17 години. Трябваше да пътувам към Велинград,но пътищата бяха затворени.
Уиш,съгласна съм на 100% с теб.
Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през септември
- Публикувана: 1 септ. 2022, 02:38 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2022, 05:52 ч.
# 345
4 септ. 2022, 21:20 ч.
И аз ходех да гледам,понеже живеех в близост до единия мост.Ама то какво да направиш,ей там,дето викаш,сеирджии сме се събрали,и се чешем по главите,ако се вдигне с още някой сантиметър,какво ще правим.Е,аз бях и още малка де,то за сеирите живеехме на онзи акъл.Плисне водата,и увеличи локвата на брега,плисне още малко,и то стане мини езеро.
Уиш,съгласна съм на 100% с теб.
Виж целия пост
Абе, помня, че хора се бяха събрали на мостовете, за да гледат докъде е водата. Ама не за да мислят какво да се направи, а ей така, за сеир.
Уиш,съгласна съм на 100% с теб.
# 346
4 септ. 2022, 21:29 ч.
Фърлих едно очо на темата, посочена от Уиш. Кхъ-кхъ.
Пергишинът на щерката дошъл от друг град да я види, ма нищо нямало, нали, приятелчета. Било "туризъм".
То верно, че и моята е застреляна, но и се прави в случая. Предният ухажор, за който ми разправи, беше отдавна. Отсвири го с довода, че по време на Ковид не се виждаме с никого. По същото време излизаше с доведената му сестра. Ех, искам пак да съм младаааааа.
Виж целия пост
Пергишинът на щерката дошъл от друг град да я види, ма нищо нямало, нали, приятелчета. Било "туризъм".
То верно, че и моята е застреляна, но и се прави в случая. Предният ухажор, за който ми разправи, беше отдавна. Отсвири го с довода, че по време на Ковид не се виждаме с никого. По същото време излизаше с доведената му сестра. Ех, искам пак да съм младаааааа. 
# 348
4 септ. 2022, 21:31 ч.
Мдам, и Нахалницата все с "много добър приятел" движи, че "гадже" е мръсна дума и предизвиква въртене на очи, като на негър пред гепард.
Виж целия пост
# 351
4 септ. 2022, 21:34 ч.
Вярно сме зле. Не знам защо така.
И на мен ми се е случвало в Турция да ме упътят и придружат, отклонявайки се от своите си неща.
Аз пък завързах "приятелство" с една румънка в Пловдив преди години. Няколко човека бяха, опитваха се да помолят някой да им извика такси, но удряха на камък. Извиках им такси, обясних на диспечерката къде трябва да ги закарат. Сега сме дружки във фейсбук, поздрявяваме се по празниците и много ми се кара като разбра, че съм ходила в Букурещ, без да й се обадя.
Сиросче, таралежът е дал фира, ама ти добре ли си?
Уиш, съгласна. Мисля, че писането в темата не е натрапване и досаждане. Някои постове там донесоха и на мен утеха, от която имам нужда. Има много мъдри и топли думи.
Виж целия пост
И на мен ми се е случвало в Турция да ме упътят и придружат, отклонявайки се от своите си неща.
Аз пък завързах "приятелство" с една румънка в Пловдив преди години. Няколко човека бяха, опитваха се да помолят някой да им извика такси, но удряха на камък. Извиках им такси, обясних на диспечерката къде трябва да ги закарат. Сега сме дружки във фейсбук, поздрявяваме се по празниците и много ми се кара като разбра, че съм ходила в Букурещ, без да й се обадя.
Сиросче, таралежът е дал фира, ама ти добре ли си?
Уиш, съгласна. Мисля, че писането в темата не е натрапване и досаждане. Някои постове там донесоха и на мен утеха, от която имам нужда. Има много мъдри и топли думи.
# 352
4 септ. 2022, 21:35 ч.
То, май всички имаме нужда от утеха, Бърди. В такива моменти внезапно се сещаме, че сме смъртни и ставаме разплакани тригодишни.
Виж целия пост
# 353
4 септ. 2022, 21:37 ч.
мърдам 😂 Малко куцам, утре съм пушка. мН не знам обаче, да се радва ли, що ли?
Бърди, Уиш, + 100.
Виж целия пост
Сирос, сега как си. Ти, за таралежа разбрахме.
Бърди, Уиш, + 100.
# 354
4 септ. 2022, 21:38 ч.
Аз не мога да продължа да чета там. Извън силите ми е. Мисля я Мид, съпреживявам, но мисля, че тя ще ме разбере. Писах, тя сложи палец, малко по-късно и после се отписах.
Виж целия пост
# 355
4 септ. 2022, 21:54 ч.
Така е, Уиш.
Кло, а ти как си след случката от миналия ден?
Виж целия пост
Кло, а ти как си след случката от миналия ден?
# 356
4 септ. 2022, 21:57 ч.
не мога да пиша, стиснало ме е за гърлото чак не мога да дишам.
разбирам, че искате да покажете подкрепа и помощ на мид, но на мен би ми станало още по-тежко.
Виж целия пост
разбирам, че искате да покажете подкрепа и помощ на мид, но на мен би ми станало още по-тежко.
# 357
4 септ. 2022, 22:02 ч.
Много зле, Бърди. Окото вече започвам да го отварям леко, но сега оттока слезе към бузата. Заедно с цветовете на дъгата. Утре ще ходя за болнични.
Виж целия пост
# 358
4 септ. 2022, 22:07 ч.
Уф, Кло...кофти така с колегите, щот мислиш и това. Да минава!
Сиросче, ам тоз доктор Спиро и в неделя ли бачка? Браво на хорицата!
У нашта държавица все няма пари...само туй им е оправданието! То вярно, че срещу природата ме мож се бори, ама все пак...дано помогнат на пострадалите!
Попнах АБ аз...досега такъв зор с цистит не съм имала
Виж целия пост
Сиросче, ам тоз доктор Спиро и в неделя ли бачка? Браво на хорицата!
У нашта държавица все няма пари...само туй им е оправданието! То вярно, че срещу природата ме мож се бори, ама все пак...дано помогнат на пострадалите!
Попнах АБ аз...досега такъв зор с цистит не съм имала
# 359
4 септ. 2022, 22:10 ч.
Когато почина бащата на децата ми, счетоводителката, обслужваща тяхната кантора, ми се обади няколко дена по-късно. Беше подготвила всички документи за наследствените пенсии на децата и беше написала много точни и делови указания кога на кое гише в НОИ да отида. Не я бях виждала или чувала до този момент. Порази ме с човещината на прагматичните си действия, които междувпрочем после ми спестиха доста мотаене в НОИ. Една съвсем непозната жена беше помислила за мен, да ми улесни живота с каквото може. И без нея щях да се справя, но фактът, че ѝ е пукало за мен и е направила каквото може, беше много.
Като се обърна назад, си давам сметка колко хора ми казаха тогава добри думи или бяха готови да помогнат на мен и децата за каквото имаме нужда. И знам, че тези хора бяха като невидима мрежа, под въжето, по което ходех тогава, та ако паднех, поне главата нямаше да си счупя.
С това, Добри, искам да кажа, че в такива моменти никой не може да намали тежестта ти, но е добре, че някъде там има хора.
Виж целия пост
Като се обърна назад, си давам сметка колко хора ми казаха тогава добри думи или бяха готови да помогнат на мен и децата за каквото имаме нужда. И знам, че тези хора бяха като невидима мрежа, под въжето, по което ходех тогава, та ако паднех, поне главата нямаше да си счупя.
С това, Добри, искам да кажа, че в такива моменти никой не може да намали тежестта ти, но е добре, че някъде там има хора.
Препоръчани теми