СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ🤰🏻2022 ❤ (ТЕМА 5)

За смъкването на корема  просто си личи, няма как да го объркаш

Ейй, честито! 😊  много яко! И аз така усетих пукване и след малко се излязоха предния път. Сега пак се надявам да стане бързо, защото не искам да седя и да не знам да тръгвам или да не тръгвам.

Момичета, а как се подпомага естественотж раждане ?

Ако питаш за естествено предизвикване, знам за няколко неща - чай от малинови листа, ананас, качване на стълби, секс, топли душове, разходки.

И помага ли тази комбинация 😁 за естествено предизвикване имам предвид

Календарът ми казва 35 седмици и 3 дни… Има уж още малко, но минава толкова бавно. Имам чувството, че коремът ми расте с часове. Майка ми и баща ми ще вземат децата за 2 седмици - досега не сме ги оставяли при тях повече от 3-4 дни и то през някоя друга година. Това ме напряга, вместо да си мисля за почивка, а имам нужда от такава… Килограмите са плюс 15 отначалото и ужасно ми тежи, отделно психически сгъвам от недвижение и неактивност, съчетано с четене на глупости из интернет. Филмирам се, че бебето ще тръгне по-рано и няма дс добутам до плановото секцио.

Лично не съм се уверила, но моя близка има куриозна история. Около термина й минала 3 км в разходки. Прибрала се, наконтила се за страстен секс, мъжът се прибрал и изтекли водите

Споко, аз също съм м това положение, а психически не издържам вече. Искам да излиза и да си отдъхна малко. Много ми е трудно чисто емоционално , а и физически . Не ми разрешават движение, защото казват , че няма да дочакам и седмица . И така вече еднав издържам. Сори трудно е емоционално е трудно . Отделно се чувствам като тюлен - дрехите не ми стават . Освен клюкарите и бабките друг никой не се заглежда в мен 😁
Джой много готино 🤣 лошото е , че на мен секс не ми се прави и въобще не се чувствам  привлекателна. Но историята е кагоэа виц. Разсмя ме от сърце

Еха, като видях колко известия имам от групата, бях сигурна, че се е появило бебче! Честит Никола, да расте много много здрав, силен и безгрижен!

AloveUnreal, връщам темата малко назад за отношенията. Много е хубаво, че ги мислиш отсега нещата. Аз бях по същия начин и споделих с моя мъж, че се притеснявам, понеже имам няколко приятелки, които се разделиха с половинките си точно след появата на първото бебе. Оказа се, че мислим в една посока и решихме да поставим връзката си на първо място. Да, дори преди детето! Който иска да ме съди, но нашата мантра е щастливи родители = щастливо дете. Мисля, че няма по-важно нещо за едно детенце от това да вижда хармония във връзката на родителите си. Няма значение дали яде най-здравословната храна, дали дома му е най-чист и подреден, дали учи в частно училище, дали са му хубави дрешките, дали има достатъчно играчки и т.н. Това са все неща, които доста родители приоритизират преди отношенията си. Ние си обещахме да не сме от тях и да не обръщаме внимание на такива неща, да не се сърдим и караме, че вкъщи е разхвърляно или детето пак ще яде стар ориз.
Друга според мен важна мярка, която предприехме беше да си обещаем, че ще спим двамата заедно, а детето отделно. И не, не с цел да правим секс на спокойствие. Всъщност първата година след раждането на никой не му беше до секс. Просто вярваме, че тази близост вечер е супер необходима, макар да звучи като нещо малко и не дотам важно. Ние сме от хората, които може да се сърдят и карат доста през деня, но вечер си лягаме сдобрени и сгушени.
Имам приятелка, която започна да спи сама с дъщеря си, а таткото на дивана (уж за по-удобно на всички) и по-късно се разделиха. Не е само това причината, но според мен допринася за обтягане на отношенията. Ние също бяхме тръгнали по този път. Първите 3-4 месеца често взимах бебето в леглото и избутвах мъжа ми на дивана. Решихме обаче да си държим на принципите и с доста усилие от наша страна, на 7м нашия син вече спеше сам в стаята си, а ние си върнахме близостта. Може да звучи егоистично, но пък в моите очи, ние правим най-доброто за детето си по този начин - като оставаме по-силни и свързани от доста други двойки. И съвсем искрено казвам на всеки, който ме пита как са отношенията ни след появата на детето, че сме по-привързани от всякога.
Олях се, много дълго стана, но дано е било полезно!

Jinx, подкрепям те, макар при нас много да не се получава, НО понеже посещавам психолог и съм обсъждала тази тема, та ми казаха: " Жената трябва да се грижи по приоритет, а приоритетът е редът на влизане в нейното пространство, тоест 1. Мъж , 2. Дете1, 3.Дете2 и т.н.
Дано се изразих разбираемо.
Момичета, имам 12 дни до термин и с всеки ден околните ме дразнят все повече, без ММ и детето... Моят АГ още не иска да ми маха серклажа и това много ме изнервя, преди самото раждане е отговорът , някак не ми е убедителен и  се притеснявам...

Мисля, че е права психоложката. Много често се случва така, че родителя толкова заобичва или се влюбва в детето си, че спира да се вълнува от желанията на другия родител пак с цел детето да е на първо място. Например хобито на мъжа ти да бяга всеки уикенд започва да те дразни, защото ти е по-важно да заведете детето на ново интересно място. Почваш да го мислиш за егоист и че не се грижи за щастието на семейството си. А то не е така.

Това също си го поставихме за цел с моя мъж - да подкрепяме хобитата си и винаги да намираме време само за другия. Не винаги се получава, наистина. Преди времето ни за хоби беше много повече, сега е наполовина или по-малко, но все пак се стараем. Случвало се е да жертвам цял уикенд и да съм сама с малкия, за да може мъжа ми да кара колело или пък да отиде на концерт. Не го намирам за егоистично от негова страна, нито се сърдя. Той също ми връща "услугата", ако пожелая.
Това е пример как оставяме детето на заден план, за да се грижим за нас. Реално вместо да го заведем на ново интересно място през уикенда, например в зоопарка, то си е играло на същата площадка, както всеки ден, само и само тати да може да отдели време за себе си.
Не знам дали ви звучи логично, но така са нещата в моите разбирания. Дали е правилно - не знам.

Здравейте мами, реших да споделя историята си ммакар, че не знам далли е точно тук мястото. Та ще карам на крадко имам две деца от бифшият си мъж с който се разделих преди 5г да вметна, че те вече са големи, но все са си деца. Преди  1г се запознах с мъж с който мислех, че ще съм до края на живота си та така любов любов  зарязах всичко тук взех си децата и сакчето с дрехи и тръгнах ме при него в Германия. Всичко беше Ок прие децата  така неусетно минаха няколко месеца  в любов и  разбирателство, до като не видях ме положителен резултат на теста.  УЖ много го искаше това дете еуфория до един момент  вече бях в 7месец като се започнаха скандалите обидите  и прочие. До момента в който аз не издържах  взех си децата и бременна потеглих отново към България. И от тогава до ден днешен  (а вече съм в 9м и чакам всеки момент  раждането) ни вест ни стон от този човек. Съжелявам за дългия пост.

А аз не съм изобщо съгласна с психоложката. приоритетът винаги, ама винаги трябва да е: 1. АЗ! 2........ вече същото....
Винаги, абсолютно винаги поставяйте вас и само вас на 1 място и никога, ама никога някой друг. Иначе сте загубени. Аз 38 г поставях другите И още го правя, това мн трудно се променя.  Майка ми има огромна заслуга за това, и до днес не ме разбира и ми натяква и ме кара да изпитвам чувство за вина и срам, заради нея и баща ми съм на тоя хал, освен заради връзките ми, които пак са следствие на кривите им съвети (или по- скоро на липсата им), заради това бях във връзка с насилник и едва се измъкнах- с куп психични отклонения и склонност към алкохолизъм. Затова най- важното е вие да имате време за себе си и само за себе си и после деца, мъже, родители, приятели и тн. Затова когато някой ви предложи да гледа децата/бебето и тн- не изпитвайте срам, приемайте. Така и децата свикват да са общителни и спокойни сред други хора.

Цвети, съжалявам за това, което ти се е случило! Близки имаш ли тук, на чието рано да се опреш?

 

Цвети, поздравления за смелостта. Аз също си тръгнах бременна от моя насилник, но от тормоза, който ми приложи, направих спонтанен аборт. Много смелост се изисква. Аз съм член, лектор и ментор на 2 организациии, които се борят срещу насилието над жени, така че ако имаш нужда от съдействие, помощ,адвокати,съм на разположение.