Септември посрещаме с вълнение, в дома ни идва ново попълнение! СЕПТЕМВРИЙСКИ МАМИ 2022 ❤ (ТЕМА 6)

Снощи към 1ч някъде ми се доходи до вц и тъкмо вече приключила ще излизам от банята, като тръгнаха едни води.. нямаше как да го сбъркам. И така в следващия един час постоянно се мокрих, ама доста - не се събираше в нощна превръзка. Зачакахме с ММ контракции, пих чай, къпах се, дооправих багажа, обаче все някакви слаби нерегулирани. Реших, че ще спим. Легнахме към 4ч, аз спах 1 час и пак се събудих от контракции и не можах повече да заспя. Само дето пак нерегулирани с различен интензитет на болка. В крайна сметка изчакахме малкия да се събуди, да закуси и тримата заедно отидохме в болницата към 9ч. Пуснаха тонове и доктора дойде да говорим. Каза ми, че при това положение, че съм без води от 8 часа няма да имаме много време да чакаме за вбак, а не можем и да индуцираме. Все пак беше склонен да чакаме, но на мен наистина ми беше вече писнало и сама пожелах да го вадим със секцио. После оправяхме разни документи, имаше доста подписи.
От секциото най-гадна беше спиналната упойка. Първо, че я сложиха трудно и второ - почти моментално ми призля. Казах, че ми е лошо и анестезиолога ми сложи нещо, което бързо ме оправи. Нещо за регулиране на кръвното най-вероятно, защото казаха, че е паднало рязко от упойката. После обаче ме втресе и през цялата операция треперих, както и 1-2 часа след нея.
Лекарите и сестрите иначе поддържаха много забавна атмосфера в операционната. Също доста ми говориха и ме успокояваха. Показаха ми бебечето като излезе с пъпната връв. После ми го донесоха и до главата и допряхме бузки. Беше много мило. После го показаха и на таткото в чакалнята и той направи първите снимки. След това ме закараха в интензивното. Там първите минути бях ок, после почнаха много гадни болки от матката (които са нормални), но едва се търпеше. Честно казано самия разрез не ме боли толкова, колкото тези билки от контракциите на матката. След 2-3 часа се измолих за обезболяващо, което  подобри положението, но не много. Предишния път си спомням, че бях пушка, но предполагам, че адреналина и естествените обезболяващи хормони на нормалното раждане са спомогнали.
Бебчето се роди в 12:14ч, при мен го донесоха към 14:30. Сложихме го веднага да суче и засука, но понеже бях закачена за няколко уреда и почти не можех да се движа, сестрата го държа доста малко време и го върна да спинка в легълцето. Оттогава сме си заедно.
Иначе като за неделя пак си има доста персонал - в интензивното бяхме 4 майки с бебенца, но следобяд тях ги преместиха по стаите. Мен ме изместиха във вип самостоятелна стая (такъв ми беше избора) към 18:30. Преди това ме раздвижиха и не беше голяма драма честно казано. И постоянно някои влиза-излиза и ме проверява. Досега са идвали сигурно 4-5 пъти за последните 2 часа различни хора.
Вип стаята е доста яка, има удобно кресло за кърмене и всичко необходимо за мен и бебето. Само дето телевизора не работи но се разбрахме утре да го оправят. Вече пих чай с мед и ще ме чакат да пусна газове да ми дадат кисело мляко и после манджички. Нямам търпение, защото не съм яла от снощи!
Бебенцето е много добре засега, спинка и църка от време навреме. Много ми е сладък!   Може да пусна снимка във фб после да го видите, ако искате.
Стана мега дълго, затова слагам в скрит текст.