НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Като ви слушам, имам чувството, че отглеждам камикадзе
Няма никакво чувство за страх. Изобщо не мога и да си помисля да дам все още ножичка. Мен даже и от моливите ме е страх. Взема ги и започва да тича из стаите. Може да си представите какви картинки се появяват в главата ми само при мисълта, че може да падне с тях в ръце.
Ако е качен на нещо по-високо прави крачка и е готов да скочи. Говорим, обясняваме, показваме, че е високо, но той или се смее, или казва да и следващия път пак е готов да скочи.
Фулмастрите ги прибрах, защото реши да рисува по себе си, а въпреки, че са от тези дето се чистят (уж), режих засега да си спестя това. За пластелин съм сигурна, че му е рано. Не за друго, но ще ми го маже навсякъде.
С телефон проблем нямаме. Имаше етап, в който само и само да седне на гърнето и му давах телефона, но реших, че рано или късно така или иначе ще се научи и причупи с гърнето/памперса, но с телефона ще е трудно да го отуча.
Детско иска да му пускам, като казва "Кука, кука" - нямам идея откъде идва, но той малко се заглежда. Предимно е като фон докато тича из стаята.
Майките около мен, които са с по-големи деца се учудват, че все още не съм му давала шоколад. Като си представя, че заради гроздето не иска други плодове, мога да си представя какво ще стане ако дам шоколад.
Не съм фанатик на тема хранене, но каквото може му спестявам все още.
Jinx, сигурно е много трудно да се  гледат деца с малка разлика, но стискай зъби, събирай сили и възстановявай нерви в по-спокойните моменти. Понякога се чудя какво ли щеше да е, ако се беше родило братчето на Марти.

Ха, мислех, че това с рязането на ноктите е защото нашето е някаква откачалчка, че да му харесва.

Ние никога не сме давали телефони и друг вид екрани, когато е време за хранене или пък за нещо друго, съответно няма и бунтове или да прави определени неща, само ако гледа нещо. Мислех, че това е мисия невъзможна, но много се радвам, че удържахме фронта и продължаваме.

Колкото и странно да е, купуваме рядко и малко играчки, съответно не искам и да ни подаряват. Детето си намира от всичко наоколо игра, а детските играчки доста често ги прескачаме или настъпваме... За подреждането... Хм, явно си го има в характера, защото всичко реди, подравнява, прибира... Знам ли, може и ние да сме давали пример, но със сигурност не сме го учили целенасочено. Имаше роднини, които като беше по-малък и го виждаха как подрежда разни неща, казваха, че е "табетлия", защото се старае в това, което прави.

Ние май отглеждаме екстремист... Обича да го хвърляме, въртим, подмятаме, да чувства, че никой не го държи във въздуха и колкото по-опасно, толкова повече се кефи и вика "още" или "силно". Гледаме децата как леко-леко ги люлеят, а той, ако не е да се изравни почти под прав ъгъл люлката, не е интересно и си вика "силно". Иначе се е научил, че ако има шанс да падне, сам си казва "ще паднеш" и се пази.

За любвеобилното отношение подкрепям, че и при нас има развитие - все повече се гушка, сутрин дава целувка, мен понякога дори ме хапе по лицето, ама то едно хапане... Лигавене направо, но се вижда, че просто търси близост. От няколко дни е почнал да ми обръща гръб като заспива, като се свива и се сгушва в мен и малко ме ползва за възглавница, сутрин като се събуди идва и се гушва, ляга ми на рамото и така стоим няколко минути докато се разсъни. Все повече мили и осъзнати моменти има.

Исках да питам дали има и други деца, които вече изобщо не искат да се возят в количката? Както и дали срещате проблеми със столчетата в колите?

Нашата количка е паметник поне от три месеца, да не кажа от края на лятото.
Няма сила, която да го накара да седне в нея.

Вие дажв късно сте я пенсионирали. 😀 Филипакиса почна да я напуска самосиндикално още на 1 година и 4 месеца, а ми беше доста удобна да ходенето и вземането от градина. И аз от страх да не падне се принудих да я махна още тогаз и да търся алтернативни начини за придвиждане, щото и раницата не искаше. Та така го научих да върви до мен, без да сме хванати за ръчичка, ръка ми дава, само когато пресичаме. Евала обаче на тези от вас, които си ползват количките, за мен е неотменима помощ, та ако имаше как, бих я ползвала, ама нейсе.
Филип също много подрежда, но за мен това е игрова схема, защото си реди нещата под определен ред, забравих обаче коя беше схемата.
Всичко давам аз, и моливи, и пастели, и тебешири, и химикалки, защото се кефи да рисува, но в момента най-топ са му музикалните книжки на Фют и изобщо да дрънчи и казва “мамо, правя музика”. 😀
Ейнджълче, кинетичен пясък много препоръчвам. Лесно се събира и чисти и никъде не остава, това, ако се навиеш да му дадеш нещо подобно. Дори и да го пръсне, правя една топка от него и го обирам за минута навсякъде, където е пръснат.

О, музикална книжка на Фют получихме за рождения ден и също е хит в момента в къщи.
За рисуване давам всичко и аз, но Тони рисува само дъжд . Иска аз да му нарисувам кола, колело, животни разни и после минава да надраска един дъжд отгоре и сме готови .
Количка също ползвам за пазаруване. Добре, че се навива да седне, че иначе ще пренареди магазина, докато платя и си тръгнем.
Ще разгледам кинетичния пясък, тъкмо търся идеи за игри в къщи зимата. Някой да е взимал музайка? Чудя се дали биха се заиграли, особено дете, което няма интерес към редене на пъзели.

Краставичке, няма каааак! Не знам, не знам.
Аз явно наистина съм с железни нерви, защото клипчета не пускам, ама казах ви – като сме всички вкъши не издържам и излизам от стаята. Кой ял и колкото ял.

Аз да се „похваля“ с първото разболяване за тази есен – зима ли е кво е.... Не броя някой и друг сопол за по 2 дни. Карина и кака й изкараха някакво нещо с червено гърло, кашлица и сополи и сега храчат храчки яко, но са добре. Дианката обаче в сряда вдигна 39 градуса и така до днес – оказа се с бронхиолит. Сега е на мега смес от инхалации и се молим до понеделник да се оправи. Толкова болно дете не съм гледала 

Ние количката не сме я пенсионирали, но я държим само заради баща ми. Когато прибира децата от яслата няма как сам с двете пеша да ходи. Иначе аз не съм я ползвала от месеци, колкото и да ми се иска. Напоследък процедирахме едната в раница, другата пеша, като по врее на вървенето се сменят коя да се вози и коя да ходи... Абе това ходене все още ми е най-голямата мъка, с две особено като тръгнат в различни посоки или едната се запъне да гледа нещо, а другата иска да върви, е мнооооого голямо изпитание за нервите.
Иначе ние вкъщи играчки имаме много от каката, но почти не играят с тях. Извадили сме само една кутия в детската и няколко по рафтовете в хола. Бутат колички, преобличат се нон стоп, скача се по дивана, тътрузят се столове да се качват и прехвърлят от тях, въобще много движение има. Карина се научи от кака си да държи молив и сега това й е новата мания – обикаля с едни листове да рисува. Но Диана хване ли молив или флумастер и се насочва по стени, шкафове. Пластилин не им давам или кинетичен пясък, защото всичко лапат... Оня ден едни макарони пресипваха и накрая им вадих от устата. Та, завиждам на всички вас, които могат да си позволят такива занимания
Не се сетих обаче, че имам една ножица за хартия, ще ги пробвам така. Общо взето трябва нещо да мисля за дните вкъщи, защото както се е видяло, трябва...

Иначе да се похваля, заведохме ги на куклен театър. Чак си се чудя защо отлагах толкова много, изненадаха ме много приятно! Беше им супер интересно и на двете, на Диана особено много – седя близо 40 минути без да мръдне, беше омагьосана. С нетърпение чаках този момент

Ние количка не ползваме от април. Минахме на триколка, която имам от баткото. Лятото е  добър вариант, но за по-студено време сякаш количката е по-добър вариант. Има си и голям багажник. Не съм я слагала от пролетта в количка, та не знам каква ще е реакцията.
Много обича да си реди мини пъзелите на Джеко. Катери се, но не толкова. Сравнитно кротка душичка е.
Имаме доста играчки, като 90% от тях са подарък. Аз на двете деца сумарно да съм купила пет играчки. По-често купувам книжки.
Отдавна се храни сама. Много обича да се гушка.

И ние нямаме много играчки, всъщност не зная какво значи много или малко, може би по-правилно е да кажа, че не сме му купували играчки. Може би точно 3. Но имаме давани ни от приятели и колеги, играе с тях, но най-любимата е проходилката, която вече една година не е оставена на мира. Даже си я мъкне с нас в парка и там си обикаля с нея.
Напоследък виждам, че са му интересни тези със звуци и светлини. Иначе книжки имаме с колата да ги рине човек. И обича да "рисува". Последно му подариха черна дъска с тебешири.

Сега се учи да яде сам. Преди това нямаше интерес и не проявяваше любопитство, сега вече иска.

Митко има доста играчки. И купувани от нас, и подарявани/давани назаем. Чак ми е тъпо, че го зариваме така с играчки. Не играе много с тях, предпочита да ми помага в домакинстването - "пуска" пералня, "готви" на печката. Последно му дадох вчера да си пасира супата. Не го оставих сам разбира се, че още щях да бърша броколи от шкафовете. От играчките обича количките си, пумпала, едни дървени плодчета дето ги "реже" с дървен нож, сега едно влакче много си хареса дето му подариха...обича да рисува, но най-много обича пъзели. Доста е добър в пъзелите даже. За сметка на това не мога да го кача на тротинетка или колело по никакъв начин, не харесва дори онези надуваеми магаренце дето сядаш върху тях и се друскаш...може да се храни сам, къде с прибори, къде без, пие от чаша сам..харесва му да се оправя сам, но проблемът е, че аз рядко имам търпението да го оставям. Все още приказва на неговия си език, доста плямпа, от време на време разбирам по нещо, но като цяло е трудна комуникацията все още. Не че не се разбираме, просто не е с думи .

Мизъри при нас с акото беше същото, само в памперса искаше. Един ден просто сложих ако от памперса в гърнето и вдигнах олелия и едва ли не парти, че е свършил работата там (но той беше малък -1,3-4м) не знам дали сега биха се заблудили така. Давах и стикер за награда при всяко попадение.

Аз не бих казала, че имам търпение. В един момент ми писва да се лигави 2 часа на едно парче баница и я вземам. Тогава следва плач и обясняване “ако не се изяде веднага я вземам” и всичко приключва до минути. Просто трябва ясни граници.
Количката и аз я разкарах още преди Великден. Той просто слизаше от нея и бягаше. Беше ми спасение за пазара, но след като я оставих ходехме само с баща му с колата, а той в пазарската количка, за нещо дребно ходехме и пеша. Ползвахме дълго и кола за бутане, тротинетка със седалка. За момента всичко е пенсионирано, понякога иска тротинетката да кара, но вече си я бута сам с краче, не е тип превозно средство.
Играчки имаме много всичките си ги харесва, за съжаление и ние купуваме и майка ми 🤣🤣🤣 Поне вече я научих да са образователни. Свекърва ми пък книжки много му взема. За други роднини и приятели е ясно, като се видим все получава нещо. Миналата година успях да ги спра като казах, че искаме пари за стаята, но тази за РД и Коледа се заринахме, а за някои е още малък дори. Сега за Коледа взехме баланс колело, а в яслата искали малко подаръче - хоп още едно нещо взехме. Покрай него взех и един дървен конструктор 🤣🤣🤯 Абе имаме си 😁 И детски гледа вече, имам съмнение, че и в яслата им пускат много, защото пее песни, които не съм му пускала. А миналата седмица ходихме до мола и видя Маша и мечока и ги разпозна, а никога не съм му ги пускала тях. Ножица не бих му дала скоро, в яслата изрязват лелките, а те “лепят”. Даже и едва вчера му взех първата книжка за оцветяване и пастели 🤣🤣 гледах да си опазя дома максимално дълго. Мислех за Коледа като сме в нашите да му ги дам 🤣🤣 да не драска в нас 😁, но ще му ги дам днес, че ги забравих в офиса

Още ме е страх да се захванем с кинетичния пясък, макар че съм сигурна, че ще му хареса. Месим с брашно вече всеки ден и ми писна от чистене на кухнята.

Как обувате гумени ботушки?? Взехме най-накрая да шляпа из локвите, но то няма обуване това нещо. Нарочно ги избрах с дръжки, да хване и да си ги нахлузва сам, обаче аз хващам да дърпам и не става, камо-ли той. Голям зор, голям. Накрая баща му хвана обувалката, мъчи, натиска, стана работата, ама го изтормозихме детето. (Не са малки, даже са леко по-големи от маратонките му). С Огито в раница няма начин да успея да го обуя сама.

Много странно 🙄
Какви са гумените ботуши? Аз съм им купила на Некст и Димана сама се обува и събува, даже май първо с тях се научи да се обува

Аз не помня от къде са, но също успява да ги обуе (за мое съжаление и събуе) сам. Обаче имаме всичко на всичко 2 излизания с тях, като последното се наложи да го нося до нас, защото ги сабу и не желаеше да ги обува повече. Оттогава не сме ги слагали повече.

Здравейте мами, чета ви, но не мога да пиша често.
Малката свинка на ясла супер бързо и лесно. Ходи от над месец без прекъсване както и каката. Починах психически и си вкарах ред в къщата и "главата".
Сега от другата седмица ще ги спирам обещах, че ваканцията ще е по дълга и съм решила да махам бибата това означава, че ме чака много много рев, но или сега или лятото, защото все пак ще ѝ трябва време да свикне. Страшно е пристрастена и не ми харесва, че говори с биба в устата. Та съм решила да се сбогуваме с нея стискайте палци... Това ще са 17 дена с 3 деца, дано оцелея свикнах сама с бебето.
Почти махнахме памперса, пикае и ака на кукуто понякога аз подканваме, понякога тя си казва. Но проблема е там, че не винаги успявам да я придружа, защото или кърмя или бебето реве та не знам как ще махам памперса при това положение.
Изцяло сама се храни от доста време, не сяда на стола за хранене от над 1 г ( голям минус, защото стола е удобство).
Обувки не може сама и не иска, но има желание сама да се облича къде може къде не.
Много реве за всичко, тя и като бебе ревеше, много съм се оплаквала сигурно помните явно е такъв характер реве, реве, реве за всичко. Рева не е свързан с яслата и преди да тръгне правеше страшни сцени и сега продължава. Понякога се тръшка на земята с рев, сополи и лиги

Може да сложиш по едно куку във всяка стая, ние в началото бяхме така. Моят вече сам може да събува панталона и гащите, пробвай да я научиш, ако още не може.
Ако не става, бих оставила бебето за 20сек, докато оправя каката.