СМГ "Паисий Хилендарски" - Тема 13

Благодаря много за съвета, ни най-малко не го намирам за нравоучение, потвърждавате моите собствени мисли. Аз също смятам, че преместване на детето от СМГ в друго училилще ще е лесно, но обратното е невъзможно.


Много ви благодаря за мнението, точно с това бяха свързани част от опасенията ми, че децата трябва преждевременно да се превърнт в "малки възрастни" и че няма време за "курсове, за игри и за мързелуване", които си мисля, че са необходими в здравословни пропорции на тази възраст.


Много ви благодаря, че споделихте опита си. Това е точно сценарият, към който се бяхме запътили и ние (до 7-ми клас в не толкова взискателно училище и след това да кандидатства в СМГ), но дотогава много неща могат да се променят, да има много по-малък шанс за прием, да няма нагласа и т.н. и да се окаже, че погрешно съм отхвърлила възможността да учи там от по-рано. Поздравления за това, че нещата са се подредили при вас.


Благодаря ви много за написаното. Това е чудесен пример как не трябва да базираме мнението си (особено по такива важни въпроси) на единични мнения и слухове (признавам си, историята за въпросния и явно несъществуващ рейтинг направо ме потресе). Всичко, което описвате звучи напълно нормално и здравословно.


Благодаря ви много за подробното мнение, както и за детайла, който добавихте относно подхода към обучението, защото има съществени разлики в представите на родителите за това какво е добро училище. Аз също не смятам, че ролята на училището е да дундурка децата и да не изисква от тях, за да не се почувстват зле. Интелигентните деца са щастливи (според мен), когато имат пълноценни социални контакти, когато усилията им дават резултат и когато имат смислени цели и посока. А относно езиците, съвсем нормално и очаквано е, че  добавената стойност на училището не идва по тази линия.

На фона на другите училища е ок.

Точно заради приказки от рода на "СМГ смила децата, ограбва им детството" и други подобни бях страшно против сина ми да кандидатства там след 4-ти клас. Добре, че мъжът ми беше по-здравомислещ и настоя детето да опита. Приеха го и вече е там 3-та година. След седми клас също иска да си остане там, изобщо отказва да обмисли друго училище, което малко ме притеснява, защото балът за прием е ужасно висок и не съм убедена, че ще успее. Хич не е от трудолюбивите, които бяха споменати в предходен пост

Не съм забелязала да отделя кой знае колко време за домашни, поне не повече отколкото аз навремето. Тренира почти всеки ден от седмицата, ходи на спортни състезания, излиза с приятели, когато времето е хубаво, играе на компютърни игри.

За вътрешни рейтинги не съм чувала, но синът ми попадна, както сам казва, в "най-зубърския" клас на випуска и оценките са на голяма почит. Чак ненормални ми се струват нещата - размятат се подигравки от рода на "ти имаш 5-ци, пък аз имам само 6-ци", пълни детинщини. Постоянно се гледат класации в школо, кой на кое място е, какъв му е средният успех и т.н. Моето дете е перде и тези неща не го интересуват особено, но на последната родителска среща някои родители споделиха, че децата им преживяват тежко такива случки.
Има съученици, които ходят на различни школи всеки ден от седмицата, не спортуват и не правят нищо друго освен да учат. На някои може да им идва отвътре, при други сигурно е натиск от родителите. Докато беше онлайн обучението на няколко пъти станах свидетел на драми от деца, че имат 5 на контролно - родителите щели да им се карат и да ги наказват, чак до рев се стигаше.

Та вероятно всичко, което сте чули/прочели за СМГ е вярно - въпрос на характер на детето, на очаквания на родителите, семейна среда и възприятие на света. Щом дъщеря Ви има влечение към математиката, дайте ѝ шанс да опита. Може пък за нея това да се окаже най-подходящото училище. Ако ли не, винаги можете да я преместите.

Доколкото разбрах, на същата родителска среща не се е стигнало до някакво решение на проблемите, а до очевидния факт, че остават само 3 месеца до края ( на есен с нова песен)

Ахааа! Значи това е въпросният вътрешен рейтинг, за който съм чувала и който бил голяма драма - гледат статистиките в школо и се сравняват помежду си.

Изключително полезно и честно мнение, искрено благодаря! Вероятно за децата, които искат винаги да са номер едно, таква атмосфера е много стресираща, особено ако и родителите са свръх амбициозни. Мен това ме притесняваше - дъщеря ми не е толкова склонна да се сравнява с другите, радва се на успехите на приятелите си от школата и като цяло, няма особени смущения по тази линия. Но се притеснявам, че ако повечето деца около нея са фискирани върху оценки и класации, това ще повлияе и на нея и ще започне да оценява себе си по чужди критерии. А тя (за съжаление), не е перде и подобна атмосфера не знам как би й понесла.

Досегашната дискусия и мненията на всички, които отделиха време да споделят опита си (поклон за което ), освен че бяха eye-opening, ми помогнаха да осъзная, че съм свръхпредпазлива спрямо дъщеря ми и твърде много се опитвам да й спестя болки и разочарования, каквито неизменно има в живота. Явно трябва да имам по-голяма вяра в детето си, което, макар и чувствително, не е дало никакви индикации, че не може да се справи с описаните дотук предизвикателства, даже напротив.

Каквото и да си говорим нивото на обучение в СМГ е високо. Изискванията са големи, очакванията към децата също. Но, както казах, това е нормално за деца, влезли след този труден прием. Децата се конкурират едно с друго, понеже са свикнали да са номер 1 в старите си класове и изведнъж всички са такива. Някои трудно го приемат, други по-лесно. Приятелствата според мен са по-добри, понеже децата са със сходни интереси. Докато в другите училища има грубости и лош език, в СМГ е по-скоро изключение това. Целта на учителите е да сплотят децата. Правят се различни извънкласни мероприятия - базари, концерти, партита разни. Големите ученици покровителстват малките,  занимават се с тях в клубовете например.

Пролетта се прави ден на отворени врати, където големите ученици представят училището. Може да отидете и да се запознаете на място как стоят нещата.

Нека детето си кандидатства, пък после ще си решавате.

Да не говорим, че след 7 клас доста продължават на други места. Според мен нищо не губите да пробвате

Благодаря ви, със сигурност ще отидем на деня на отворените врати. Зададох всички тези въпроси, защото не ми се струва реалистично детето да го приемат в СМГ докато се чудим и се маем искаме или не искаме. За да се преодолее такава висока летва, трябва да си убеден, че го искаш и да положиш сериозни и целенасочени усилия, затова имах нужда от повече яснота.

Elle_n, щом детето обича математиката, не го спирайте да опита.
И моят съвет е да опита още след 4-ти клас.
Да, 5-ти клас е труден, той и във всяко едно училище си е труден, различен от начина на обучение до 4-ти клас, но така децата порастват. В СМГ 5-ти клас е още по-труден. Преподавателите си имат своите изисквания и децата бързо трябва да свикнат с тях.
Имат достатъчно време за всичко, с което искат да се занимават.
Може и да има такива деца, които да си правят нездравословни сравнения, но това не е масово.
Момичетата винаги са били на почит в училището и дори в класове само с 4-5 момичета обстановката е била добра.
Съревнованието с други умни деца води към напредък. Да, не всички ученици там са или ще станат велики математици, или пък ще изкарват прехраната си с математика, но тя на всеки един е дала и то много.
Училището и преподавателите в него са ги научили да разбират, да търсят, на постигат и най-вече да учат. Това след време се отплаща.
А относно самочувствието на самите деца, които учат там, то е школувано, излъскано и поти няма дете, което да не споменава с гордост училщето си. За голяма част от тях СМГ е повече от семейство.
Успех пожелавам.

Благодаря ви за споделеното мнение и за милото отношение и разбиране. Още от мое време се знае, че СМГ дава безценна школовка именно в тази възраст, която им служи с каквото и да се занимават по-нататък. Явно ще трябва да се отърсим от излишните страхове и колебания и да дадем пълен напред към СМГ, пък каквото сабя покаже.

"Вътрешният рейтинг" е вероятно мястото им в момента по успех в класа в Школо. Те сами си го гледат, за да знаят как се движат. Някой да тръгне да ги дели така, не съм чула. Класовете са различни. Едни са сплотени, други не толкова. Като навсякъде. Късмет е в какъв клас ще се паднеш.
За езиците и аз подкрепям мнението, че не трябва да се разчита да се научат в училище. На за всичко останало за мен е страхотно училище. Децата са много активни, целеустремени, занимават се с най- различни неща.
След 7 клас обикновено си избират посока и едни почват да програмиран повече, други да се занимават с физика, или химия, или биология, или история или всякакви други неща.
Имат волейболен турнир, футболни срещи някакви в момента. И най-важното - страхотна организация чисто административно, свобода и съобразяване с желанията на децата и създаване на среда, в която да развиват уменията и интересите си.

В набор 2009 няма рейтингови класове доколкото класираните деца не бяха разпределени по паралелките по номера в класирането. Три от класовете са в доста близки отношения, особено два от тях. Випускът се опозна добре въпреки продължителното дистанционно. Засичат се по школите, ходят когато и колкото могат и искат. Ако зависи от моето, ще живее в училището, а си беше нормално асоциално дете. И сега си е нормално, но обичащо училището малко в повече от очакваното от мен.
Понеже медът в кацата от преподаватели преобладава, много ясно се забелязва катрана.  В друго училище вторите биха се приемали дори за нормални учители.
Ако дете има траен интерес към математиката е редно да го задържи някак - СМГ, ПЧМГ, НПМГ, 125, 107. Има къде.

А това "ограбване на детството" и "искам детето да си има детство" са ми такива неадекватни шаблони... Все едно децата са втора категория хора и детството е да нямаш ангажименти и да не полагаш усилия. Важно е да са мотивирани децата да правят и учат. А нашата работа е да ги следваме и подкрепяме.

Моята философия за образованието е, че детето само трябва да избере своя път и ролята на родителите в гимназиалния етап е не да го бутат в дадена посока, а да го бутат само да избере своята посока. В противен случай, ще имаме 12-окласник, който не знае накъде иска да хване.

След като детето само е избрало своя път, ролята на родителите е да го подпомогнат (доколкото могат) да върви по него.

Крайната цел (според мен) е в края на висшето си образование децата да бъдат напълно самостоятелни млади хора, които имат ясна житейска философия и професионална цел (независимо дали те се харесват на родителите, или не), могат напълно самостоятелно да вземат решения за своето бъдеще и нямат нужда от бъдеща финансова подкрепа.

За мен, образованието в СМГ е здравата основа (ролята на училището), върху която да се надгражда, в зависимост от целите за бъдещето (ролята на децата и родителите).

P.S.

За илюстрация на гореизложените „мъдрости“.

По-малкото ми дете реши в 10-и клас, че иска да следва графичен дизайн. Дори за момент не сме оспорвали неговия избор и в 10-и и 11-и клас ходеше на частни уроци при преподавател в сходна дисциплина от Националната художествена академия, за да изработи портфолио, което се изисква за кандидатстване в тази специалност в университетите в Англия. Направи и стажове в печатница и грънчарско студио (с наша помощ) за да има по-комплексна кандидатура. Беше прието в един от водещите (може би водещия) университети за тази специалност в Англия.

По-голямото ми дете в края на 11-и клас имаше ясна цел за конкретен университет и конкретна специалност. Приемът в този университет е свързан с изпит и последващо интервю (с формат кандидатът решава задачи, които по време на интервюто му се дават от преподаватели). За изпита не е имало допълнителна подготовка. За интервюто решихме да помолим фирмата, която движеше процеса по кандидатстване да направят 10 пробни интервюта и за наша радост (разбира се, срещу допълнително заплащане) те се съгласиха. Целта на пробните интервюта беше да свикне да поддържа постоянна комуникация с преподавателите по време на интервюто (т.е. да не „запецне“ дори да не знае как да продължи), да поддържа зрителен контакт, да се усмихва и т.н. Резултатът беше оценка от интервюто 8.5 от максимум 9 (при среден резултат на получилите оферта за същата специалност от 7.5) и обща оценка от изпита, интервюто, характеристиката и мотивационното писмо 9 от 9. 

P.P.S. Разбира се, никой не знае как ще се развият нещата в бъдеще. Важното е децата да станат самостоятелни, уверени в себе си и адаптивни. Мисля, че образованието в СМГ дава необходимата основа за това, но както писах и по-горе, това е само основа.

P.P.P.S. Писаното по-горе е само и единствено лично мнение и няма претенции за универсалност и обща приложимост.

Соник, това с меренето на шестиците наистина е страшна детинщина. Дори фактът, че децата са с различни учители и всеки си има неговите критерии за оценяване. 5,48 се вижда като 5, а 5.60 е 6, но класацията смята не това, което се вижда. В класа на дъщеря ми почти няма учител, който да закръглява оценките. Добре, че попаднаха на Люси, за да им оправи настройките за важните неща.
И пак така по линия на мафиотските им взаимоотношения - много им е зор, че някой от съседен клас ще има по-висок успех. Информацията е ресурс и се разпространява идеално добре. Трябва да служи, защото те така приемат приятелството. Госпожата по математика го знае и винаги има достатъчен набор от контролни,  господинът им по химия твърде скоро е бил в техните обувки и с нищо не могат да го изнададат (отделно, че това момче не знам какво направи на целия випуск, но страшно добре си свърши работата дори и при тези, които до началото на учебната година не знаеха какъв смисъл има да ги занимават с тази досада ЧП). Люси е за отборите. И имат учител, който е решил, че разделяй и владей може да бъде работеща стратегия. Трета година не знае защо получава такъв сериозен игнор.