На море в Гърция 2022 - V

Оу, това също е много хубавко, ще си го запиша, макар че предпочитаме да има истински легла.

Между другото - да благодаря на Змия за препоръката за фабриката за зехтин в Ано Лехония, профучахме и ние оттам и купихме една тенекия и пакет маслини.

Параход, ние бяхме там тази година. Ако имаш въпроси за къщата, насреща съм. До сега не бяхме попадали за толкова години на такива гостоприемни домакини. Къщата е оборудвана с всичко необходимо. Аз съм очарована. Посрещнаха ни с пълен хладилник с бира, безалкохолни - газирани и не, прясно мляко, сок, ципуро, бяло и червено вино, кашкавал и шунка, хляб, вода цял стек....абе всичко. Домакинята току-що беше изпекла два кекса за нас. Остави ни цял куп хавлии и чаршафи. Има пералня със все прах - течен, сух, капсули... Направо се чуствах у дома
Зехтинът не сме го пропускали откакто змия ми го препоръча.

Записах си я и аз тази къща, след такива препоръки.
Зехтина уж гледах, гледах и го изпуснахме. Като къща на два етажа ли изглежда отвън? Тъмно кафява?
За мястото с кучета - току що освободихме апартамент в Horto House - има ги в букинг. Към 70м2, с огромна тераса, самостоятелна. Мисля че приемат домашни любимци. През 2 къщи от нас имаше една с 2 кучета. Не съм усетила проблем. Плажове има и на пешеходно разстояние и на 5 Мин с кола. Ходеха си кучета там и се къпеха, никой не е правил проблем.

Monadirs, ами ако се бях сетила по-рано можеше да ви поканя на гости 🙂 И без това съм пропуснала коледните песни на плажа, можеше да искам бис 😘 Нищо, догодина, живот и здраве.
Аз зехтинът го купувам от бензиностанцията на BP.

То и при нас имаше място за гости.
Аз предлагам да се замислим за една форумска сбирка там догодина по същото време. Ние имаме да връщаме на хазяина една бутилка ракия от бартер, та пак ще сме там.

😀Записвам се за сбирката догодина - ние също винаги в началото на септември сме на Пелион. 💕🌞
Monadirs, фабриката за зехтин е точно до табелата Ано Лехония, в ляво ако идвате от Хорто в посока Волос. Точно след това отново в ляво е бензиностанцията на ВР и магазин за зехтин и маслини. Може да се купи и от двете места.
И ето едно от прословутите дървета на Пелион, ако някой се чуди откъде е идеята за прословутото дръвче на една известна марка за блузи:

Брех, тоз Пелион! От малкото места, дето се каним да завтаряме 😊 Като нищо ще направим сбирка 👍

Ние бая пъти ходим вече. Още има за гледане и места, които сме пропуснали. И нови научавам от тук, в темата. Пелион си е прекрасен. Дивотоята на Евия ми дойде по-добре при последното пътуване и ще потретим със сигурност. Това не попречи на връщане да идем специално до Лефокастро за рождения ми ден.
Ние си имаме къде да спим, стига да има къде да се паркира, та за сбирка по питие сме ОК.

Един може би прекалено голям албум за Скирос - https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72177720302054334
Снимките са много, защото островът е прекрасен, даже се чудя защо толкова закъснях с него - 16 години след първия Спорад (Скиатос) и шест след предпоследния (Алонисос). Тази година обаче ни дойде чудесно.

Логистика: Островът се води към Спорадите, но е единственият в архипелага, който е отдалечен от другите и не се ходи с ферибот от Волос, а от средата на Евия - Кими. През лятото има и връзка с Алонисос и Скопелос, но последният ферибот беше на 2 септември и не можахме да се възползваме от нея.
Кими е доста далеч от България - пътува се около 1 ч. повече, отколкото до Атина, като до Халкида пътят е общ и после се пресича Евия през средата. Фериботът е кратък, по-малко от 2 часа. През високия сезон е 2-3 пъти на ден, през септември вече е веднъж, но пък е по-евтин в делник.
По принцип пътят за пристанище Кими не минава през едноименното селище (5 км нагоре в планината), но ние решихме да останем в него за една нощ. Чудесно, живо градче с хубави ресторанти и един-единствен малък бутиков хотел. В тази планинска част на Евия селата са застроени с разкошни архондики, обикновено от началото на XX век, Кими не прави изключение.
Гребенът на урагана, от който толкова се оплакваха в северна Гърция, мина и над Евия, но в Кими само леко преваля. На острова въобще дъжд не стигна, само вятър, но фериботът доста ни поклати.

Скирос е най-големият от Спорадите, като "голям" е относително понятие - най-дългите разстояния са около 20 км, а Хора-та е на практика единственото селище, другите са ню-ню. И тъй както се води Спорад, изненадващо архитектурата му е типично цикладска - бели къщички, разпилени по хълма. Типичната скирийска къща обаче е много особена, такова нещо на Цикладите няма - тя е на две нива и спалнята е в нещо като шкаф, т.нар. "сфа", с богати дърворезби, до който се стига по често опасна и паянтова стълба. Почти всяка къща на Скирос е в този стил, дори за туристите понякога се строи така, макар и с повече съвременни удобства. (Подобни "шкафове" за спане се сещам само на едно друго място в Гърция - на Карпатос, който пък е съвсем на другия край на морето, в Додеканезите).
Скирос прилича на Цикладите още и по това, че е в открито море и изложен на пътя на мелтема - което всъщност беше много приятно, защото със спирането на вятъра настава и адската жега, която всички знаем как изглежда през лятото в Гърция - плюс комари, оси и всякакви гадинки (на връщане на Пелион се насладихме на тези "екстри"). Бяхме отседнали на плажа Молос, който е един от четирите в подножието на Хора - подред те са Магазя, Молос, Пуря - с много яки скални образувания, и Гиризмата, на който вече духа наистина ужасно. Но когато е ветровито, може да се ходи и от другата, подветрената страна, и ние го правихме - там са плажовете Ахерунес (близо до пристанището и много посетен, но не ни хареса), Каламица (каменист), Пефко (разкошен), Агиос Фокас, Кира Панагия (номер 1 ми е на този бряг). На тях не помръдваше вълничка, особено на Пефко, обграден отвсякъде от борови гори. Има и няколко диви плажа, до които се стига по черни пътища около летището, както и - по същите черни пътища - страхотната таверна за козе месо и сирене от собствена ферма "Агиос Петрос". За риба препоръчвам "Историес ту барба". По-хубавите таверни са по морето и във вътрешността, в Хората има и посредствени места. Но пък тя е страшно красива и си струва да се иде и денем, и нощем, на бар или просто за разходка. Поради релефа почти цялата е пешеходна, което при гръцкия - особено мотоциклетен - трафик, си е облекчение .
Хубав плаж е и Аспус, от другата страна на столицата, но там вятърът спира последен и през по-голямата част от предстоя ни беше с почти океански вълни.
Видяхме и скироските кончета - ендемична, дребна и древна порода, която се въди само тук.
Изобщо малък, приветлив и много приятен остров, който лесно се обикаля и малко по-трудно се стига. Туризмът е в изключително човечни размери, което става все по-голяма рядкост за Гърция, и през септември беше много спокойно (пиковият сезон е втората половина на юли и август, като голяма част от посетителите са гърци, но имаше и по някой французин, италианец, немец). Няма кой знае каква история или забележителности, освен два малки музея в столицата, но плажовете и селцата са супер за спокойна почивка. А гледката от плажа към Хората е наистина радост за окото и душата.

О, колко хубаво наваксваш, Параход! Благодаря за напоителния разказ и снимки!
Скирос ми е в полизрението от 2020, когато гледах по БНТ документалния филм за Хрисанти Зигогияни, която се обединява с местните в борбата против застрояването на острова.
Аз изпратих лятото скромно, скучно и крайно хедонистично, покрай близкото Йонийско море. "Мед, маслини, октопод" ми намести библиофилската чакра, след любовните буламачи на Надя Маркс.

Да, има и много силно местно движение срещу поставянето на ветрогенератори за производство на възобновяема енергия (ветровитият Скирос е идеален за това), защото пострадват птиците. Изобщо особена порода хора са местните. Не са много общителни, малцина говорят дори минимален "туристически" английски. Но ако успеят да го опазят от масовия туризъм, ще бъде чудесно.

И още нещо изненадващо за мен - медът от някои места в Гърция е страшно известен (Китира например), но този от Скирос ми скри шапката с вкус и аромат. Доста е скъп, но си струва.
А най-смешното типично местно ястие ми беше "мекицата" - скириани ладо́пита, което си е една голяяяма пържена мекица, сервирана с меко сирене ксинотири. Вкусно е, де, обаче много смешно западняците си го поръчваха за обяд, вечеря. А то - мекица.

Ето и цялото филмче, за което Молец говори https://m.facebook.com/watch/?v=171737221299516&_rdr

Ето и една снимка от мен ,направена днес от ММ от пещерата над Zorba's beach, Ставрос.

Параход, страхотна разходка ми направи за Добро утро!
Много интересно разказваш и снимките са особено мечтателни, направо ми се иска утре да тръгна в тази посока🤣
Благодаря, че споделяш с нас!

Молец, аз "Мед, маслини и октопод" си я оставих за другото лято, когато ще имам повече време. Е, може и за зимната ваканция😀

Здравейте, в момента пътуваме към BG, затова препоръчайте ми ресторант ( за вкусен октопод) в района на Ставрос, Неа Врасна, Аспровалта или в Кавала.

https://goo.gl/maps/y2A7omWWRBhm1nQc8

Чудесен ресторант със собствена винарна е и този, но не е за морска храна
https://goo.gl/maps/T6TBkaZT9PvAHKqs7