Семейството ми не ме търси.

  • 4 824
  • 132
Здравейте на всички! Искам да споделя своята история. Ако темата не е за тук, се извинявам предварително и я изтрийте.
Майка ми и баща ми са разведени. Той не поддържа връзка с мен.
От страна на баща ми, имам 1 първа братовчедка и 2-ма братовчеда.
Те не се интересуват от мен.
От страна на майка ми, имам 3 първи братовчедки.
И с трите имам малка разлика, във възраста но и с тях не съм била, никога близка.
Леля ми и калеко ми много пъти, са казвали на майка ми, че аз съм сама, и да мисля как ще се оправям един ден. Нямам нито брат, нито сестра майка ми почине ли, аз да не съм си помисляла, да звъня и да ги търся.
С мама не сме притеснявали никой, по никакъв начин. Цял живот сме били самички.
Веднъж цяла седмица, карахме само на вода, защото нямахме пари за храна.
Много ме боли.
На практика имам 6 първи братовчеда, но никой никога не ме търси.
Чувствам се изключена от цялото семейство. Мама понякога плаче и ми казва: Аз като умра, какво ще стане с теб?
Тежко ми е да приема, че при толкова кръвни роднини, аз съм сам сама. Не искам пари от никого. Независима съм. Боли ме че нямам семейство зад гърба си.
Виж целия пост
# 1
А нужни ли са ти тези хора? Приятели нямаш ли? След като навършим пълнолетие, имаме възможността сами да избираме семейството си - в лицата на хората, които избираме за приятели.

Тъжното е в историята, че 'децата' не разговарят заради някакви вражди на родителите им - от миналия век, сигурно за тенджера и 2 кокошки.
Виж целия пост
# 2
А ти търсила ли си ги? Някога поддържали ли сте контакт?

Голям човек си, роднините не ги избираме, но приятелите - да. Създай си читав кръг от хора около себе си. Не е нужно да са роднини.
Виж целия пост
# 3
Да не звучи грубо, но никой не е длъжен да те търси Simple Smile Ако ти е мерак - търси ги ти, инициирай събиране. Ако откажат - шанс. Ще се видите като се стигне до делба на наследство.
Обграждаш се с приятели и като цяло хора, на които им пука за теб. Не цени себе си по това колко те ценят роднините Simple Smile

Реално ти правят услуга. Аз лично предпочитам хората, на които не мога да разчитам, да не са ми в обкръжението. Твоите даже сами са се отстранили.
Виж целия пост
# 4
Здравейте на всички! Искам да споделя своята история. Ако темата не е за тук, се извинявам предварително и я изтрийте.
Майка ми и баща ми са разведени. Той не поддържа връзка с мен.
От страна на баща ми, имам 1 първа братовчедка и 2-ма братовчеда.
Те не се интересуват от мен.
От страна на майка ми, имам 3 първи братовчедки.
И с трите имам малка разлика, във възраста но и с тях не съм била, никога близка.
Леля ми и калеко ми много пъти, са казвали на майка ми, че аз съм сама, и да мисля как ще се оправям един ден. Нямам нито брат, нито сестра майка ми почине ли, аз да не съм си помисляла, да звъня и да ги търся.
С мама не сме притеснявали никой, по никакъв начин. Цял живот сме били самички.
Веднъж цяла седмица, карахме само на вода, защото нямахме пари за храна.
Много ме боли.
На практика имам 6 първи братовчеда, но никой никога не ме търси.
Чувствам се изключена от цялото семейство. Мама понякога плаче и ми казва: Аз като умра, какво ще стане с теб?
Тежко ми е да приема, че при толкова кръвни роднини, аз съм сам сама. Не искам пари от никого. Независима съм. Боли ме че нямам семейство зад гърба си.

Мило момиче, аз имам сестра, имам и 6 първи братовчедки + 1 братовчед от страна на майка ми и 2 първи от страна на баща ми.
За вторите няма да пиша, много са.
Преди години 10-15 семействата бяха различни, бяхме по-сплотени.
Винаги си ходехме един на друг на гости. Преспивахме като деца дни наред. Баба и дядо (от страна на майка ми), като бяха живи се събирахме толкова много роднини, сумати деца наоколо. Беше прекрасно.Сега остана една празна, пълна със спомени, срутваща се къща.В снешно време никой не търси никого, дори по празници, никой с никого не си говори. Всеки е зает със своя си живот. Хубавото време отдавна свърши.
Да би било прекрасно, ако имаше брат или сестра, но един ден ще си имаш собствено семейство.
Първо, човекът когото срещнеш, той ще ти бъде опора, а после децата, те ще ти дадат смисъл да живееш.
Аз ако бях на твое място, въобще не бих общувала с тези "роднини", които говорят по този начин.
Горката ти майка, права е да мисли тези неща.
Аз също съм майка, имам един син и точно затова искам да си имаме и второ детенце, въпреки всички трудности.
Мога ли да те попитам, ако не е твърде лично защо си останала единствено дете?
Знам причините могат да са много.
Виж целия пост
# 5
Аз имам само една първа братовчедка, която от години не ме търси и вече не сме близки, така че това не е нещо странно. Като бяхме малки, се виждахме често при баба и дядо, но като пораснахме, тя се отдръпна и сега се виждаме сигурно 2-3 пъти в годината. Ако не е баба, вероятно няма и да се виждаме. Тя просто си има други интереси и е по-близка с другите си братовчеди.
Насила хубост не става, както се казва, така че не го мисли толкова. Зарежи ги и се виждай само с хора, които те ценят и те търсят.
Виж целия пост
# 6
Здравейте на всички! Искам да споделя своята история. Ако темата не е за тук, се извинявам предварително и я изтрийте.
Майка ми и баща ми са разведени. Той не поддържа връзка с мен.
От страна на баща ми, имам 1 първа братовчедка и 2-ма братовчеда.
Те не се интересуват от мен.
От страна на майка ми, имам 3 първи братовчедки.
И с трите имам малка разлика, във възраста но и с тях не съм била, никога близка.
Леля ми и калеко ми много пъти, са казвали на майка ми, че аз съм сама, и да мисля как ще се оправям един ден. Нямам нито брат, нито сестра майка ми почине ли, аз да не съм си помисляла, да звъня и да ги търся.
С мама не сме притеснявали никой, по никакъв начин. Цял живот сме били самички.
Веднъж цяла седмица, карахме само на вода, защото нямахме пари за храна.
Много ме боли.
На практика имам 6 първи братовчеда, но никой никога не ме търси.
Чувствам се изключена от цялото семейство. Мама понякога плаче и ми казва: Аз като умра, какво ще стане с теб?
Тежко ми е да приема, че при толкова кръвни роднини, аз съм сам сама. Не искам пари от никого. Независима съм. Боли ме че нямам семейство зад гърба си.

Мило момиче, аз имам сестра, имам и 6 първи братовчедки + 1 братовчед от страна на майка ми и 2 първи от страна на баща ми.
За вторите няма да пиша, много са.
Преди години 10-15 семействата бяха различни, бяхме по-сплотени.
Винаги си ходехме един на друг на гости. Преспивахме като деца дни наред. Баба и дядо (от страна на майка ми), като бяха живи се събирахме толкова много роднини, сумати деца наоколо. Беше прекрасно.Сега остана една празна, пълна със спомени, срутваща се къща.В снешно време никой не търси никого, дори по празници, никой с никого не си говори. Всеки е зает със своя си живот. Хубавото време отдавна свърши.
Да би било прекрасно, ако имаше брат или сестра, но един ден ще си имаш собствено семейство.
Първо, човекът когото срещнеш, той ще ти бъде опора, а после децата, те ще ти дадат смисъл да живееш.
Аз ако бях на твое място, въобще не бих общувала с тези "роднини", които говорят по този начин.
Горката ти майка, права е да мисли тези неща.
Аз също съм майка, имам един син и точно затова искам да си имаме и второ детенце, въпреки всички трудности.
Мога ли да те попитам, ако не е твърде лично защо си останала единствено дете?
Знам причините могат да са много.

Останала съм единствено дете, защото след като майка ми се разведе с баща ми, тя не искаше да бъде с друг. Достатъчно изтърпя. Не искаше повече да се занимава с никой мъж. Относно братята и сестрите, винаги ми е било болно че съм единствено дете. Но разбирам че в живота няма гаранция за нищо.
Баща ми има брат И двамата едвам се гледат. Но и двамата са много злобни.
Майка ми има сестра. Нищо общо една с друга. Майка ми е много милостива, винаги би ти помогнала, леля ми е алчна. Само мисли какво от кого да вземе.
Виж целия пост
# 7
Същата история е и при мен, така че това, че имаш брат или сестра, изобщо не е гаранция, че ще се разбирате, ще сте близки и ще си помагате в трудни моменти.. Според мен понякога даже е по-добре да си единствено дете, особено ако има някакво имущество от родителите. Поне ще знаеш, че няма да имаш проблеми с алчни роднини и ще си спестиш семейните скандали за пари и имоти, а те не са рядкост за съжаление..
Виж целия пост
# 8
Останала съм единствено дете, защото след като майка ми се разведе с баща ми, тя не искаше да бъде с друг. Достатъчно изтърпя. Не искаше повече да се занимава с никой мъж. Относно братята и сестрите, винаги ми е било болно че съм единствено дете. Но разбирам че в живота няма гаранция за нищо.
Баща ми има брат И двамата едвам се гледат. Но и двамата са много злобни.
Майка ми има сестра. Нищо общо една с друга. Майка ми е много милостива, винаги би ти помогнала, леля ми е алчна. Само мисли какво от кого да вземе.

Права сте! Аз също щях да напиша, че това че имаш брат или сестра в някои случаи може да ти носи повече отрицателни емоции.
Пък и дори да се разбирате, недай cи Боже може да се случи нещо лошо..
Разбирам майка ви прекрасно.
Аз самата съм израсла в "семейство" с двама алкохолици и винаги съм се чудела на майка и баба как търпят тези ужасии.
Имаш ли приятели на когото можеш да разчиташ и на колко години си?
Виж целия пост
# 9
А ти търсила ли си ги? Някога поддържали ли сте контакт?

Голям човек си, роднините не ги избираме, но приятелите - да. Създай си читав кръг от хора около себе си. Не е нужно да са роднини.

Търсила съм много пъти братовчедите си, искала съм да изградим, близки отношения.
Канила съм ги на рождени дни.
На дипломиране.
Да излезем да се видим.
Искала съм да присъстват в моя живот.
Но все едно съм призрак.
За тях не съществувам.
В никакъв случай не съм някаква лепка, много приятна компания съм. Готина, модерна.
Но те гледат на мен, и на майка ми като на бедните роднини. Преди известно време, излизах с доста заможен мъж, и до цялата рода, лели, чичовци калековци, братовчеди, стигнала новината че излизам с богаташ.
Изведнъж всички почнаха, да ме търсят, да ме канят навсякъде. Дори леля ми (на мама сестрата) която винаги се е държала с мен студено, почна да се държи мило. После се разделих с въпросния мъж. И отново роднините ми спряха всякакъв контакт с мен.
Боли ме да си мисля, че те се интересуват само от пари.
Имам много приятели, и всички са близки със семействата си. Само аз съм като дърво без корен. И само ми се натяква ти си сама, ти си сама, нас не ни търси.
Виж целия пост
# 10
Не ги търси, щом в прав текст са ти казали. Защо само да се огорчаваш?
Аз имам двама първи братовчеди (по бащина линия) , единят го видях за първи и последен път на погребението на татко, бях на 24. Другият го видях години след това. Те са с по 20-25г по-големи от мен, дори при баба и дядо не сме се засичали.
С братовчедката по майчина линия също не поддържам контакт. 
Понякога и на мен ми е било мъчно, особено като съм виждала привтеелките ми как си дружаъ с родата.

С вторите братовчеди съм по-близка, въпреки че и те са доста по-големи от мен, но поне сме от вдин град и се виждаме.

Гледай позитивно-голяма рода= повече проблеми Simple Smile
Мъжът ми има голямо семейство и нищо добро не произтича от това, всеки го натоварва с проблемите си, всеки гледа да издрънчи нещо, много е натоварващо и изнервящо.

Имаш си майка, имаш си приятели, а рано или късно ще създадеш и собствено семейство Heart
Виж целия пост
# 11
А ти търсила ли си ги? Някога поддържали ли сте контакт?

Голям човек си, роднините не ги избираме, но приятелите - да. Създай си читав кръг от хора около себе си. Не е нужно да са роднини.

Търсила съм много пъти братовчедите си, искала съм да изградим, близки отношения.
Канила съм ги на рождени дни.
На дипломиране.
Да излезем да се видим.
Искала съм да присъстват в моя живот.
Но все едно съм призрак.
За тях не съществувам.
В никакъв случай не съм някаква лепка, много приятна компания съм. Готина, модерна.
Но те гледат на мен, и на майка ми като на бедните роднини. Преди известно време, излизах с доста заможен мъж, и до цялата рода, лели, чичовци калековци, братовчеди, стигнала новината че излизам с богаташ.
Изведнъж всички почнаха, да ме търсят, да ме канят навсякъде. Дори леля ми (на мама сестрата) която винаги се е държала с мен студено, почна да се държи мило. После се разделих с въпросния мъж. И отново роднините ми спряха всякакъв контакт с мен.
Боли ме да си мисля, че те се интересуват само от пари.
Имам много приятели, и всички са близки със семействата си. Само аз съм като дърво без корен. И само ми се натяква ти си сама, ти си сама, нас не ни търси.

Значи има ли мангизи около теб .. всички са до теб.
А като имаш нужда от нещо, оправяй се САМА.
По-добре сам отколкото сред вълци!
😉
Виж целия пост
# 12
Тази тема ме накара да се замисля... Ние сме сравнително голяма рода, имам 4 първи братовчедки, 2 - ма първи братовчеди, имам брат и племенници, доста втори и трети братовчеди. Докато бяхме по - малки бяхме много сплотени, редовно се събирахме, чувахме се постоянно. Докато бабите и дядовците бяха живи и те допринасяха много за това сплотяване. После с течение на годините, не знам какво стана, всеки си пое по пътя. Сега все по - рядко се виждаме и чуваме, събираме се предимно по сватби и погребения. В това забързано и натоварено ежедневие всеки е зает със собствените си проблеми. А аз съм много емоционален и привързан човек и напоследък все повече ми липсват всички. Темата ти ме провокира и тези дни ще се чуя с всички и ще се видя с който мога. А на теб ще ти дам следния съвет - потърси пак тези, които чувстваш по - близки. Поискай да се видите, пък било и за малко. Ако ти откажат или игнорират, спри. Насила не става. Ще ти стане гадно, но приеми, че живота е такъв. Понякога приятелите са много по - важни от роднините и се заобиколи от  верни такива, дори и да са само двама или трима. Предполагам, че си малка и хубавото в живота ти тепърва ти предстои 😊 Искрено ти пожелавам и да срещнеш стойностен човек до себе си, който да ти дава любовта и близостта от които имаш нужда!
Виж целия пост
# 13
услуга ти правят тези хора - зачеркни ги, от личен опит, много главоболия ще си спестиш. Kазали са ти вече, че никой не ти е длъжен, ще го научиш този урок по трудния начин. Разбирам разочарованието ти, но кръвната връзка не е нито необходимо, нито достатъчно условие за добри отношения. Ако, хипотетично, в един момент започнат да да те търсят и да се интересуват от теб, ти би ли могла да им имаш доверие? Едва ли.
Виж целия пост
# 14
Авторке, на колко си години, учиш ли, работиш ли? Имаш ли къде да живееш? Ако да, за какво се притесняваш толкова? Може да създадеш свое семейство, да имаш деца. А даже и сама да останеш, пак ще се справиш, само не се отчайвай.
И аз не съм близка с роднините, но не се плаша, нито ми липсват. Нямам нужда. Баща ми е като майка ти, все се тревожи (и се опитва да ме сближи с братовчедите с мисълта, че може и да ми помогнат някой път когато имам нужда). Аз обаче не съм от хората, които се страхуват от бъдещето. Не се затормозявам да мисля неща, които още не са се случили. Когато/ако стане, тогава търся решение. Обикновено намирам изход, който включва само мен, не намесвам други хора. Предпочитам да наема някого и да платя, за да свърши определена работа, отколкото да разчитам на милостта на "близките".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия