Наша култува случка от зората на бизнеса на ММ. Имаше бизнес отношения с един французин. Решава да го покани на вечеря с приятелката му. Ние - беднички, колата ни е един трошляк. Аз знаех един приличен ресторант, в една от преките на Иван Асен. Решихме на коя улица е ресторанта, мъжа ми се обади, покани го, каза името на улицата и на ресторанта. Уточнява ми той, че ще ям каквото ми поръча, без свободни изпълнения, за да ни стигнат парите, колата се паркира по-далеч, за да не ни видят на какво се возим. И така, тръгваме по-рано, за да посрещнем гостите, и още когато завиваме в пряката, се оказва, че съм казала името на друга улица. ММ бесен, но се надява, че по името на ресторанта, таксито ще го намери. Сядаме и чакаме, аз се моля на всички светии да се появи пустия французин, че и аз да оживея. Обаче, не и не, няма ги. Мъжа ми бесен, казва,че това е непростимо, унизително и какво ли не, аз преглъщам. По едно време реши да идем да ги потърсим в хотела. Отиваме, спирам аз, ММ излиза от колата, аз чакам. В един момент го виждам как ги води към колата. А и мъжа ми и гостенинът - огромни мъже. И какво - в един момент ги натъпка на задната седалка на двувратката, той седна отпред и потеглихме. Сигурно нямаше къде игла да падне в колата. След това мина добре вечерята, те пожелаха да се приберат с нашата кола. Като се прибрахме голям смях беше след цялото напрежение.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
# 481
15 окт. 2022, 23:32 ч.
😆😆😆🙆😭
Аз пак не помня и всичко все едно за пръв път чета.
Историята с испанските баби обаче също е страхотна. Ах, с тези сиести в Испания какъв глад съм гладувала и аз! И с тези пусти рибни ресторанти - от горе до долу в менюто морски продукти, а аз не ям! На обяд (ок, следобяд) единствения отворен ресторант беше такъв и се принудих да ям зелена салата с карамелизирано козе сирене, полята с мед 🤢🤕Привечер налазихме един ресторант, пак риби. Намерих на бара плато с тапас - единствените, които не бяха с риба бяха с червени пиперки, пълнени със сирене. Аз напълних чинията. Сиренето обаче беше риба, ама хубаво захапах и дъвках, докато разбера. После плюх дискретно в салфетката, с насълзени очи... Като видях МкДоналдс (в който иначе кракът ми не стъпва), все едно Господ видях!
Днес мунята не съм аз. Вървим си с компания по улиците и ни заговаря една мъжка компания чужденци, доволно подпийнали. Дъра - бъра, датчани били. Аз вървя от тяхната страна и ги питам кой вятър ги е довел, те ми казват - за Октобърфест дойдохме. Което е не само на другия край на страната, ами и мина. Питах да нямат предвид някой друг фестивал и започвам да изреждам каквото се сетя, че върви в момента. Всички обаче кимат - Yes yes, Octoberfest. Обръщам се към нашите :
- Кой ще им каже?
И гледам как моите с широки усмивки вдигат по 1-2 палеца :
- Приятно прекарване!
Благодариха и весело заминаха нанякъде...
Виж целия пост
А, бе, Ирен, ти това врабче... сигурна ли си, че умряло си го взела от земята?
Аз пак не помня и всичко все едно за пръв път чета.
Историята с испанските баби обаче също е страхотна. Ах, с тези сиести в Испания какъв глад съм гладувала и аз! И с тези пусти рибни ресторанти - от горе до долу в менюто морски продукти, а аз не ям! На обяд (ок, следобяд) единствения отворен ресторант беше такъв и се принудих да ям зелена салата с карамелизирано козе сирене, полята с мед 🤢🤕Привечер налазихме един ресторант, пак риби. Намерих на бара плато с тапас - единствените, които не бяха с риба бяха с червени пиперки, пълнени със сирене. Аз напълних чинията. Сиренето обаче беше риба, ама хубаво захапах и дъвках, докато разбера. После плюх дискретно в салфетката, с насълзени очи... Като видях МкДоналдс (в който иначе кракът ми не стъпва), все едно Господ видях!
Днес мунята не съм аз. Вървим си с компания по улиците и ни заговаря една мъжка компания чужденци, доволно подпийнали. Дъра - бъра, датчани били. Аз вървя от тяхната страна и ги питам кой вятър ги е довел, те ми казват - за Октобърфест дойдохме. Което е не само на другия край на страната, ами и мина. Питах да нямат предвид някой друг фестивал и започвам да изреждам каквото се сетя, че върви в момента. Всички обаче кимат - Yes yes, Octoberfest. Обръщам се към нашите :
- Кой ще им каже?
И гледам как моите с широки усмивки вдигат по 1-2 палеца :
- Приятно прекарване!
Благодариха и весело заминаха нанякъде...
# 482
15 окт. 2022, 23:36 ч.
😂🤘🍻Сладури! Явно още ги държи от Октоберфеста! Няма лошо!
Виж целия пост
# 483
15 окт. 2022, 23:42 ч.
То и на 8 март се скъсват всички да повтарят как всъщност всеки божи ден е ден на жената.
За много хора е същото и с Октоберфест.
Виж целия пост
За много хора е същото и с Октоберфест.
# 484
16 окт. 2022, 00:34 ч.
Това ми е най-плоско като аргумент. И все от жени го чувам. Не искат да празнуват Св. Валентин или Осми март, защото трябвало всеки ден да ги обичат, а не само един ден. Та той ако не те обича, няма да иска и да празнува с теб. Едва ли някой, който иска да зарадва жена си за някой празник, не проявява всеки ден обич към нея.
Виж целия пост
# 485
16 окт. 2022, 03:23 ч.
Хаха, както на някои животът им е поп-фолк, явно на други животът им е Октоберфест 😆
Виж целия пост
# 487
16 окт. 2022, 08:19 ч.
То още е октомври, та е логично да е Октоберфест 😁 по всяко време на месеца.
Виж целия пост
# 488
17 окт. 2022, 08:20 ч.
Ами явно на хората не им пречи. Като направят един бирен тур по кръчмите и ето ти го Октобърфеста 
Виж целия пост
# 489
17 окт. 2022, 16:55 ч.
Разписах се аз понеделнишки. Болна съм и отидох при личния на преглед ( теста за ковид е отрицателен). Прегледа ме човека , написа рецепта и ми подава някакъв лист за подпис. Харесах си аз една химикалка от разхвърляните по бюрото му и се почна борбата. Натискам отгоре да щракне не става, обърнах я отстрани виждам някакво копче. Натискам няколко пъти писеца не излиза. Почнах да я въртя отгоре, отдолу, няма и няма . Накрая се предадох и му я подавам с думите: Докторе, на тази химикалка и има нещо, не мога да я пусна. А той ми отговаря хилейки се: Ами не можеш да я пуснеш защото това ми е фенерчето за гърло. Накарах го той да ми даде химикалка, че не се знае какво още можех да набарам 😄
Виж целия пост
# 490
17 окт. 2022, 17:38 ч.
Току-що,ровейки се из форума,си изпуснах спирката,на която трябваше да сляза. Понеже пътувах с различен от моя автобус и тотално се отплеснах. Сега ще походя +15мин до предназначението си! 😂
Виж целия пост
# 491
18 окт. 2022, 10:31 ч.
Отиваме с ММ да си вземем поръчаните мебели от склада на магазина. Срещу него забелязвам покрива на една сграда, която ми изглежда някак конусовидна с един кръгъл прозорец и възкликвам: "Яя, колко интересна сграда! Кой ли живее в нея?", при което ММ ми отговаря: "Скъпа, ти живееш в този град вече цели 40 години и още не си разбрала къде се намира затвора." ( да подчертая, че аз съм родом от този град, а той е пришълец).
Ама и аз да не остана длъжна, отговарям: "Ами, Муцко, не ми се е налагало да имам работа по затвора, че откъде и да го знам къде се намирал."
Виж целия пост
Ама и аз да не остана длъжна, отговарям: "Ами, Муцко, не ми се е налагало да имам работа по затвора, че откъде и да го знам къде се намирал."
# 492
18 окт. 2022, 16:33 ч.
Ама и аз да не остана длъжна, отговарям: "Ами, Муцко, не ми се е налагало да имам работа по затвора, че откъде и да го знам къде се намирал."
Съвсем правилно си му отговорила. То пък е голяма забележителност затвора, че всеки трябва да го знае къде се намира.
Аз работех години наред малко по-нагоре на улицата, на която се намира софийския затвор. Хал хабер си нямах за това, защото аз път в тази посока не бях имала никога. Когато ми се наложи да мина от тази част на улицата, возейки се в служебната кола с шофьора, видях сградата и възкликнах, че прилича на затвор. Шофьорът съвсем човешки ме информира, че то това си е баш затвор.
Виж целия пост
Ама и аз да не остана длъжна, отговарям: "Ами, Муцко, не ми се е налагало да имам работа по затвора, че откъде и да го знам къде се намирал."
Съвсем правилно си му отговорила. То пък е голяма забележителност затвора, че всеки трябва да го знае къде се намира.
Аз работех години наред малко по-нагоре на улицата, на която се намира софийския затвор. Хал хабер си нямах за това, защото аз път в тази посока не бях имала никога. Когато ми се наложи да мина от тази част на улицата, возейки се в служебната кола с шофьора, видях сградата и възкликнах, че прилича на затвор. Шофьорът съвсем човешки ме информира, че то това си е баш затвор.
# 493
18 окт. 2022, 17:16 ч.
Хах, на мен повече ми заприлича на църква. Ама странна асоциация се получи.
Иначе най-редовни мунски прояви имам със забравена храна. Например след един Никулден си бях приготвила кутия с пържен шаран за работа, обаче не стига че съм забравила да я взема, ами на сънена глава съм я пъхнала в един доста висок шкаф на горния рафт и тотално съм изключила.
После 2 месеца ме преследваше една гадна миризма на леш. Все си мислех, че нещо гадната канализация, ама чак пък толкоз. и като се наканих да я проследя откъде идва вонята, се натъкнах на горкият вдрехнал се в кутията шаран.
Виж целия пост
Иначе най-редовни мунски прояви имам със забравена храна. Например след един Никулден си бях приготвила кутия с пържен шаран за работа, обаче не стига че съм забравила да я взема, ами на сънена глава съм я пъхнала в един доста висок шкаф на горния рафт и тотално съм изключила.
После 2 месеца ме преследваше една гадна миризма на леш. Все си мислех, че нещо гадната канализация, ама чак пък толкоз. и като се наканих да я проследя откъде идва вонята, се натъкнах на горкият вдрехнал се в кутията шаран.
# 494
18 окт. 2022, 17:22 ч.
Подаряват ми сет за сирене...и аз виждам ножа шпатула и заявявам: "а нещо за шпакловане!"
Виж целия пост
Препоръчани теми