СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 5)

Не. Аз съм секцио на 100 %.

И мен ме обзема голямо притеснение около раждането. Всъщност май повече се притеснявам за живота след него... Като знам първото дете как ни преобърна света и  представите за родителството, не ми се мисли сега с второто какво ще е. Особено с тази малка разлика. "Баткото" хич не е лесно дете, не ходи и на ясла и помощ нямаме никаква и направо изпадам в панически страх как ще се грижа за двамата. Притеснявам се да не бърнаутна тотално, защото съм на ръба в момента. Много искам да се грижа за малко бебенце, но като знам, че фокуса ми въобще няма да е на 100% като първия път, всякаква романтика покрай това си заминава.
Освен това ми минават и мисли дали ще мога да обичам другото бебе толкова много, колкото баткото. Звучи тъпо, но реално си го мисля.

Момичета да ви питам кога почват гърдите да пускат коластра? В 36+5 съм а съм чувала, че се появявала.и по -рано?

Аз нямам но много ме болят

При всяка е различно за коластрата, на мен ми слезе ден след секциото.
Херпесът не се лекува, завинаги остава в тялото, веднъж като го хванеш. Но има разлика между гениталния и тип 1- демек на устните и по лицето-  аз имам само гениалния, демек не е късно да се заразя и с първия😀 но за щастие още не съм. Пазя се доста.

Няма да ми е първо раждане, но и аз се притеснявам доста. Имам точно месец до насроченото секцио, ако въобще избутам дотам.
Днес имах страшно много контракции, някои и доста болезнени. На моменти чак усещах заедно с тях бодежи ниско долу и трябваше да се присвивам. Ако и утре е така, пак ще ходим към спешното, макар че изобщо не ми е до болници. :/

Jinx_, напомни ми за мен когато чаках второто дете. Дъщеря ми бе първо, чакано, единствено дете. Принцеса, почти буквално. Гледах я и си мислех, че няма как да обичам друго дете така. Че не мога да разделя тази огромна любов на две. Чувствах се даже гузна, че ще ѝ отнема част от “царуването”. … И се появи Той! За да ме разнежи както никога до преди това. Та, сега се чувствам гузна, че прекалено много ощетявам нея от към глезене и внимание заради него.
Иначе, ще ми е трето секцио. Страх ме е, че ИЧ не че ме е страх и не ми пука… все едно ще отида до магазина да си напазаря нещо (в случая бебе)… от това спокойствие ме е страх.

Аз нямам търпение, не ме е страх. Според мен първото дете наистина много преобръща живота и всичко, но второто… То животът вече е е променен, просто идва още едно дете. 🤷♀
Пък най-много да е някое кротко, разбрано и неревящо и да открием, че родителството не е свързано задължително с нерви, крещене, рев и тръшкане. 🤣 За другото вече сме подготвени. Честно казано много по-лош вариант е първото дете да е кротко, усмихнато и послушно и да си родиш едно диво и ревящо. Едната ми приятелка още не може да се възстанови от шока, а малкото е вече на 3.
И мен ме наболяват гърдите в последните дни. Такава остра, моментна болка. Болеше така като цедях.

Моите гърди ме боляха само в началото, до към 3-4 месец. Бяха като надути, а сега са си като нормални. Дано имам кърма.

Аз магнезия го бях почнала по едно на ден, защото забравях. Но не съм имала и признаци да го пия по-често. Сега окончателно съм го спряла и чакам някакви признаци за контракции. Не знам дали ще ги разпозная, като стягания ли са?

Да си знаете тези, на които ще ви е за първи път 😃

И мен ми е някак еуфорично😃  даже снощи приятелят ми ме попита сигурна ли съм, че искам тая болка (от ест. раждане). Ми май я искам,да.
Аз,съм писала, че имам много грехове да изкупивам с първите ми две деца, много виновна се чувствам, че отраснаха с нервна истерична депресивна майка, с развод и куп други тъпотии, които преживяхме сами, и често съм си го изкарвала на тях. Много терапия ми беше необходима, за,да,започна,да се променям и то много по малко. И още много ме чака. Страх ме е и с това да не е така, а ако не е, ще изпитвам отново вина пък, че с тях не съм успяла. И предвид, че те са 2 от самото начало, любовта ми вианги е била,еднаква. Мисля.

На мен ще ми е първо раждане ( секцио), но имам една коремна операция преди 4г за премахване на миома и тя си беше същинско секцио, та знам г/д какво ми предстои. Еуфорично ми е за появата на бебето, всички казват как всичко след това е различно и се опитвам да си представя как и да обмисля всеки възможен вариант, но предполагам няма как. Единственото, което ме притеснява, е как слушам че някой двойки се отчуждават и си развалят отношенията след появата на бебето.
Все си мисля,че това са двойки, които и преди това са имали проблеми и просто бебето ги задълбочава. Ние в момента си живеем съвсем хармонично и безгрижно един с друг. Разбираме се за всичко, особено за по-важните и житейски въпроси. Успяваме с разговори да стигнем до консенсус по някои въпроси. Но някои жени много апокалиптично ми ги представят отношенията след раждането, а и сз самата виждам неприятна промяна при някои двойки и ми се иска да избегна тези неща.

Да не те плаша, но ние за 8 години преди детето май не помня да сме си крещяли. Наистина се променят отношенията след детето, ново е, изнервящо е. То нашето е и чудо на чудесата, успява да развали настроението на всички около себе си за отрицателно време с мрънкане, рев и недоволство.
Честно казано спокойните ни моменти сега са 1-2 пъти в месеца, когато детето е при баба си за ден.

Да, едва след детето се вижда истинската същност на родителите. Не и преди това. Никога. Детето обръща всичко. Но реално си зависи от вас. Много работа трябва- за да сте равнипоставени и да делите грижите по равно.
Ние превантивно ходихме на терапия, която смятам, че помогна много, имам си и психолог за след това- ако се наложи, за семейна терапия. Ние сме заедно от много малко и краткостта или ще е в помощ или не, така че ще видим.
С бившия ми сме живяли 7 г в някаква чудна връзка, 5 от тях не можах да забременея и той ме подкрепяше безрезервно, правеше изследвания без да роптае, успокяваше ме, мислехме и за осиновяване. Малко мъже са,склонни на това. Като забременях се влачеше всеки ден да ме вижда по болниците, а аз бях вътре постоянно, иносеше ми закуска, глезеше ме, но нямаше интерес към бебетата, само към мен. Тогава не съм го отчитала. И като родих- изчезна. И така..нататък съм разказвала. Просто той си остана ерген- фитнесче, дискотеки, работа, скъпи дрехи, а аз станах сама майка на 2, ровейки из втора употреба,защото нямахме пари с децата. Сякаш не познавах тоя човек. Това, разбира се е най- лош вариант, но често двойки, особено след репродуктивни проблеми, се разделят. Лошото е, че жените мн държат да се в лоши отношения, но да не причиняват развод на,децата. Което е абс грешка. Търпят всичко уж за,доброто им, а реално просто тях ги е страх да предприемат стъпката.

Променят се отношенията след детето определено. Ние бяхме година и малко заедно, когато забременях с първото и всичко беше еуфория, въпреки че нямаше къде да живеем, бяхме с ниски заплати и т.н. Когато се роди, се скарахме за първи път 😀.  После разбира се сме се карали още безброй пъти, защото той някак трудно се поставяше на мое място. Аз по цял ден с детето, едва имах време да се изкъпя. После понеже чакахме да се построи блока, в който взехме малко жилище на зелено, живяхме къде ли не. Аз ходих при нашите в провинцията за няколно месеца, той работеше и идваше веднъж в месеца. После отидохме у техните и аз вече бях тотално изтрещяла накрая в чужда къща със свекървата и т.н. Не излязохме под наем и това го отчитам като огромна грешка. Щеше да ни е по-спокойно, но пък всички ресурси ги пренасочихме към жилището. После, когато се преместихме, детето беше вече на 1 г., аз бърнаутнах. Започнаха паникатаки, силна тревожност, беше ужасно. Добре че намерих читав психолог, който ми помогна. След първата г. се върнах на работа, детето започна да боледува, абе разкош. Сега поне си знам какво ме чака. Преместихме се в голямото жилище, като се върна на работа, ще си взема някоя жена да ми помага и така . Успяхме някак да си съхраним връзката, но нещата се подобриха чак след като започнах да ходя на терапия и психологът ми обясни, че не бива да потискам и поглъщам емоциите си. Започнах всичко да си казвам, да крещя, да не съм добра и мила и той се освести и разбра, че са нужни компромиси. Бих казала, че в момента се караме за битовизми понякога, защото имаме различе н темперамент, но пък не е за дълго и не е свързано с пари или с вижданията ни за живота , така че го отчитам като нещо нормално.