Номинации за най-голяма муня (тема 4)

  • 88 749
  • 750
# 390
На мен така лелката веднъж ми беше довела друго дете със същото име като на моето. Като й казах, че не е моето дете тя с видимо нежелание да се връща обратно смотолеви:
- Е, нали името е същото?

Аз бях толкова слисана от отговора, че не успях дори да мъцна нещо, а бедното адашче на моята щерка се разплака, че аз не съм нейната мама. Върна се лелката и ми доведе моето.
По някаква причина бяха сборна група и имаше още едно момиченце със същото име, а лелката не знаела, че са две. Всъщност трябваше учителките да водят децата. Горката лелка не знам защо така я бяха накиснали с тази несвойствена й задача, но въпросът й и до днес ме усмихва. Simple Smile
Виж целия пост
# 391
Още една муньовщина моя от вчера. Бях на зъболекар. За първи път отивам при този доктор. Такава приказка заформихме, сложи ми упойка, изобщо нищо не усетих, в почивките си лафим приятно. Направи ми зъба, записах си още един час за другата седмица, благодарих му и му казах довиждане.
Чак ,като се прибрах се усетих, че изобщо не съм платила. Страшна излагация.
Звъннах му естествено, но голям срам ме хвана.
Виж целия пост
# 392
А моя мъж така и не запомни докрая от коя група да вземе детето. Все звънеше.  Ма щото " често го взимаше " Накрая ме ядоса и викам :
" Взимай там,което ти дадат и утре ще го върнем " 😆
Ха ха, аз така помагах на един дядо, пращат го за внука, и всеки следобед  седи пред домофона в градината и цикли...
 Засичахме се, бях запомнила и името на хлапето, и групата.

 И да се изтипосам - снощи зареждам пералня, сутринта тц, не е изпрала, мъжа ми вика "Токови удари... , пусни я пак", прибираме се, стои си препарата, дрехите сухи, и аз почнах да преглъщам на сухо...
 Тъкмо да изплача, че не работи, и гледам, че съм я оставила на центрофуга.
И си е въртяла и нощес, и днес, а аз чакам да изпере...😁
Виж целия пост
# 393
    Аз като си заведох за пръв път малкото дете на градина, го дадох на една учителка. След обяд излезе друга. Първи ден, не се познаваме още. "Идвам за Марийка - казвам."(Условно е името.) Учителката, една младичка, мига, мига. "Много хубаво, ама Марийка нямаме. Вие сигурна ли сте, че сутринта в тази градина го оставихте детето?" Тогава се сетих, че каката е Марийка, не малката. Намериха ми детето, моето си беше.
   С каката пък в гимназията имах излагация. Срещнах една съученичка, за която знаех, че й е учителка. Обяснявам, че дъщеря ми учи при нея, как се казва, че е в десети клас. А тя ми твърди, че в десетите класове дете с такова име нямало. Чак ми стана обидно - баш моето, най-хубавото, да не е запомнила. Показах снимка на щерката на телефона, а тя ме потупа по рамото: "Да знаеш, Клотилд, дъщеря ти е в единайсти клас."
Виж целия пост
# 394
Е, щом майките объркват класовете и групите на децата, значи за бащите е простено.
А като ме попита, кога беше рождения ден, примерно на малката, ще речеш,  че имаме 13 деца. Абе, мъжка му работа.
Виж целия пост
# 395
Аз за това кръстих сина си на баща му (същото име), за да не се налага да помня много имена Grinning
Смешното е, че в рода му са няколко с това име и като се съберем по някакъв повод, някой ако викне единия по име, се обръщат всички.
Виж целия пост
# 396
Аз за себе си не знам на колко съм години, вие за децата си се чудите Joy Последно на лекар, пише рецепта, пита ме на колко съм години, казвам 28... след 1 секунда се усещам, че съм на 34... Animal Speak No Evil дали не ме изгледа като луда Joy често като ме питат на колко години съм, почвам да смятам коя година сме сега, кога съм родена... дните и годините ми се сливат, какво да направя, явно съм застинала някъде в края на 20те си години по акъл Joy
Виж целия пост
# 397
Аз веднъж на въпрос "Възраст?",
отговорих "В момента ли?"
Виж целия пост
# 398
Аз за себе си не знам на колко съм години, вие за децата си се чудите Joy Последно на лекар, пише рецепта, пита ме на колко съм години, казвам 28... след 1 секунда се усещам, че съм на 34... Animal Speak No Evil дали не ме изгледа като луда Joy често като ме питат на колко години съм, почвам да смятам коя година сме сега, кога съм родена... дните и годините ми се сливат, какво да направя, явно съм застинала някъде в края на 20те си години по акъл Joy
И на мен трудно ми се обръща езика да кажа четири...десет 😂
Виж целия пост
# 399
Ели-Мели, не си сама! Много сме, силни сме! Аз до сега рядко има доктор, при който да съм си уцелила точната възраст. Все съм с плюс, минус една година. Simple Smile
Виж целия пост
# 400
И аз,най-редовно забивам на въпроса ,,На колко години сте?"
Реакцията ми е ,,Ъъъъъ,...на четиридесет иииии....лека пауза,докато се сетя,, 😂
Ам, така е,...като се чувствам на 17 ☺️😂
Даже,днес си говорим нещо с големият ми син,в 8 клас е. По едно време ми вика ,,Мамо,с теб сме на един акъл!" 😂
Виж целия пост
# 401
Като казахте години - на трийсе и сто съм аз. Винаги това ми е първия отговор - докато се смеят другите аз смятам Sunglasses
Осъзнах, че съм от другата страна на трийсетте, когато ми се наложи да НАПИША възрастта си - на глас не е като черно на бяло на хартия. Доста тегаво, сякаш ме удари мокър парцал.
Виж целия пост
# 402
А аз навремето прясно родила всички ми се радват и ме разпитват как е бебето, колко кг се е родило. На всеки казвах различно число и нямам никакво обесвение за това. Сякаш акъла ми беше изтекъл с околоплодните води.
Виж целия пост
# 403
Aз имам обяснение и твоето предположение е донякъде вярно (и аз съм го преживявала след първото раждане, няколко дена не можех да се концентрирам да чета):https://www.scientificamerican.com/article/pregnancy-causes-lasting-changes-in-a-womans-brain/
Виж целия пост
# 404
И аз не помня възрастта си, всеки път, когато ме питат, почвам да смятам кога съм родена, сега коя година е..., то хубаво, ама като все забравям и коя година е сега...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия