С какво ви дразнят свекървите? – 139

В продължение на предната тема...
Не можах да изчета всички коментари, ама сериозно ли някой мисли, че е съвсем нормално някой да се курдиса на мястото на майката, без дори да я уведоми? 🤔

Тя свекървата, че не е права едно на ръка. Но по-голяма вина имат учителките в детската градина. За всяко такова мероприятие е редно да се уведомяват родителите, могат да закачат бележка и да са запознати всички. За мен лично би било гадно, дори да е друга майка, а не свекървата, ако е скрито по някакъв начин. Факта че е пренебрегната е супер обиден. Ако трябва да присъства само един човек, пак могат да се разберат родителите и да се редуват за такива поводи. Та с две думи първо бих се разправяла в ДГ, а след това и със свекървата.
Един допълнителен въпрос, как реагира мъжа на всичко това?

"Това" не е проблем, майката даде пример как се сговарят зад гърба и  и отношението към нея. Спомена, че бабата-свекърва обучавала детето  да го подготви за първи клас ,четене  и такива, да е върха явно между другите  и го отегчила от ученето според нея ,така го разбрах. Или му е безинтересно началото.Че си знае всичко.  Тя го посочи като пример как общуват зад гърба и , оценяват децата и,  хем се намесват да възпитават ,бабата, хем я упрекват, че не са възпитани и така нататък , аз това разчетох между редовете ,не че е проблем да прави мартеници, като опитна, бивша учителка, знаеща и можеща да привлече внимание.
 А че е  зад гърба на майката,  защото засяга техните отношения , ако не бе детето и там, нямаше да и  пука колко е  печена свекървата и нека си ходи сто години да помага на сестра и племенница там. Няма лошо. Лошото е ,че и начукват канчето като лоша майка ,с лошо дете ,дето хвърля играчки и  кой знае какви намеци и оценки на другото, дето им е пред очите  и всяко нещо се обсъжда от двете ,вместо учител-родител, както е редно.  Инфоот минава през свекървата. Това разбрах.

Да де, и като е така къде е бащата на тези деца?!? Той не може ли да постави някакви граници на майка си и леля си. Ако не може и не иска е друг въпрос? Поставят се ребром нещата,  и за обидите към малкото дете, и за обучението на голямото. Иначе да, плетенето на мартениците е само върха на айсберга.

K.A.G.- аз се старая да не се "навирам" в живота на децата си, нищо че към момента делим една къща с два отделни етажа и един двор. Помагам, когато имат нужда и имам възможност и желание/ в интерес на истината , желание винаги имам/. Коментарът ми е пряко свързан с обсъжданата ситуация. И , естествено че искам да съм част от живота на внучката. Но това не означава непременно и на всяка цена да присъствам на всяко събитие. Отношенията със зет ми и дъщеря ми са такива, че спокойно мога да попитам мога ли да отида и ако кажат ,че не е удобно, няма да се обидя. Засега не стоим пред такъв проблем, защото тя е още мъничка и не ходи на ясла.
    Но акцентът не е върху мен в момента. Относно мартениците - аз разбрах, че са канени родители да плетат мартенички и бабата е отишла. Това не го приемам, не бива да се прескачат родителите, ако ще сестра й да е директор на градината. Още повече , че майката си прибира всеки ден детето. Ако е поканена като баба ,да изиграе ролята на баба Марта , какво преми да каже на родителите. Просто да сподели, че ще го направи. Не да иска позволение. Изключително нетактично, невъзпитано и непрофесионално е обсъждането на детето от роднините, работещи  градината по този начин.
    Когато и двете страни са възпитани и подхождат с разбиране, един-два нормални разговора ще регулират нещата. Когато ще си правим на пук и "ще видиш кой командва парада" нещата никога не свършват добре.
    Копирах си поста, не видях че има нова тема. Подкрепям горните мнения, това е само върха.
   Това с хвърлянето на играчки и детето на 1 г е просто абсурдно.Внучката ми е на 9 м и вчера най-забавната игра , с глас се смя, беше да си хвърля лъжицата от столчето за хранене , аз да се навеждам да я вземам и да я питам Ти защо караш бабушкера да се навежда , ох,ох ох?

Относно "навирането" си мисля, че се "навират" такива баби, които са лишени от нормални контакти с внуците.  Такива баби търсят и малка възможност да общуват с тях. Когато  не са лишавани от общуване, "навирането" не е нужно.

Само че "нормалното общуване" е индивидуално. За една баба това може да е всяка вечер, докато за родителите на детето, това да е веднъж седмично. Примерно.

Да, така е. И все пак, ако бабата знае, че ще си види внучето,  дори и това да е един път седмично, но редовно, тя няма да търси  начини да се среща с него.

Това с хвърлянето на играчки не е толкова безобидно.Ако не му се прави забележка, детето ще сметне, че това е нормално поведение.  Но НЕ е.  Днес в яслата, утре в градината, после в училище. Така се заражда агресията- от неглижиране на  уж дребни прояви.

Би трябвало да е така, да.

"Навират" се и тези баби, които са повели битката за титлата Главна Баба и Шефка на Племето.

Да ,точно така ! Те си заговорничат зад гърба ми . Просто искам да си спестя "Тя каза ,че той прави това и онова ,отучи го "Ами  за какво пишем и попълваме тези бланки за конфиденциалност? Не са заинтересовани за моите деца ,провокират и пълнят главата на свеки и тя на мен и стават дрязги.Относно хвърлянето на играчки за какво  ми го казва за дете ,което е на 3 г . и сравнява с моето ,което е на 1 г и 2 месеца? И то за дете ,което ми е роднина . Сега това си е индиректен сблъсък . Какво иска да ми покаже ? От лелята ,през дъщерята ,през свеки и до мен . Глупаво ! Аз си го виждам детето и знам кога да кажа "НЕ"От сега ми правят сравнения ,а да не говорим след месеци ...

Ох с глас се смея
Детето е на една годинка, за Бога. Какви забележки, кви пет лева. Това само някой, който скоро не е гледал едногодишно може да го каже. Хвърлянето на играчки и предмети е етап от детското развитие и учи на много важни неща като например причинно-следствените връзки и друго, за материята - че предметите не изчезват, когато не са в нас, а просто отиват на друго място, трето - човек може да определя къде да отиде предмета и той няма да изчезне, а само ще си смени местоположението, и ще остане там, докато някой не го вземе. Нещо за константност на материята беше термина. Това съвсем нормална "игра" на едногодишно. Ако я няма, значи има някакъв проблем. Това е като посочването с пръстче, което пак много баби казват, че не било "възпитано да се сочи". Ама всъщност пак е етап от детското развитие и е свързано с проговарянето - детето първо се научава да сочи и чака да му кажеш думата. Така трупа пасивен речник. Докато не започне да сочи, няма как да проговори. Така, че авторката може да обясни някои неща на бабата-учителка, дето уж трябва да е наясно с тия неща и да ги е учила в университета.

K.A.G.  , надявам се нещо да не сме се разбрали правилно относно хвърлянето на играчките. За дете на 1-2 години е нормален етап от развитието. Пише го във всяка книга , касаеща етапите на развитие при децата.
  Предполагам всяка баба мечтае да е част от живота на внуците. И сигурно повечето от нас си мислят, че това ни се полага по подразбиране, защото сме баби и дядовци. И че няма по-знаещи и по-важни за внуците от нас. Ако сме си възпитали правилно децата, ако не държим на всяка цена да се чува нашият глас пред снахата/зетя и ако имаме чувството и усета за такт , най-вероятно ще ни позволят да се "навираме". И съвсем съзнателно казвам позволят, защото това е решение на родителите на децата, не се полага по право.
    Преди време бях споделила тук една случка, свързана с мен и реплика на зет ми за доверието относно гледането на внучето , като държа да подчертая, че не се оплаквах , а просто споделих. Част от пишещите го нападнаха . Еми ето, всичко, за което пишем и дискутираме тук е свързано с доверието и разбирателството между родителите и вездесъщите баби.

Ако бабата, лелята, дъщерята, сестрата, чинката, стринката и учинайката детски учителки, последната да затвори вратата, са натяквали така и на голямото дете, че не пише, не чете и не учи както трябва, нищо чудно че не иска вече да го прави.
Доста комплекси са създадени от добронамерени роднини в детска възраст.
Аз например години наред не облякох рокля, след една забележка от моя леля, когато бях дете и то направена с най-добри чувства и намерения. Беше добър човек и много я обичах, Бог да я прости, но не я биваше да възпитава деца.