Просто споделяне - нещата от живота

Когато работиш за себе си най-важното е да си надежден. Абсолютно най-важното. Не може да кажеш ще дойда във вторник и като дойде вторник да се обадиш - детето ми е болно. Тоест можеш, няколко пъти, и си дотам като работещ за себе си.

Чак постоянно боледуващо не вярвам да е детето. Ако е, направи нещо, промени нещо в отглеждането му, закаляване, витамини, нещо за имунитета.
Майка ти не е длъжна да ти гледа детето. Тя работи и има нужда да си почива. И 70 минути с влак хич не е близо. А и сигурно й е трудно да се оправя с детето и иска да си спести този стрес. Мъжът ти по описаното от теб не ми харесва, баща е, да го гледа, не да чака майка ти да помага. За обидите от него не ми се коментира. Поговори сериозно с него. Потърси контакти, приятели, не се изолирай.

Когато работиш за себе си, работиш 24/7/365. Поне аз правя така през последните години. Няма на кого да кажа, че имам нужда от почивка или болничен за няколко дена. На кого да го кажа? На себе си или на клиентите ми? Пазарът ще ме изхвърли за нула време.
От друга страна, разбирам и авторката. Не върви да работиш само 10 дена и да вземаш от тях болничен. Така може да се получи цял месец да не се появи на работата си.
Всъщност, тези 10 дена фиксирани ли са? Има ли възможност да се преразпределят в месеца, така че да ги отработваш, когато детето е на ясла? Това би могло да е решение, макар и частично, на проблема.

Точно това имах впредвид за себе си, благодаря че го обяснихте с две думи. Фиксирани са ми дните, взимам почивките на колежките ми. Аз разбира се, че съм отсъствала. Случи се съвсем наскоро в Неделя вечерта малкия вдигна Т, появиха се някакви пъпки - разбира се, че искам аз да го заведа на лекар и да видкм какво точно му има, а не обичайния вирус да речем. Давам пример просто.

Явно с това, че спираш детето от ясла, докато си вкъщи, не му е достатъчно да си изгради имунитет.
Поработете в тази посока. Калявай го, изкарвайте максимално време на открито, запиши го на спортни занимания (плуването е перфектно за целта).
И го води ежедневно в яслата. Хем детето се адаптира по-лесно, хем придобива имунитет, хем госпожите свикват, че не може да го връщат, понеже ще се намери кой да го гледа.
За баните съвет не мога да дам, но съм убедена, че и аз не бих се литнала по 70 Мин на посока, за да гледам палаво внуче в единствения (или един от двата) ми свободен ден, докато през другите дни работя.
Нашите баби през част от живота на децата ни са живели наблизо, което улесняваше помощта, но само в извънработното им време, докато още работеха и то за наистина спешни случаи. След пенсиониране се включваха само в логистиката по посрещане или изпращане за някое мероприятие, когато ние сме ангажирани. Не сме искали повече от това.
Относно болничните или напускането. Докато бяхме и двамата наемни служители, взимахме болнични за децата и се редувахме. Когато отворихме собствена кантора, стана 2 пъти по-трудно, защото изборът е или да си гледаме децата, или да ни намалее значително доходът. Когато работиш за себе си, това е най-вероятната част и нямаш гарантирана заплата на определено число. Тогава наехме бавачка за двете по-малки деца, от които едното още беше бебе.
Напускането е сериозна стъпка, защото трябва да си сигурна, че ще се справяте само с парите на мъжа ти. Аз самата напуснах едва преди 2 г и останах вкъщи, когато видяхме, че времето ни притиска и трябва да бързаме ако искаме да имаме 5-то дете. Иначе не знам дали бих спряла работа и в началото много се колебаех. Сега знам, че това е идеалният избор за нас, но аз съм друг тип човек и не ми липсва компания или приятелки, нито социална среда, а за теб е важна явно. На мен ми е достатъчна компанията на семейството ми, а на теб не е и не е добре да се ограничаваш у дома, особено ако останете само с 1 дете, а децата растат бързо и след няколко години то ще тръгне на училище, но на теб ще ти е трудно да се върнеш на работа. Оше повече, че сигурно нямаш необходимия стаж за пенсия след време (аз го имах още преди да спра да работя, което ми дава още едно спокойствие).

Ако ще от сутрин до вечер да го калява и да го тъпче с витамини, ефектът ще е никакъв. Ако детето е по-кекаво, така ще кара, докато организмът съзрее. яслите и градините са бациларници и там имунитет не се изгражда в постоянното въртене на поредния вирус. Останалото е митове и легенди.

Работиш десет дни месечно, ако се случи детето да се разболее именно тогава, значи го гледа таткото, какво толкова? Защо това го озлобява?

С извинение ако прозвучи грубо - помощ е от приятели и роднини. Когато такива няма/не помагат, същото нещо се нарича работа и се заплаща. Казваш на мъжа си - няма кой да помага, наемаме бавачка. Край. По този начин си спестявате поне един скандал седмично и ви остава време за вас двамата поне малко, вместо само да се мъчите с болно дете.

Била съм в същата ситуация. Напуснах работа, гледах си детето. Нейното здраве ми е по-важно от всичко. Когато започнах отново, просто наехме жена, която да се грижи за нея.
Когато започна градина, вече не боледуваше често и се справихме.

По казуса не мога са се изкажа, въпреки че сами си гледаме детето и знам колко е трудно, особено като са болни. Кураж и това е. И здрави нерви.

Изобщо не е нужно да се чудиш откъде да намериш баба за палаво дете. Като студентка гледах за известно време почасово деца. Обадих се по обява залепена на таблото.

Имате ли финансова възможност да наемете детегледачка? Има различни варианти за непълен ангажимент. След като ти знаеш, кои са твоите работни дни, предлагаш твърдо възнаграждение за останалите, дори и детето да е на ясла в някои от тях.  Очевидно в работата ти са много толерантни, ценят те и това също е.причина да не напускаш, защото са малко работните места, където ще срещнеш такова разбиране.. Майка ти и свекърва ти просто ги изключваш от възможните варианти. Ясно е, че не може там да очакваш дългосрочен и постоянен ангажимент. Ти имаш нужда от предвидимост и реакция на момента. Дори и да се отзовават в един от пет случая, нямаш адекватно решение.

Донякъде разбирам дамата. В даден момент просто се наслоява умората - не физическата, а психическата.
Моят съвет е да поговориш с партньора си. Сподели му как се чувстваш, поговори си с него не само за детето, но и за отношенията ви. Семейство сте, не съквартиранти, а детето ви е дете, не домашен любимец.
Наемете бавачка, ако имате възможност, а ти се върни на работа за малко повече дни при възможност.

В аналогична ситуация съм, но не точно. Ние нямаме баби и дядовци, които да помагат целогодишно. И моите, и родителите на мъжа ми живеят в чужбина. Масата ни близки и доверени хора - също. За момента това няма как да се случи при нас, тъй като и двамата работим за себе си. Разликата е там, че имаме не едно, а пет малки деца, включая близнаци на почти годинка. Гледаме ги без помощ от роднини и приятели, с детегледачки при нужда. Основното вършим заедно с мъжа ми, тандем сме и си помагаме. Отношенията ни са се променили, но когато някой има нужда от подкрепа и рамо, я получава от другия. Моментите на слабост и изпитания са тези, които „изпробват” една връзка. Просто говорете, споделяйте.

И аз я разбирам, но ми звучи като да ѝ е втръснало, а то тепърва се започва. Това за честото боледуване сякаш ви е изненадало. Търсете решение, вече достатъчно съвети са дали. Но не може да вменяваш своите задължения на всички други, колкото и да е досадно. Ако толкова няма изход - по-добре единия да се откаже от работа временно, отколкото двама непълноценни. Или търсите външна платена помощ - бавачка, баба под наем, някоя студентка ...

Няма да е все така.Детето ще порасне и няма да боледува толкова.Обаче отношенията с партньора трябва да се оправят.С обиди и злоба не се живее, или поне, не качествен семеен живот.

Намери жена която да ти помага почасово срещу заплащане, когато детето е болно.Няма да фалирате. Не разчитай на баби. С едно дете, все ще се справите. И оправете отношенията си с мъжа ти.

Бабите ги остави на мира- работят, а и не искат да поемат ангажименти за палаво дете.
Предприемай нещо заедно с педиатъра за стабилизиране на детето.
Според мен, най безболезнено е, когато е болно да остава с него гледачка. Някоя жена на близо ще бъде доволна на допълнителен доход, без да е по 8 часа всеки ден. Тези разходи си заслужават- няма да са вечни, ще си запазиш работата и ще имаш социален живот. Може и мъжът ти да си свие перките, като започне да плаща.
С мъжа си трябва да си категорична да не се изживява като страничен наблюдател за детето. То е задача на двамата и двамата трябва да сте ангажирани  с него.