Как да оправя отношенията си с майка си?

Здравейте! Честно казано вече наистина се отчаях относно отношенията с майка ми. Те никога не са били цветущи и смея да твърдя, че това е изцяло по нейна вина. Майка ми е човек, който държи всичко да е перфектно, направено единствено по нейния начин - ако е нещо различно се почва с упреци, караници и т.н. Съответно и в образованието ми всичко трябваше да е перфектно, тоест единствено и само шестици - ако има нещо различно ( в най общия случай петица) моментално се почваше с цупене, мърморене как от мен и "проста сервитьорка няма да излезе", не ми е говорила с дни и това продължава съответно 12 години. От първи до дванайсети клас аз трябваше да изкарвам само шестици, което естествено е невъзможно. Недай си боже да изкарам и четворка, не ми е говорила с дни, прибира се, тряска вратата с идеята да я чуя и разбера колко лошо нещо съм направила, че съм изкарала четворка. Когато бях по-малка ѝ се връзвах повече естествено, ревала съм, молила съм се за това да ми прости, обещавала съм, че няма да се повтори???? Това нормално ли е? Все пак говорим за текуща оценка, която дори не е масова, а частен случай! Е така или иначе поотраснах, но явно и това не ѝ попречи. Влязох в гимназия, майка ми работеше срещу училище и приключвахме по едно и също време, съответно се и прибирахме заедно. В ден, в който аз отново бях "съгрешила" като изкарам петица, реши, че трябва да мърмори и чете конско през целия път, а с нас вървеше една моя нова съученичка ( 8 клас, нови хора, може само да си представите какъв срам изживях заради това, че майка ми дудне, защото съм изкарала петица). Е хубаво и това преживях, за същото нещо ме е унижавала и пред приятеля ми, грам не се интересува от това, че ме излага, не се замисля, че това конско, караница и прочие може да почака..... Заради подобно нещо почнах и да лъжа като по-малка за това дали са ни върнали контролните само и само да получа още един ден спокойствие, в който никой няма да ми се кара и сърди. Е да, пораснах и спрях да се връзвам на тези неща, казах си, като иска да се сърди за глупости, защо трябва аз да страдам от това отношение. Е да ама и това не помага при тази жена. Тя не поддава, не започва какъвто и да е разговор с мен и на мен почва да ми става гузно, защото не правя усилия да загася пожара между нас, разпален от нея и нейните шантави амбиции. Е как да оправя тези отношения? Искам, опитвам, но все удрям на камък. И оценките съвсем не са единствения проблем - винаги дори и вкъщи се намира за какво да се мърмори, цупи, дудне и да прави скандали (в повечето случаи от нищото). Да, знам, че още съм в нейната къща и ще спазвам нейните правила, аз така и правя, но все се намира за какво да се развика. Пример - има закачалки между дрехите в гардероба ми (тя държи, когато се извади дреха, закачалката да се премести в края, а не да стои между дрехите, опитвам да спазвам и това за моя гардероб, но понякога в бързината просто взимам дрехата и забравям), вратата на единия ми шкаф е отворена, раницата ми е на пода и куп други глупости. Последен пример за подобни глупости според мен беше, когато ми вдигна скандал, за това че като съм била в банята хавлията на пода (използва хавлия вместо пътечка) се е набръчкала, когато съм влязла в банята. Е всъщност дори аз влязох с мисълта да си измия ръцете, мивката беше пълна, следователно плановете ми се провалиха. Видях, че има паднала хавлия на пода и просто я вдигнах, дори не мога да кажа със сигурност дали аз съм направила "белята". Да, случвало се е майка ми да ме набеждава за неща, които тя е направила (по-късно си е признавала)???? Най-редовно като трябва да се чисти тя започва да се оплаква как никой не ѝ помага, а точно преди нейното мрънкане аз съм попитала с какво бих могла да помогна. Е, вчера например, в деня за чистене, ми се наложи да изляза по работа за около час, оставих я на дивана напълно добре и щастлива, гледаща филм. Прибирам се, тя е почти изчистила (предварително съм оправила моята стая преди да изляза), заварвам я в коридора отчаяна от живота, изтощена все едно е останала без грам сили. Предложих да довърша аз, но отговорът беше "не". Дори не искам и да коментирам отношението ѝ към моите вещи - прекъснат кабел на лаптоп след като няколко пъти съм обяснявала, че като го включва еда си къде и кабелът се прекъсва, нещата ми редовно са преместени (ако не са на боклука), говорим и за зарядни кабели, прилежно прибрани в шкафа, които все пак ми трябват... Пробвах с разговори, молби, караници, но нищо. Е къде бъркам аз? Как мога изобщо да оправя тези отношения, факт е, че не мога да споделям, каквото и да е с майка си, имам чувството, че ще ме подхване за нещо и само ще се скараме (пробвала съм, случвало се е). След два месеца заминавам и не ми се иска да си останем майка и дъщеря само на думи. В крайна сметка сме възрастни хора вече и ми се ще да поддържаме нормални отношения. Не искам като отида в университета и по телефона да ми се дудне защо не съм изкарала шестица, вместо да говорим за нещо приятно в малкото време, което ще имаме.