Номинации за най-голяма муня (тема 4)

Боли ме лакът, това на даване ли е или на вземане?

Да измиеш чужда кола разбирам, но чужд вагон как се е получило?

Много моля ,  ако някой ги открие , да се поставят на първа страница.

За муните съм, мислех че съм в оплакваческата тема затова се оплаках в гориня пост Но за вагона ми е интересно, кой ще се разровичка (пуснах и в търсачката на форума и в гугъл, не се намери по ключови думи)

Аз си записвам смешни истории от тази тема и от Нещо смешно, което сте казали - май така беше.
От време на време си ги препрочитам и се заливам от смях, защото така наредени една след друга историите са по-въздействащи 😄
Но чак след седмица ще имам достъп до компютъра, на който са. Тогава може да ги споделя, ще кажете как.

Не беше чужд вагон, на БДЖ си беше. 😉
Преди 30 години това си беше доходно занимание за позакъсали студенти.

Историята за умрялото врабче е най-култовата. Припомня се периодично за по-номи членове на мунската команда.

Дайте я, настървих се

Това, дето потребителка карала сестра ди да гледа в гащите на мъжа й, наскоро го споделяхте. Много се смях.
Много се смях и на разказа на потребителката, дето пътувала Бургас-София и слязла с куфара и детето до работата на мъжа й.

Врабчето
https://m.bg-mamma.com/?topic=1175485.msg41323397#msg41323397

Само като видите, че има над 100 палеца и е ясно, че е епична история 

Това са преживяванията на Гаргамела, с миенето на вагони в софийското депо. За палците не е задължително. Когато е споделено, още я нямаше тази форумна екстра.
https://bg-mam.ma/p/28778/35065787

Влизам да се отчета от Испания и гледам моето врабче обсъждате. Радвам се, че съм ви разсмяла.
Та пристигаме в Испания и си взимаме кола под наем. Ей, така безцелни обиколки и предимно по селца и паланки. Гледаме и да спазваме часовете следобед, защото, като кажат "Сиеста, сиеста" и изобщо не ги търси да ти донесат кафе, още по-малко пък храна. Вчера пак така се разхождаме в едно селце и търсим кафене. Гледам аз две, три масички в един двор и две баби играят на нещо, като не се сърди човече на една маса. Завличам мъжа ми и сядаме на една маса. Бабите ни гледат с ей, такива очи и нещо ни говорят ама ние не обърнахме особено внимание. По едно време нещо се възмущават и повтарят "Мадре мия" ама ние чакаме сервитьор и взехме и ние да се възмущаваме. Идва едната баба и нещо ни говори. Криво, ляво се разбрахме, че това не е кафе, а сме се настанили в двора на хората. Чудих се после откъде реших, че е кафене, като нито табела има, нито вид на такова.
10 минути по-късно, пак в същото село гледам един дядко си поседнал на припек. Беше обут с дървени чехли. Попитах го дали може да му снимам чехлите, щракнах го и той ни поведе нанякъде. Заведе ни в нещо, като ателие, където сам изработва дървени чехли и започна да ни предлага да си купим. Викам си аз, как ли се върви с туй чудо и що да не пробвам. Обух ги аз и взех да ситня по пода, а пода дървен. Като се хлъзна този чехъл настрани и това дето цял живот си мечтая да мога да правя шпагат, можела съм! Дядото се шашна и взе да ме повдига. Аз се смея, обаче той мисли, че плача и ме потупва утешително. Мъжът ми се опитва да му обясни, че обикновено аз така си правя ама човека си остана много разстроен.

Ха- ха. Дай снимка на чепиците, де. Да знаем с какво се прави шпагат.

Това май беше от моята любима съфорумка, наборка Славка. ❤️

Аз как се изложих, още ме е срам като си спомня.
Отиваме да гласуваме с ММ, всичко точно. След няколко дни идва при мен позната, говорим за изборите, обяснява как дошла една дама, сложила ръкавици и маска преди да влезе да гласува. Усещам, че говори за нашата секция, защото въпросната дама я познавам и ми е съседка.
Оказа се, че не съм видяла познатата, а тя е била в комисията, седяла е в средата на масата и дори ме е поздравила. Извиних и' се, но голям срам.
Дори питах ММ дали я е видял. Той потвърди и каза, че е поздравила.
П. П. Добре, че жената е широко скроена и не се сърди.

Ха,ха,ха 😂 развеселихме ме от сърце,момичета!
Някои от историите ги знам,но пак ми бяха интересни да ги прочета!