Просто споделяне - нещата от живота

Има хора, които си изкарват хляба с гледане на деца и имат подход към малките, защото в някои случаи са и с образование в областта на педагогика, т.н. Нашата бавачка например от 16 години работи само това.  За някакви неща, които мен ме тревожат или напрягат, тя не мигва дори - просто има много опит и е виждала какво ли не. Моя приятелка успешно намери добра жена за момченцето си, което е със специални образователни потребности. Който търси, намира.

Иначе съм съгласна, че работата събота и неделя не е оптимален вариант - може би ще ви е по-леко, авторке, а и ще имате моменти на радост и близост с мъжа ти, ако уикенда имате време да идете с детето на разходка, басейн, пица или си вдигнете багажа за някое приятно хотелче.

Гледането на деца го изкарахте тегоба.
Особено на 1 дете с родители с доста свободно време.
Написването е между родителите и е част от процесът на поява на дете. Графитът става друг, свободното време е по-малко и тук си проличава кой как си вижда ролята, като част от семейството.
Говорете си с половинката и уточнете кой как си представя ролята в семейството, времето с детето и с партньора. Нещата се слагат на масата и не винаги нещата се наместват от първият път, но разговорите са важна част за намиране на решение.
Баби и дядовци не са длъжни да гледат внуци.
Да, знам че в България имаме дългогодишни традиции децата да се гледат от баби, но като цяло това време поотмина и бабите не са като едно време.

По-скоро да напусне работа.
Вие май пропуснахте да прочетете, че тя е загубила социалните си контакти покрай детето и брака и не се е социализирала с други майки. Бащата не ми се вижда много читав, но ми изглежда и доста нахално той да плаща няколкостотин лева за бавачка, че да може пък жената да си играе на работеща и със социални контакти, които иначе не успява да създаде.
За мей ина голямо значение за какви суми става дума. Ако приходът е равен на разхода, окей. Ако приходът надвишава разхода - перфектно. Обаче ако приходът е по-малък от разхода - ами съжалявам, ама за мен е редно напускане.

На теб ти се вижда нахално, защото не би плащала на друг, плащаш само за себе си.
На мен не ми се вижда нахално да плащам за комфорта на съпруга ми и бих плащала, ако от това зависи психическото му оцеляване.
Първо, защото ми е съпруг и второ, защото това е детето ни.

След чаршафите, изписани от Андариел, която има нулев опит по темата, започнах да се съмнявам дали не съм халюцинирала детегледачката, чийто услуги ползвахме 12 години и чийто график се смени поне 5 пъти, според нуждите ни. Не знам как се е навила, след като Андариел мъкне от сутринта с менците вода от 9 кладенеца, за да докаже, че това не е възможно.

Гордж, хиляда пъти, да. Ще плащам, ако от това зависи оцеляването и комфорта на любимия ми човек, както и той ще плаща за мен.

Майката си гледа детето 5 дни от седмицата, за бащата остават само 2. Ако и за тях се прави на интересен и не иска да си гледа детето...

Намесвам се в темата с много по-различна гледна точка: Замисли се защо толкова често боледува детето? С годините разбрах, че синът ми често боледуваше по психологични причини. Бях много строг, изискващ и амбициозен родител. Когато на синът ми му идваше нанагорно от постоянните ми претенции и критики, просто се разболяваше. Хреми, температури, сополи - нищо притеснително. Но трябваше да го спирам от градина или училище. Разбрах тази зависимост чак във втори клас и от тогава всяка година, около ноември просто го спирах от училище за 2 - 3 дни. Боледуванията рязко намаляха. Горе -долу по това време започнах да се усещам каква майка -звяр за детето ми съм(не без помощта на психолог). И започнах да се саморегулирам (така да се каже).

  Та от моята камбанария  - отиди на психолог. За себе си, за семейството - мъжа ти, заради детето ти. Изясни си картинката - може би то усеща напрежението в семейството. Моят мъж беше на принципа - дете се гледа от майката, аз се прибирам да си почивам. И това не се оправи дори  и след отглеждането на 2 деца. Които бяха отгледани в постоянно напрежение, скандали и битки от моя страна: "И аз съм човек".
   Ако и твоят М е такъв- няма оправия. Направо търси бавачка, без даже да го питаш. И те не си го казват директно. Никакви разговори няма да помогнат. Отричат до последно и все нямат време, сили или просто ти си виновна, или: "Детето иска теб, с мен не ще да стои".
  А ако имате и различни гледни точки относно начина на отглеждане - това още повече натяга атмосферата. Например: ако ТМ смята, че трябва да научиш детето на гърне, а ти държиш то само да се откаже от памперса. Това е толкова взривоопасно положение - той не иска да сменя наакани памперси, но и не му се занимава сам да научи детето, а ти не искаш да го учиш... Напълно достатъчен повод мъжа да си търси кой да е виновен. В случая майка ти, че не иска да поеме внучето. На принципа: Щом моята майка може, защо твоята да не може? Ти си й дъщеря, говори с нея.....

Ако неговите представи за бащинство са такива, каквото и да му се представя за правилно, той пак ще си държи на неговото.  От това, което написа Тони става ясно, че се случва точно в събота и неделя мъжът й да е по обекти, тя да е на работа, а детето да е болно. Тогава или той, или тя трябва да остане вкъщи. Той затова е недоволен.

Комфортът с малко, често боледуващо дете е съмнителен. Който не иска да се занимава с деца, не създава деца.

И на двамата им се полага, но не мисля, че са егоцентрици, а че са се уморили от натоварването, което е на главите им. На нея ѝ е тежко с малко, палаво и боледуващо дете. На него му е тежко, ако той е основният breadwinner, особено в сегашната икономическа ситуация. Така могат лесно да гръмнат бушоните човек. Да седнат, да изговорят нещата. Не е като да няма варианти.

Благодаря. Моля темата да се заключи.