НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Не знам има ли проблем или няма, зависи от предпочитанията на родителите. Най-добре говорете с директорът на детската градина

Наистина не помня, но имаше нещо наказателно, затова я насочих към групата за градините. Там ще кажат със сигурност.

И за мен разковничето е в разговор с директора. Няма какво да си плюнчим езиците дали ще е добре, няма ли да е добре, какво ще се случи.

В нас не вижда такова отношение един към друг. Виждам постоянно укорителните и възмутенипогледи на хората около нас.
Тази вечер удари братовчедка си. Нямам думи да опиша как се почувствах. Тя плаче, майка ѝ я успокоява.
Нашето е като зверче. А тя толкова го обича. Всичко му дава, търси го да си играят.
Не мога да си представя пък какво е да си на мястото на другата майка. Да ти ударят детето. Не просто да го удари, а да му одраска окото. Няма оправдание за такова нещо. Няма.
Трябва да намеря начин да си контролира емоциите.

Ейнджълче, приеми, че на тоя етап е прекалено малък да си контролира емоциите. И всичко, което прави, всъщност е съвсем нормално, тъй като няма как да ги изрази по друг начин. Най-добрата ти стратегия е в тези моменти, ако не е особено вербален, да му опишеш с думи какво чувства и да му обясниш, като запазиш спокойствие кое е приемливо и кое не. Пример: “Марти е ядосан! Марти е много ядосан! Марти иска нещото Х. Обича да играе с него и не иска да го споделя. Всичко това е нормално. Нормално е да изпитваш силни емоции. Мама обаче не може да ти позволи да удряш човека Х.” Прости изречения и прости думички. След няколко такива ситуации ще видиш, че ще има промяна.

Ангелче, той не може да си контролира емоциите, не че не иска, просто не може. Делът в мозъка му, префронталния кортекс, който отговаря за изграждането на невронните пътеки и овладяването на емоциите все още се изгражда. Той отговаря за разграничаване на добро и лошо, на правилно и редно.

Детето ти преживява силна емоция, която не може да овладее или да изрази. Най добрият начин да му помогнеш е, да го разбереш и подкрепиш, не да го съдиш. Хващаш ръчичките и казваш "с ръчките галим, ето така. Те са създадени за хващане, за гушкане, за галене и за игра".
При какви ситуации удря и хапе? Има ли нещо, което иска в този момент или не иска в този момент? Иска ли да привлече вниманието ви?

Сега те опознават света и тестват границите ни. Да удържаме граници, значи винаги реакциите ни да са такива, че да спомагаме за разбирането на действието и че не го одобряваме. Децата се учат да овладяват емоциите си от нас - те взимат директен пример как ние владеем себе си. Ако ние им се ядосваме, викаме, действаме агресивно вербално или физически те се учат на това - учат се че силните емоции се преработват през викове, хвърляне и удряне. Ако обратно запазваме спокойствие и говорим с нормален, но твърд тон рано или късно и детето ще научи този начин.

Духче, със съпругът ми не повишаваме тон помежду си в присъствието на детето. За удряне пък изобщо и дума не може да става.
Все си повтарям, че не трябва да сравнявам деца, но и тримата племенника, които имам (2 момичета и едно момче) никога не са се държали така. Израстнаха около мен. Нямаха такъв период.
Цялото ми лице е изподрано. Ръцете ми и краката изпохапани и в синки от хапането.
Давам пример: Бяхме на spa уикенд и снощи сме в ресторанта на хотела. В един момент Марти реши, че ще седне под съседна маса. На столовете в момента нямаше никой, но на масата имаше чинии. Аз отидох и го помолих да излезе, но разбира се той отказа. Присегнах се и го извадих. Последва очаквания протест. Аз го гушнах и тихо започнах да обяснявам. От негова страна имаше викове, гърчене и щом не го пуснах, като някаква граблива птица се вкопчи в бузите и устните ми и ме надра и то до кръв.
Наистина много му говорим, че трябва да не удря, да не вика като е ядосан. Че трябва да милва мама, тати и кака си ( най-малката си братовчедка).
Бабите му и те му обясняват, а той само крещи Не и посяга да удря или да хапе.
Пробвах когато ме удря и аз да го шляпна през ръката. Огромна грешка. Той посяга и удря по-силно.
Посегна да дере очите на кака си след като тя не му даде играчка. Ами все пак и тя е дете. На 4+ годинки е и мога да кажа, че твърде много се съобразява с това, че Мартин е по-малкия. Винаги му отстъпва и търпи, не казва, когато той я удря или дърпа.
На мен като майка няма да ми е изобщо приятно такова диваче да удря детето ми. Поставяйки се на мястото на другата страна, се чувствам още по-гадно.

....

Има много литература по въпроса, ако ти се занимава да четеш. Сега на прима виста се сещам само за Детето и ние, Спокойни родители - щастливи деца, Най-щастливото дете на Харви Карп,  мисля, че имаше една мн готина, но е съвсем възможно да объркам заглавието Как да говорим на малкото дете, така че да ни слуша.

Всичко, което трябва да направиш, е да му обясниш каква е емоцията, която изпитва, какво иска, защо ти няма да му позволиш да направи нещото Х. Аз например, когато ми е ядосан, му обяснявам, че може, ако иска да пищи, може да удря дивана или възглавниците, но мама и тати не мога да му позвол да удря. Съдя по себе си - за мен е приемливо да изкрещя нечленоразделно, когато съм много ядосана или мятам възглавница по дивана. Ако това са мои начини да се справя с емоцията и не нараняват никого, значи в крайна сметка защо и детето да не ги ползва. Даването на опции също ни минимизира тантрумите - тоест той да реши какво иска.

Често изобщо не ме иска, когато е ядосан (тогава обикновено посяга да удря). В тези случаи казва “Не искам мама”. Аз пък отговарям с “ Разбирам и те чувам. Мама ще остане тук до теб и когато си готов, можеш да дойдеш при мен за гуш.”

Мисълта ми е - валидиране на емоции, даване на здравословни начини за справяне с емоциите, че и даже понякога да го оставиш за минута, като стоиш до него, да охлади страстите, като го увериш, че си до него. Със сигурност трябва да намериш думички, които не включват директно частицата “Не”, защото на тая възраст имам чувството, че не я чуват и разбират точно обратното, че нещото им е позволено.

И не на последно място, пробвай с различни книжки за емоциите. Вкъщи се чете често едциклопедията Весели, тъжни, щастливи.

Аз в никакъв случай дори не намеквам, че вижда у вас подобен пример. По скоро дори за себе си говорех, защото аз съм склонна понякога да подвикна, да съм малко по-груба. Честно казано понякога работи и това.
Аз лично нямам опит с подобен вид поведение, от скоро Божо започна да ме удря по корема, но според мен е някакъв вид интерес към частите на тялото, понякога като се гъделичкаме си вдига блузката и си пипа коремчето, аз казвам Божо има коремче, той после вдига моята блуза и сочи и аз казвам "а мама има щкембенце"

Мога да си представя колко ти е притеснено, неудобно и засрамено. И истински ти съчувствам. Но вярвам, че и децата ни заслужават съчувствие и разбиране, когато на тях им е трудно, неудобно и объркано. С това не казвам, че трябва да оставиш Марти да удря, да ви хапе, да ви дере и да се държи агресивно, а да разбереш кое провокира това поведение и да пренасочиш начина му на преработка на емоциите.

Божо напоследък ме побъркваше с едно влакче, тя е дървена писа с много вагони и няколко локомотива, които се движат сами на батерии. Постоянно искаше да го включвам и ми носи още части от релсите и се тръшка ако не се строи непрекъснато нещо. Първо баща му, после и аз започнахме да даваме отпор и да го учим сам да си включва влакчето, защото много се изнервяхме от това непрекъснато тръшкане. Лека по лека свикна да го включва сам и сега не е толкова нервен.
Всяка разходка е някакъв катаклизъм, който ми носи ужасно силно напрежение. И аз постоянно му казвам че не го разбирам, че не зная какво иска и нямам нищо против да му дам каквото иска, но да се опита да обясни какво има. Понякога се получава, но най-често не се получава.
С храненето сме цял цирк, баща му чете книжки, аз давам храна. Не ми е приятно, не си представях нещата така, но според мен просто толкова енергия има, че не може да се спре на едно място, ако вниманието му не е привлечено от нещо крайно интересно. От бебе той не обича да яде.

Много ви благодаря за споделеното.
Сигурна съм, че проблема е точно в това, че не може да се справи с емоциите си и да ги изрази по правилния начин.
Преди да стигна до това заключение, ми минаха 1001 притеснителни мисли и диагнози.
Но забелязвам, че дори и когато се усмихва и идва да ме целува, а той много ни целува, понякога след целувката и леко ме захапва. Едва ли не на игра.
От снощи си наложиха през няколко минути да показвам как да ни милва.
Понякога ръката му натежава и по-скоро удря, но на моменти успява добре да овладее ръката си и наистина да е нежен.
Започнах и да обяснявам и моля по няколко пъти и накрая казвам. Ако не дойдеш да те преоблека, мама ще дойде и ще те вземи и ще те преоблече. Искам да знае, че със сигурност ще стане това, което искаме и времето, в което трябва да реагира е ограничено.
Предния път, когато имаше период на повишена агресия от негова страна беше след боледуване и сега пак.
Явно ние много го отпускаме в този период.
Сигурна съм, че на моменти и нашите очаквания към това 2 годишно дете са по-големи от необходимото.

И при нас малкия е така.
Хапе да не говорим, че крещенето какво му е.
Явно по този начин изразяват емоциите си..
Не знам като тръгне на градина какво ще е.

Днес се чух със директорката.
Ще го пуснем през Септември месец.
Защото още е малък.
Не може да се облича още сам.
Започна да иска сам да се храни.
Стои стабилно на голям стол.
Ще се постараем до като дойде време за градина да го свикнем.
Да го подготвим предварително.
Бъдете здрави всички.

Ейнджълче, определено очакванията ни са големи, ама според мен това е при всеки родител. То не са истории за деца вундеркинди, сравняване, изказвания от близки. Такъв ни е векът, в който живеем, а и манталитета. Това, което даваш като пример, е супер пример и даване на избор в крайна сметка. Аз бих я перефразирала по друг начин и ще ти дам пример. Аз имам такава ситуация всеки път със смяната на памперсите и винаги използвам следното: “Филип, можеш да дойдеш сам до банята или мама ще те вземе и пак ще отидем до банята. Ти избираш.” Понякога идва сам, понякога избира да го нося, но е важно, че накрая изходите от двата избора са едни и същи - в банята.

Иначе мисля, че всеки, колкото и да се старае, си изпуска понякога нервите волю неволю и повишава тон. Това не ни прави лоши родители, а просто изнервени хора (то няма и как да е друго яче, когато сме хем работници, хем домакини, хем майки, хем съпруги, хем и жени със собствени нужди). Аз лично в тия ситуации пак обяснявам като на голям човек, че се извинявам, че съм повишила тон, че съм изнервена и той не е виновен за това и че в момента за мен и за него е по-добре за една минутка да сме отделно.

Rainbow, знам за какво говориш, този порочен кръг с преумора и недоспиване е много гаден. И ние сме минавали през подобно нещо. Тогава консултантката ме посъветва да спрем да следим интервали, а да минем на фиксиран режим, само че това пък е свързвано и със събуждане на детето сутрин и на обяд, което е много тегаво. Тоест сутрин го будиш в 7ч, на обяд го слагаш в 13ч и спи максимум 2 часа. Ако обаче на другия ден то само се събуди в 6:00ч, пак го слагаш в 13ч на обяд и пак го будиш след два часа. Един вид корекциите са само ако спи повече, ако спи по-малко не е проблем.
Извинявам се пак за непоисканите съвети, просто споделям какво помогна при нас, евентуално да съм полезна и на други. В крайна сметка наистина всичко това са просто периоди и ще дойде ден, в който ще лягат късно и сутрин ще трябва да ги изтриваме насила от леглата.
П.С. Чак сега осъзнавам, че сте от Варна.


Mamsi, ето този беше клипа, аз написах заглавието малко по спомен и куц превод. https://youtu.be/XSH8z20G6g4 Много ме кефи как детенцето има достъпни станции за всичко. Ние не сме пригодили дома си чак толков, но поне исках да опитам да го включа още повече в ежедневието си. Иначе и ние заедно пускаме пералня, прахосмукачка, съдомиялна. Доста неща не ги описах, защото са нормални. Исках да отида малко по-далече като го оставя сам да подрежда яйца, да меси и точи почти без мое участие и тн. Ама си беше лудница.

m-angel, много добре те разбирам и много те гушвам виртуално. Борко е същия само дето не хапе, ограничил се е в удряне и скубане. Примерите и обясненията, които Misery и Дух са ти дали са супер, аз подкрепям същите теории и методи. Опитвам се да ги прилагам ежедневно.
Конкретно за агресията отново за порееееден път (казвам го с досада, защото се сцепих да се образовам по този въпрос) скоро пак гледах едно видео, където беше обяснено, че не го правят само от бурни емоции, ярост и тн. Понякога, точно както каза ти, е техния вид игра. А третата причина беше - за внимание. При Борко добавям и ревност и стана цял букет причини. Напоследък забелязвам, че наистина ако си извадя телефона - той точно тогава отива да удари Оги. Или понякога го замерва с играчки, което аз оприличавах на агресивно поведение, но след като проведохме някаква първобитна комуникация, се оказа, че иска да си играе с него. Същото е и с други деца - понякога са им сърдити, но понякога просто не знаят как да подходят и най-лесното е бам!бам! И да ти кажа, въпреки че съм наясно с тези неща - пак не е лесно. Борко пак се тръшка, пак удря, пак крещи и скубе. Понякога се успокоява с две думи, друг път всички козове в ръкава си да изкарам - той просто има нужда да се нареве. Тогава стоя до него и му казвам "Поплачи си, до теб съм." И го чакам да си го излее, колкото и тежка гледка да е.

И аз имам 3 племеннички и 1 племенник. И двете семейства не бяха чували за тантруми и не бяха чели нищо по темата. Децата са изключително спокойни и приятни за компания. А едното семейство определено не е за пример (родителите се разведоха и то не по културен начин), така че колкото и да е странно - понякога има спокойни деца дори в токсична среда.

m-angel не исках да се включа, защото нямам опит по темата, но искам да кажа нещо друго. Колкото и да си информиран по въпроса и търпелив и разбиращ, не винаги човек се овладява и може да прилага теорията, която знае и всички му обясняват. Поне аз понякога да не кажа често нямам нужното търпение за един и същи проблем за n-ти път. Аз съм на мнение, че просто ще го израстне в даден момент, не мисля, че по някакъв начин може да се повлияе от нещо.
Танчето_30 стана ми интересно директно 2ра група ли ще го пускаш?

Никой не мисли да го пуска 2 ра група.
Малък е .
На 2 г и 2 м е.
Не няма да го пускам 2 ра група.
А ще кандидатстваме Май месец за да тръгне 1 ва група през Септември.