Стигнахме средата, тепърва започва веселбата - коремче вече се подава и ЯНУАРЧЕТО издава (2023) - 3

Принципно съм съгласна, че и свекървата е също толкова баба и заслужава същото отношение. Аз имам голям късмет с моята и се разбираме доста добре.

Но за първите дни след раждането и аз бих искала само майка си покрай мен. Предвид в какво състояние ще съм няма да ми е приятно  около мен да са хора, които не са ми толкова близки, колкото нея. Нямам намерение да крия бебето от никого, на изписването изобщо не е ставало на въпрос дали ще присъстват свекърите (разбира се, че да), но първите 1-2 седмици ще искам да се съобразят с моят комфорт и да изчакат да се посъвзема преди да започнат да ни посещават. Но свекърите живеят в друг град и няма да могат да пътуват толкова често, така че очаквам нежелани посещения в първите седмици да ми се разминат без много драма. После нека да идват колкото често желаят.

А когато няма уважение от другата страна? Всеки си знае отношенията с роднините и в крайна сметка е както си го заслужиш. На изписването на малката бяха само Майка ми , единия ми брат и Свекървата която беше взета от тях, докарана в нас и после върната в тях ( а мама трябваше да се върне на работа) . След това никога не съм и отказала да идва, НО след това тя сама направи така, че да не бъде добре дошла в нашия дом!

И като сте подхванали темата за свекитата 😀
Моята майка я виждам 1-2 пъти годишно, от 19 годишна съм в чужбина и при мен е била свекървата. Тя ни е помагала за всичко, разбираме се що годе, макар че и тя си е с тежък характер знам че много ще ми се бърка и налага, но трябва да си правим компромиси. Като се роди бебето ще търся и нейната помощ, но и ако нещо не ми хареса ще и обесня ще си кажа ще разбере.
А майка ми след месец или два ще дойде при нас, ще ни гостува почти цяла зима много ще ми помага и тя, хем за домакинската работа, за приготовленията. Даже мъжа ми едва я чака да ни готви вкусни гозби 😀
Та за бабите отначало може да ни се бъркат и да ни дразнят има си все пак някаква ревност ли знам ли, но после ще ги търсим. За мен по-добре отначало да свикват с бебето

Здраво, доносено бебе изкарвам на разходка още щом ни изпишат (стига аз да се чувствам ок, разбира се). С дъщерята ни изписаха след 5 дни и на 6тия гордо крачих навън – продължи 10мин, след което тя огласи квартала и аз бързо я прибрах. На затворени места сигурно ще съм по-предпазлива да ходя.
За помощ всеки си преценява. Майка ми дойде за първото ми раждане и помагаше из къщи, но много ми се месеше и съжалих, че я извиках. Когато останах сама с бебето и ММ ми беше много по-спокойно, въпреки че ми беше много трудно. После свекърите дойдоха – имаме много добри отношения, но не мога да разчитам на тях за помощ. За седмицата, в която бяха при нас, знаех, че няма да ме отменят и съм нямала очаквания, но със сигурност не бях подготвена да се превърна в Пепеляшка. ММ или работеше или ги разхождаше и не можеше да помага, както преди; те обикаляха да гледат туристически атракции и се прибираха да ядат и да вземат бебето на разходка, което не продължаваше повече от 20мин, защото тя не спираше да се дере в количката. В това време аз измивах и почиствах след тях (и една чаша не измиха след себе си за целия си престой) и после трябваше и да готвя допълнително, докато се грижа за изнервено бебе. Беше все едно станах многодетна майка изведнъж. Но и аз бях млада и захлюпена и нищо не казвах. Този път тъкмо се бях настроила да говоря с ММ да ги предупреди да не чакат да готвя, че нямам проблем да ги посрещам в кочина и да са готови да ходят по ресторанти или поръчват готова храна, но свеки ме изпревари да каже, че щели да дойдат преди да родя, не след . Явно и те решиха, че така ще е най-добре за всички . Уважавам ги, те са винаги много мили и гостоприемни като ги посещаваме веднъж в годината, но съм приела, че хората са различни.
Майка ми сега живее по-близо до нас и вече заяви, че ще дойде след раждането. С годините започна да показва доверие и уважение към мен като родител, надявам се да не се върне към стари навици, защото компромиси с отглеждането на детето си не съм правила и нямам такова намерение. Преди всяка бременност с ММ обмисляме как ще успяваме да се грижим за бебе, работим и т.н. и никога не вписваме в сметките помощ от родители, те са си отгледали децата на времето. Ако някой има желание и не ме товари в процеса, няма да откажа, но иначе ми е по-добре сама. Моето спокойствие е по-важно.

Майка ми взе втората година от майчинството за дъщеря ми, докато работя от вкъщи. Честно казано, останах впечатлена от това колко е изпълнителна, всичко прави, както ѝ казваме - хранене, разходки, режим на сън. Отдавам го на това, че е нила много млада, когато е родила мен и брат ми и основно баби са ни гледали тогава, така че нямаше претенции всичко да знае как става и да дава непоискани акъли. Дойде, дет’ се вика, неподготвена и се грижи за нея като нас, без волности и интерпретации.
Но не живее в нашия град и не мога да разчитам на помощ от нея с второто бебе, защото се връща на работа (дъщеря ми тръгва на ясла) и ще ни е доста далеч.
Свекървата си дойде за 2 седмици от Австрия, когато се роди дъщеря ни, и доста ни помогна. И с нея сме в добри отношения - не ни се месеше, основно помагаше с чистене и готвене, което смятам за най-полезната помощ, когато си с новородено. Оставяхме я с бебето и по 1-2 часа макс, докато отидем да свършим нещо и си прекарваха супер - тя много ѝ пееше песнички и малката я гледаше в захлас, а аз първескиня - знаех само първия куплет на зайченцето бяло тогава…
Сега, обаче, може би и тя няма да успее да си дойде за раждането на второто бебе и ще сме си четиримата - аз, мъжът ми и двете деца. Със сигурност няма да е лесно, ама поне сме гърмяни зайци вече и знаем що-годе какво да правим.
На разходка бих извела бебето тогава, когато на мен ми се излиза - първият път беше около 10-я ден след раждането. Сега и каката ще си търси излизането и разходките навън, така че сигурно и по-скоро ще ми се наложи да се настроя за излизане…

Тези, които не са на магнезий - как сте с крампите? Аз май ще трябва да пиша вече на док, защото получавам през сутрин, а днес беше толкова зле, че трябваше да събудя ММ за асистенция -.-

При мен е добре все още. Само веднъж съм имала крампи и то леко.

Аз не пия магнезий и май и при мен зачестиха крампите. Снощи получих и на двата крака едновременно. Преди се случваше само на левия.
Но мен сега повече ме притеснява, че пак ми излезе нисък хемоглобина, а уж пия B12 и желязо… Ще видим какво ще каже АГ-то.

Инферия , засега това е единия от малкото бременни симптоми, които не са ме подгонили. Опитвам се да си набавям магнезий с храната, но честно да кажа не знам дали това ми е достатъчно или просто си е до организъм.
За желязото знам, че не трябва да се приема с млечни продукти, иначе не се усвоява. А какви са референтните стойности за хемоглобин в БГ? От познати чух, че назначават желязо и за 120; тук се води ниско, ако е под 105

Референтните стойности, които ми излизат, са 120-160. Предният път бях с 110 и бях на инжекции b12. Уж беше ударна доза и трябваше да закрепим положението. Днес ми е 107 хемоглобина.
Иначе се старая да са минали поне 2 часа, ако съм хапвала млечни продукти, преди да пия желязото. Но пък много обичам и ми се хапват.

Аз нямам крампи, но в последно време ужасни болки в кръста.
След като отказваха дами изследват урина, действах сама и се оказа, че имам възпаление на пикочния мехур/ пътища. Пия антибиотик за последен 10-ти ден.
Междувременно ми излязоха първите изследвания, имам 3 плюса на бактерии ( при само един при предишната инфекция), и левкоцитите ми са увеличени от 3 на 42 в сравнение с предишната инфекция. Личният нарече това състояние " малка инфекция"?!
Започвам да се тревожа, да не би инфекцията да се е качила в бъбреците..при бременност много опасно и за майката и за бебето. Тия болки ми се виждат твърде силни...някой опит с подобна ситуация?
Не виждам никъде в изследванията да е упоменато да съм бременна, а изследванията за възпаление на бъбреците чета, че отнемат цяла седмица за получаване на резултати. Явно ненаправени?
Благодаря предварително за всяка информация

Аз крампи за сега нямам.Само като съм в легнало положение усещам дясното бедро там където най-много съм наддала да грее все едно съм върху електрическо одеало.А кръстя като се застоя по дълго права си ме заболява но това го дължа на килограмите и несъзнателно се изгърбвам също заради тях.

На мен свекърва ми ми помага повече от майка ми, първо защото е в същия град и второ, защото има повече възможност да се освободи, а майка кога не може, кога не иска...
И този път вероятно ще разчитам при нужда на малко помощ от нея, но по-скоро, за да сготви нещо или да изчисти първата седмица. Макар че може и с таткото да си се оправим сами, ако всичко е наред ,мисля, че няма да сме в такъв шок като с първото.

Майска роза , като бях на желязо преди (не бременна), трябваше да сменя 3 марки, докато намеря това, което ми действаше ок. Док да каже дали това е и твоят случай.
Серенапота , много неприятно! При съмнение за бъбречна инфекция, винаги са се интересували дали болките са съпроводени с висока температура. Как е твоята? Наявам се АБ е подействал и твоите болки са свързани с нещо безобидно.
С предната бременност имах ужасни болки в кръста и ЛЛ всеки път ми казваше, че е от слаби мускули. Ами не беше, че и не бях качила много. Този път се търпи.

Мерси, Zlitova

Нямам температура..успокоих се
Болките се връщат всеки ден, явно ще си карам така. Не съм с много здрави мускули, може и от това да е ..