най-гадно от всичко ми е било, когато някой ми каже какво да мисля и как да разбирам нещата. и досега получавам уртикария от въпроса "какво е искал да каже автора?" - ако е жив - питайте го, ако не е, потърсете дали не е обяснил някъде, ако не е обяснил - оставам си моето мнение - не по-лошо от мнението на другите.
и не по-добро също.
увлякох се, но исках да кажа, че в четвърти и седми клас на Горинич повтарях само едно - с твои думи, защото си личат и твоите мисли, защото чуждите не разбираш и не можеш да защитиш.
пропуснала съм да похваля двете красавици и майките им, да се порадвам на хубавото място, където е скай и да се "похваля", че се боря с една патица.
как по ягодите се заврях в тая кухня с тоя звяр!
донесе любимия една "кокошка" да му направя печена цяла, с хрупкава коричка, с меко бяло месце..." мечтател!
извадих "кокошката" от плика, тя патица.
бре магаре, питам го, що реши, че е кокошка?
продавачът така казал! на арабски! чунким я знае тая дума, та се оправдава с нея!
абе ти кокошка от патица не различаваш ли!
нямало по какво! като ѝ свалята перат абили неразличими една от друга. да, бе, да!
проведох една лекция за степента на плоскост на гърдите на водоплаващите, в сравнение с неводоплаващите птици и положението на краката, позволяващо загребващи движения във водата и забелязах, че ме слуша със слаб, към никакъв интерес.
нямало да му трябва тая информация. никога повече нямало да купува цяло добиче, а по краката никой нямало да познае гребе ли или тича.
та тъй! при вас е след пет, нали?