуването с майка си , но сведи до минимум зависимостта си от нея.

Предполагам и баща ми ще поеме някаква част, те не са разведени, просто живеят на различни места за момента поради работата на баща ми. Не съм се бъркала там, вижда ми се малко странно детето да разпитва кой ще плаща университета, кой какъв процент от това ще поеме. На мен обучението ми е държавно, следователно таксата е доста по-ниска от това да учиш частно.

Гледай да не прекарваш много време с нея, намери си занимания впоследствие при възможност работа.

Може би е време да приемеш, че няма такъв метод, какъвто търсиш. Ако само единият се опитва да постигне разбирателство, а другият е по презумпция прав - това е резултатът. Жената има някакъв проблем, не знам - ниско самочувствие ли, комплекси ли, за да компенсира с такова свръхвнимание към детайла и със зъбене на всички за всичко.
Така че избери тази стратегия, която теб самата най-малко те натоварва. Действай, както е най-естествено за теб и доколкото ти е възможно, не си ги слагай тези неща на сърце.