Вероятно е сменила набора на детето, защото с 2020 няма шанс да го приемат, това е долу горе стандартна практика за София, ако има по-голям шанс с предния набор.
Набор 2019 .

И ние сме минавали през подобно нещо. Тогава консултантката ме посъветва да спрем да следим интервали, а да минем на фиксиран режим, само че това пък е свързвано и със събуждане на детето сутрин и на обяд, което е много тегаво. Тоест сутрин го будиш в 7ч, на обяд го слагаш в 13ч и спи максимум 2 часа. Ако обаче на другия ден то само се събуди в 6:00ч, пак го слагаш в 13ч на обяд и пак го будиш след два часа. Един вид корекциите са само ако спи повече, ако спи по-малко не е проблем. 

Кое е това клипче, търсих но нещо не намирам в нета. Иначе и аз съм от лудите и правя всичко с него. Той пуска пералня(знае от къде) той я вади к като, чуе че е изпрала. Готвя с него вечерята винаги, или с баща си готви, но винаги е на стола до плота. Правим кекс, меденки като той бърка или изсипва продуктите. Честно казано не ми тежи, че чистя след него, но и не става тази цапаница, която ти описваш. Всичко му давам да прави, не се притеснявам, че цапа. Отдавна се примирих, че в нас няма да е чисто и подредено, не се и старая вече толкова. Приоритети. Иначе за съня..... Не мога да го мисля вече, тази сутрин стана в 6ч, спал е само 8 часа през нощта. Днес пътуваме, ще спи в колата, колкото толкова. Напомня ми за периода, като беше на 4 м и всичко се въртеше около неговия сън, по час беше всичко. Иначе при него усещам някаква жажда за правене на нещо. Какво визирам. Сутрин като се събуди, на втората секунда е айде мамо айде тате да годим в кухнята. Дори не се разсънва. Това е вече за всичко, вечеряме, мъжа ми стане от масата за малко, той айде тате, влиза от масата, прекъсва си яденето. Все едно нетърпение да се занимаваме с нещо. Иначе е спокоен, кротък, но му дай да се занимаваме с нещо.
https://youtu.be/XSH8z20G6g4 Много ме кефи как детенцето има достъпни станции за всичко. Ние не сме пригодили дома си чак толков, но поне исках да опитам да го включа още повече в ежедневието си. Иначе и ние заедно пускаме пералня, прахосмукачка, съдомиялна. Доста неща не ги описах, защото са нормални. Исках да отида малко по-далече като го оставя сам да подрежда яйца, да меси и точи почти без мое участие и тн. Ама си беше лудница. 
Напоследък забелязвам, че наистина ако си извадя телефона - той точно тогава отива да удари Оги. Или понякога го замерва с играчки, което аз оприличавах на агресивно поведение, но след като проведохме някаква първобитна комуникация, се оказа, че иска да си играе с него. Същото е и с други деца - понякога са им сърдити, но понякога просто не знаят как да подходят и най-лесното е бам!бам!
И да ти кажа, въпреки че съм наясно с тези неща - пак не е лесно. Борко пак се тръшка, пак удря, пак крещи и скубе. Понякога се успокоява с две думи, друг път всички козове в ръкава си да изкарам - той просто има нужда да се нареве. Тогава стоя до него и му казвам "Поплачи си, до теб съм." И го чакам да си го излее, колкото и тежка гледка да е.Препоръчани теми