Аз разбрах. Поне поигра ли с детето 😁
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня (тема 4)
- Публикувана: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2022, 18:08 ч.
# 661
23 ноем. 2022, 08:44 ч.
Суууупер сладка история! Детето търсило Ирена и си намерило, ся в какъв размер вече са подробности.
Виж целия пост
# 662
23 ноем. 2022, 08:44 ч.
Спирам си колата да купя геврек на детето за утре. До колата група мъже спират и те за гевреци, приличат на бежанци и аз културно се заключих. Изчаках да си тръгнат и слязох. Шофьорската врата се отваря отвътре и след като слизам се заключва отново заради зададения режим заключване 
. Колата си работи на място, грижливо заключена, а аз съм отвън с геврек в ръка. Все пак съм с късмет, защото телефона ми е в джоба и има кой да ми донесе резервния ключ от къщи. Само дето замръзнах докато чакам...
Виж целия пост
. Колата си работи на място, грижливо заключена, а аз съм отвън с геврек в ръка. Все пак съм с късмет, защото телефона ми е в джоба и има кой да ми донесе резервния ключ от къщи. Само дето замръзнах докато чакам...
# 663
23 ноем. 2022, 09:36 ч.
Подобно преди доста време, на 11-13 годишна възраст, отивам на рожден ден на Златина. Не знам къде живее, но имам адрес, баща ми ме оставя на улицата и аз остава само да намеря правилния номер. Пусто, няма такъв номер, няма и няма (оказа се от тези кооперации, чиито вход е на съседната улица, но знам ли аз на тези години тези тънкости на номерирането). Вече съм закъсняла, сама и притеснена, не мога да се прибера от тази част на града, ще ме вземат след часове, започвам да се съмнявам в паметта си и звъня на единствения номер, в който едната от двете цифри се повтаря - примерно на 27 вместо 37. Същия етаж, същия апартамент, звъня на домофона, "Добър ден, за Златина" - отварят ми. Качвам се аз и една възпълна лелка с чаша в едната ръка и запалена цигара в другата се поклаща на вратата. Аз пък с подарък в едната ръка и цветя в другата. Започвам плахо "Здравейте, за Златина..." И тя отговаря "Аз съм Златина!" Бях в ступор. Е, нямаше рожден ден тази Златина, намерих си уличен телефон, звъннах на майка ми, тя на родителите на моята Златина и ме инструктираха. Но никога в детството си не съм се чувствала по-отвлечена, отколкото при гледката на Златина на входната врата.
Виж целия пост
# 664
23 ноем. 2022, 16:00 ч.
Извинявам се, но мунчото в случая е бил баща ти. Как така ще те остави някъде си, на непознато място с колата, да се оправя само дете. В потрес съм, честно. Дори не е смешно.
Виж целия пост
Подобно преди доста време, на 11-13 годишна възраст, отивам на рожден ден на Златина. Не знам къде живее, но имам адрес, баща ми ме оставя на улицата и аз остава само да намеря правилния номер. Пусто, няма такъв номер, няма и няма (оказа се от тези кооперации, чиито вход е на съседната улица, но знам ли аз на тези години тези тънкости на номерирането). Вече съм закъсняла, сама и притеснена, не мога да се прибера от тази част на града, ще ме вземат след часове, започвам да се съмнявам в паметта си и звъня на единствения номер, в който едната от двете цифри се повтаря - примерно на 27 вместо 37. Същия етаж, същия апартамент, звъня на домофона, "Добър ден, за Златина" - отварят ми. Качвам се аз и една възпълна лелка с чаша в едната ръка и запалена цигара в другата се поклаща на вратата. Аз пък с подарък в едната ръка и цветя в другата. Започвам плахо "Здравейте, за Златина..." И тя отговаря "Аз съм Златина!" Бях в ступор. Е, нямаше рожден ден тази Златина, намерих си уличен телефон, звъннах на майка ми, тя на родителите на моята Златина и ме инструктираха. Но никога в детството си не съм се чувствала по-отвлечена, отколкото при гледката на Златина на входната врата.
# 665
23 ноем. 2022, 17:05 ч.
В понеделник вечер за малко да забравя сина си при фризьорката. Валеше, аз го откарвам и продължавам към един магазин. Наблизо има и Лидъл, що да не обиколя да видя какво има. Мотая се волно и по едно време се сещам, че детето е без ключове, моят телефон е у него да си играе и е последен клиент.
Добре, че и баща му се очакваше всеки момент, поне на него можеше да звънне.
Виж целия пост
Добре, че и баща му се очакваше всеки момент, поне на него можеше да звънне.
# 666
23 ноем. 2022, 17:31 ч.
По онова време спокойно кръстосвах града пеша от нас до центъра, цялата морска градина и обратно. Просто този квартал не познавах. Даже родителите ни няма рийл лайф фийд къде се намираме 😁
Виж целия пост
Извинявам се, но мунчото в случая е бил баща ти. Как така ще те остави някъде си, на непознато място с колата, да се оправя само дете. В потрес съм, честно. Дори не е смешно.
# 667
23 ноем. 2022, 17:36 ч.
Днешните маминки не си представят как сме ходили сами из града, без телефони, без майкий и т.н.
Виж целия пост
# 668
23 ноем. 2022, 17:47 ч.
Ами аз съм под 30 и съм от поколението без телефони, без Гугъл Мапс и сутрин като излизах, никой не ме знаеше къде съм и кога ще се прибера. Ще се завърти още едно поколение, докато изказването стане вярно.
Аз не мога да си представя в днешно време да си оставя детето без надзор. Направо ми се изправя косата при мисълта само. Такива страхотии слушаме по новините всеки ден...
Виж целия пост
Днешните маминки не си представят как сме ходили сами из града, без телефони, без майкий и т.н.
Ами аз съм под 30 и съм от поколението без телефони, без Гугъл Мапс и сутрин като излизах, никой не ме знаеше къде съм и кога ще се прибера. Ще се завърти още едно поколение, докато изказването стане вярно.
Аз не мога да си представя в днешно време да си оставя детето без надзор. Направо ми се изправя косата при мисълта само. Такива страхотии слушаме по новините всеки ден...
# 669
24 ноем. 2022, 00:03 ч.
Никога не съм се разписвала в тази тема, но днес съм с продължение.
Чакам заветния ключ и пред моята кола спира полицейска. Единият полицай излиза, оглежда работещата ми кола, а аз съм се кротнала до ауспуха й, замръзнала и гледам лошо. Идва полицаят и пита дали имам връзка с този автомобил, отговарям, че имам, нооо не точно, защото съм й обидена все пак
...
"Ако автомобила е ваш, ще трябва да го преместите незабавно, ще се проведе полицейска акция ( свързана с въпросните бежанци естествено) и пречи". Отговарям, че ако го премести, ще почерпя...геврек
Обясних проблема, влезе в положение иии чакаме майка ми да донесе ключ. Пристига тя, носи ключа, нарежда колко съм я притеснила и ооо ужас, ключът се върти свободно в единствената ключалка на шофьорската врата, а дистанционното не реагира, защото командата е зададена отвътре...Тичам, търся ключар, полицаите идват отново на помощ, натискаме дистанционните като луди, явно нещо бъгна и багажника се отключи. Пред зоркия поглед на родната полиция се огъзих и изпълзях през него, за да отключа колата от вътрешната страна, плаках от яд, благодарих иии така. Сега ще търся авто-ключар, който да установи проблема на счупената ключалка, която никога не бях използвала механично за трите години, през които карам тази кола. Ако препоръчате и ключарски услуги за София за бъдещи приключения (гевреците ми излезнаха златни), ще е идеално.
Виж целия пост
Чакам заветния ключ и пред моята кола спира полицейска. Единият полицай излиза, оглежда работещата ми кола, а аз съм се кротнала до ауспуха й, замръзнала и гледам лошо. Идва полицаят и пита дали имам връзка с този автомобил, отговарям, че имам, нооо не точно, защото съм й обидена все пак
..."Ако автомобила е ваш, ще трябва да го преместите незабавно, ще се проведе полицейска акция ( свързана с въпросните бежанци естествено) и пречи". Отговарям, че ако го премести, ще почерпя...геврек
Обясних проблема, влезе в положение иии чакаме майка ми да донесе ключ. Пристига тя, носи ключа, нарежда колко съм я притеснила и ооо ужас, ключът се върти свободно в единствената ключалка на шофьорската врата, а дистанционното не реагира, защото командата е зададена отвътре...Тичам, търся ключар, полицаите идват отново на помощ, натискаме дистанционните като луди, явно нещо бъгна и багажника се отключи. Пред зоркия поглед на родната полиция се огъзих и изпълзях през него, за да отключа колата от вътрешната страна, плаках от яд, благодарих иии така. Сега ще търся авто-ключар, който да установи проблема на счупената ключалка, която никога не бях използвала механично за трите години, през които карам тази кола. Ако препоръчате и ключарски услуги за София за бъдещи приключения (гевреците ми излезнаха златни), ще е идеално.
# 670
24 ноем. 2022, 04:55 ч.
Подобни дертове знам за мъж, който зимъска нейде из прованса слязъл да се поизпикае, пардон, и колата се заключила, героя вън... Вътре в нея топличко, двигателя пърпори, навън навяват романтични снежинки, а той без връхна дреха дори, че и без телефон. В някакъв късен момент някакви хорица спрели по свой си повод, та услужили с телефон, дошъл приятел на жертвата, водейки местен автокрадец, който за секунди отворил колата.
Това му казах, е наказание за пикаенето край пътя, което силно порицавам, много ми е грозно, макар, че знам, че на много места наистина човек няма къде да спре по този повод.
Виж целия пост
Това му казах, е наказание за пикаенето край пътя, което силно порицавам, много ми е грозно, макар, че знам, че на много места наистина човек няма къде да спре по този повод.
# 671
24 ноем. 2022, 08:16 ч.
Оох, историята с геврека е точно за една красива българска поговорка - Г*з глава затрива!
Преди около 5 години колата ни, спряна близко голям булевард, просто се заключи по някакъв начин. Мъжът ми я беше оставил там по работа и край, не можа да се прибере с нея. Чудехме се дали с паяк да я местим до сервиз и той реши да потърси в нета как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.
Виж целия пост
Преди около 5 години колата ни, спряна близко голям булевард, просто се заключи по някакъв начин. Мъжът ми я беше оставил там по работа и край, не можа да се прибере с нея. Чудехме се дали с паяк да я местим до сервиз и той реши да потърси в нета как да я отвори с няква тел ли, не помня вече. Намери как и с градския транспорт отиде до колата. Клекнал и почнал да ровичка в ключалката. Разбира се, хора са го видяли и звъннали на полиция, та имал една приятна среща с полицаи. Добре, че успял да я отключи и с документите вътре доказал, че е нашата.
# 672
24 ноем. 2022, 08:35 ч.
Не можахме да си поиграем, защото бързо ми светна, коя Ирена търси и я заведох. Дано само не оставя лоши спомени в детето, като при другата потребителка, въпреки че не бях с чаша и цигара. А синът ми се скапа от рев! - Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко, Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко..... И така 10000 пъти!
Виж целия пост
Аз разбрах. Поне поигра ли с детето 😁
Не можахме да си поиграем, защото бързо ми светна, коя Ирена търси и я заведох. Дано само не оставя лоши спомени в детето, като при другата потребителка, въпреки че не бях с чаша и цигара. А синът ми се скапа от рев! - Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко, Мамооо, защо не каза, че вкъщи има Ванко..... И така 10000 пъти!
# 674
24 ноем. 2022, 09:36 ч.
Да си призная и аз за една позорна случка преди години…
Пътувам в командировка наблизо, в голям град. С колата съм си. Свършвам си набързо задачите, хващам си рейса, и обратно в службата. Цял ден бачкане, чанч, вече планирам какво ме очаква и в къщи, всичко е планирано до секундата. Свършва работния ден и излизам на паркинга. Сигурно 15 минути обикалях да си издирвам колата. Накрая така се притесних, че се обаждам на мъжа ми и викам, откраднаха ми колата, обаждай се в полицията. Една колежка наблюдаваше драмата съчувствено и внезапно ѝ просветна. Абе, ти сутринта с какво отиде Еди къде си? Върнах лентата и засрамено бързо прекратих издирването… то бива, бива, ама такъв заплес…
Виж целия пост
Пътувам в командировка наблизо, в голям град. С колата съм си. Свършвам си набързо задачите, хващам си рейса, и обратно в службата. Цял ден бачкане, чанч, вече планирам какво ме очаква и в къщи, всичко е планирано до секундата. Свършва работния ден и излизам на паркинга. Сигурно 15 минути обикалях да си издирвам колата. Накрая така се притесних, че се обаждам на мъжа ми и викам, откраднаха ми колата, обаждай се в полицията. Една колежка наблюдаваше драмата съчувствено и внезапно ѝ просветна. Абе, ти сутринта с какво отиде Еди къде си? Върнах лентата и засрамено бързо прекратих издирването… то бива, бива, ама такъв заплес…
Препоръчани теми