Номинации за най-голяма муня (тема 4)

  • 94 164
  • 750
# 225
В случая дъщеря ми е мунята. Звъни ми един ден, докато съм на работа.
- Мамо, къде си паркирала, не мога да открия колата. Три пъти обикалям блока и я няма никъде.
Обясних ѝ, ме не съм я карала от два дни, а предишната вечер тя е била на зъболекар с нея. Въздъхна и се сети, че е намерила място доста далеч. Като се прибрах вечерта, едвам познах колата. Над единственото свободно място, където я е паркирала предния ден, расте хлебно дърво и всеки го подминава. Беше цялата на кърваво червени капки. Не знам цветове или плодове са, но возилото изглежда потресаващо.
Сега преговаряме коя от двете ще ходи на автомивка. Дано надделея.
Виж целия пост
# 226
Последният път, когато си загубих колата, беше на паркинга на Арена Армеец. Беше тъмно, а аз сама с двете деца. Имам чувството, че го обиколихме 20 пъти този паркинг. Накрая я намерихме след като по-голямата част от колите се изтеглиха.

И една прясна случка, в която бях участник, но не бях мунята: Чакам детето от тренировка. Полутъмно е и съм заключила вратите, докато чакам. Виждам един баща, който решително се приближава към мен. Познавам го, децата са в един отбор. Но докато дам на контакт, да спусна прозореца, той вече дърпаше дръжката на вратата. Спуснах прозореца, той се стресна много. Отскочи крачка назад и изкрещя "Каква си ти, МА.". Изобщо не можах да реагирам, аз очаквах, че ще ми каже нещо за децата. В това време той се усети, че е объркал колата, измрънка някакво извинение и се качи в неговата кола - две коли преди моята.
След това явно се успокои човекът, звъня ми по телефона, да се извинява. И още две майки ми звъняха, казаха че се чувствал ужасно Laughing
Виж целия пост
# 227
.
Виж целия пост
# 228
Преди малко се нареждам на касата в магазина, предният човечец плаща, разделят се с касиерката учтиво и си тръгва. Пристъпям аз и я поздравявам с "Довижданееее (точно с провлачено "ееее")!

Виж целия пост
# 229
Аз много обичам на тръгване да казвам "Лека вечер".
Много често от сутринта започвам.
Виж целия пост
# 230
И аз много често имам такива изцепки, като "добро утро" в един часа  следобяд, вместо "здравей". Веднъж ме се е случвало да кажа "приятен ден" вместо "добър ден" точно на касата в магазин. Simple Smile
Виж целия пост
# 231
Е, аз бях в серия - на няколко човека вместо "Добро утро", казвах "Лека вечер". Явно много съм искала да ги изпратя.  Simple Smile
Виж целия пост
# 232
По повод колите, се сещам за един пост във фейсбук в пловдивска група, една женичка си търсеше колата с подробно описание, номер, паркирала я някъде из улиците и изобщо не помни къде. Жената не беше от Пловдив. Та ако някой я види нейде да ѝ даде знак. Беше весело на всички, освен нея.
Виж целия пост
# 233
Фейсбук страницата на градския вестник, където живея в Италия, неотдавна публикува призив: "Двойка туристи паркирали на уличка извън центъра и после се придвижили пеша. След края на разходката, не могли повече да намерят улицата и колата. Помнят, че последно с колата пресекли релси, завили покрай стена и в края на улицата се виждал висок комин. Граждани, помагайте, къде са паркирали колата?" Joy
Първо всички ги пратихме на едно конкретно място, понеже отговаряше перфектно на описанието (аз също за там мислех), обаче се оказа, че не е това. Simple Smile))))) После някой се сети за съвсем друг край на града с подобно описание и на втория опит им намерихме колата.
Виж целия пост
# 234
Една братовчедка така се загубила в София, във времената, когато не всеки имаше мобифон. Та намерила уличен телефон и се обадила: Елате ме намерете.
Виж целия пост
# 235
Аз се изгубих в Паралия Катерини. Беше ми за първи път в Гърция и всички сгради ми изглеждаха еднакви. С тераси от всички страни и на по четири-пет етажа. Наложи са да хвана такси. Laughing
Виж целия пост
# 236
Като говорите за изгубване се сещам за един случай преди години, в който не аз бях мунята.
Братовчедка ми за пръв път ще пътува сама до моя град. Аз поне 10 пъти обяснявам къде точно ще я чакам и все пак да попита и шофьора. Всичко хубаво, чакам я аз, чакам я. Минава половин час и ми се звъни на телефона с думите “ Како аз съм тук, но теб те няма”. Оглеждам се аз и няма абсолютно никой. Звъня и я и питам “Къде си, обясни ми какво виждаш?”, за да се ориентирам къде е слезнала. Отговоря ми - “Како виждам само дървета.” 😳 Пълен ступор.
Оказа се, че е на едно 5-7 км от вкъщи.
И до ден днешен като се сетим за този случай пада голям смях.
Виж целия пост
# 237
Сега случайно се натъкнах на истински случай разказан във Фейсбук.
"Мъж отишъл до окръжния град с колата си и се върнал с влака. Забравил,че е с колата. Случва се."LaughingJoy
Виж целия пост
# 238
Абсолютно си е действителен случай това да отидеш с колата, и да се върнеш с влака, на хора от моя край неведнъж им се е случвало. А на мъжа ми баща му отишъл с колелото на пазар, и забравил за колелото, чак на другия ден се сетил, познайте...
Виж целия пост
# 239
Изгубих се в София преди години. Реших да сляза по-рано от маршрутката и да се разходя. Да, но нещо обърках улиците. Добре, че хотелът ми беше близо до Пирогов. Ходих, ходих и в един момент видях Пирогов. Е, не се появих от посоката, от която очаквах, но поне не брах срам да питам. В този ден си бях забравила картата в хотела, а навигация на телефона още нямах, нямах и интернет, даже и смартфон нямах Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия