Раздяла или не..

Здраеейте мили хора,
Дойде ред и аз да пиша тук за съжаление.
Омъжена съм от 22г,съпруга ми по принцип е мн избухлив и изнервен,за най-малкото нещо избухва яко.Винаги иска да е неговото,ако не се съглася се ядосва и заяжда,ако се съглася казва,че пък нямам мнение и все се съгласявам с него.

които все ми казват,че не е редно да търпя това.
Когато не е ядосан е мил и грижовен,но когато се ядоса,а той се ядосва от раз за нищо става страшно,започва да ни убижда с децата и все той е най най,ние сме по-низши и от тревата,той никога за нищо не е виновен и никога не се извинява.
За тези 22г всички скандали той ги предизвиква и обиди,аз никога не съм го обиждала.
За мн неща му помагам и в работата и по принцип и после той винаги казва пред хората,че той го е направил.
Когато се нервира и сме с хора започва да ме обижда и унижава пред хората,а аз си замълчавам,за да не стават по-големи скандали.
Ако си “позволя” да кажа ,че дадено нещо аз съм го направила когато сме с хора,приятели,той избухва и започва да ме унижава,явно си избива комплексите по този начин.
Нон стоп ме мачка,за да нямам самочуствие,а в същото време все ми казва ме нямам самочувствие,е как да имам...
Никога не правя нищо без неговото знание и одобрение,защото иначе ще има скандали.
Последния скандал е от неделя,пийна и започна да ни обижда с децата и оттогава не си говорим,подминаваме се в къщи,по принцип при всеки такъв скандал така се развиват нещата,мълчим си определено време и после ежедневието ни предизвиква да си проговорим, НО той никога не се извинява и всеки път аз и децата сме виновни,той никога,при положение,че скандалите той ги спретва от нищото,не смея нищо да планувам,защото не знам кога ще се разсърди,вече не знам какво да правя.
Той винаги ми вменява вина,че аз и само аз и децата сме виновни за всичко,той никога,той според него е най-добрия във ваичко.
Споделих с вас,малко ми олекна...

Не знам от къде да започна,
Преди време бях пускала друга тем,нещата се пооправиха за известно време,но сега отново се възобновиха.
Женени сме от 22г.
В къщи положението е ужасно,

,голямото е студент .
По принцип със съпруга ми сме се справяли цял живот сами,без помощ от баби и дядовци,много сме преживяли и това ни свързваше до сега..
След трагедията ,съпруга ми всяка вечер след работа си пийва,в началото му правех компания и аз ,пийвах по 1ч вино,но това вече мн ме дразни.Казах му,че не ми се пие всяка вечер и че не е редно всяка вечер да се пие,но той продължава.
Съпруга ми вече на два пъти след употреба на алкохол ми казва,че не е сигурен дали иска да живее вече с мен.
Мн съм объркана,мъката ми по детенцето ми е ужасна и когато и съпруга ми се държи така неиздържам вече.
Той е на моменти,когато е ок,е мил,любящ,добър,но е мн нервен и избухва за нищо от раз и си сменя настроението на секундата.
Вече не знам какво да си мисля за това което ми каза,защото знам че често хората си мислят неща на трезво,което нямат смелостта да кажат на глас,но когато си пийнат всичко си казват.Все се опитвам да го “оправдавам” с мъката му,но вече не знам.
Не смятам,че някой от нас заслужава такова отношение след тая трагедия.
Бих искала да чуя чужди мнения.

Здравейте,
Споделяла съм и др път тук,но нещата се оправяха след това,сега обаче мн се задълбочиха и бих искала да чуя чужди мнения за ситуацията.
Омъжена съм от 28г,

Съпругът ми е нарцисист и мн властен и налагащ мнението си човек,винаги той е прав,др мнение не приема.
След всеки скандал,а под скандал разбирайте ако си позволя да не се съглася с неговото мнение веднага избухва и започват речите и обидите.
След това не ми говори няколко дни и когато трябва нещо да свърша,да му помогна обикновено започва да ми говори.
Та сега последният скандал беше по съшата причина,последва 1 ден мълчание и след това яко викане,обиди,но този път и аз не си мълчах и му отвръщах.
Та се чудя има ли смисъл да продължавам така и да живеем като съквартиранти или да се разделим официално,на тия години вече вс ми е безмислено.
Нямам родители и близки роднини и той на това винаги е разчитал.
Имаме апартамент общ и вс до тук ни е общо,след брака.
До сега все се надявах,че ще се “промени”,но уви разбрах,че е загубена кауза.
След всеки скандал никога няма извинявай и винаги аз съм виновна и разбира се коя съм била аз,че да решавам еди си какво….
Без да се нервира и да ме тормози трудно изкарва повече от два дни,а избухва буквално за глупости,както е в супер настроение и само нещо да излезне което не е както той си го е преставял и избухва и аз винаги съм виновна.
Ще съм благодарна да чуя вашите мнения,без упреци.