Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 11

Здравейте! Кое беше по-препоръчваното заведение за хапване около Белинташ? Старите къщи или Стари времена? Четох тук като че ли преди време, но не се задълбочих, понеже не ме интересуваше конкретно тогава. Но решихме да минем днес от там, на връщане от Пампорово.
А за самият Белинташ - колко горе/долу е вървенето от мястото, където се оставят колите,  до целта? Има ли голяма денивелация и много открити участъци на слънце? Питам, понеже в групата има човек, на който не биха му понесли тези неща.
Благодаря предварително!

Аз препоръчвам за хранене ресторанта на “ Родопски легенди”, който е на 5-6 км от Белинташ както всъщност и повечето хотели в село Врата.
Маршрута е лесен и приятен , около час в посока. Повечето път е сенчест, горе на високото е открито обаче и има стръмни участъци.

В Старите къщи бяхме, добре са.
Хранете се в Кабата или старите къщи! Ресторант родопски легенди е ужасно скъп.

А заведение в Девин може ли някой да препоръча?

Завърнахме се от двудневен тур около Могилица. Спахме в
https://mogilitsa.com/%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B2%D0%B … 0%B8%D1%86%D0%B0/
Давам положителен отзив за нея. В предвид,че сме я ползвали само за една нощувка всичко беше на ниво. Намира се в центъра срещу Агушевите конаци.
Днес посетихме крепостта на с.Кошница, не ме впечатли 4 лв. вход за това е прекалено много. От самат крепост освен гледката друго няма. Скални арки има и на други места ,не са чак толкова уникално нещо.
Направихме и тур с джип, до панорамна площадка Върхът,

Светилището и пещера Типице,  

водача ни Федя беше Уникален, децата още говорят за него. Преживяването е един път, избрахме да бъдем с УАЗката- ужазката Марийка.

Вчера посетихме отново Горло,  и пещера Надарска, като Дани водача ни отново беше на висота.
Посетихме отново и Голубовица, този път за съжаление беседата беше кратка и не особено съдържателна. Екипа явно поема повече ангажименти отколкото може да покрие и неглижират по рано поети ангажименти. Имахме договорка за алпийска люлка от преди месец и въпреки, че се чухме ден преди пътуването, на място ме сюрпризираха, че имали ангажименти с други и няма да стане. Уж остана за следващия ден сутринта, в десет на Калето нямаше никой, след обаждане се оказа ,че долу на пътя чакали група, и евентуално след тях можело да минем и ние, което щеше да ни провали другия планиран тур. Не очаквах такова непрофесионално отношение. Утре ще кача снимки от панорамната площадка и Типице.

Връх Ком


Костите на пещерна мечка под стъкло

Днес отскочихме до Фотински водопади, тъжно ми стана как, ако продължава така след някое време няма да може да се стига до водопад 1. Ходила съм през 2017/2018, пак си имаше стръмно, но сега направо си е пързалка. Някой се е опитвал с алпинистки въжета да подпомогне маршрута, ама трудно. Все пак си го отчитам денят като приятна разходка, детето /още няма 3/ чак на връщане искаше да го носим, че не беше спало на обяд.
Догодина ще се заема по-сериозно с Райското пръскало.

Ресторант "Дьовленъ"

Привет, и аз да споделя за нашето пътуване. Бяхме отседнали в Родопски хан, село Врата. За непретенциозни е ок, но нито е перфектно чисто, нито е с много лесен достъп. Имахме и съквартирант - един съсел, заради който не спах едната нощ. Иначе домакинята е мила жена и ни разказа много неща за околността.
Маршрутът ни беше с. Мостово- Карадажов камък - Кръстова гора - с. Мостово. Труден е, ходи се по сипеи и е за подготвени хора. Част от групата ни беше силно затруднена от прехода. Също така ни отне цял ден. Всъщност голямото изкачване/слизане е до селото, ако сте стигнали с кола до Кръстова гора, маршрутът не е труден.
Лично аз не се качих на Караджов камък, тъй като имам проблем с единия крак, а и имаше твърде много хора, които се изчакват и съответно качвайки се или слизайки, те гледат поне 20-30 души. Ако бяхме в по-спокоен ден, вероятно щях да пробвам да се кача. Иначе е интересна забележителност.
Кръстова гора - запалихме по една свещ за здраве.
В с. Мостово имаше събор в събота, 19 август. Вероятно и за това бяха натоварени маршрутите.
На следващия ден посетехме Белинташ - много ми хареса, гледката е завладяваща, а преходът до там е лесен.
Като цяло съм много доволна от разходката. Заслужава си.

Така, завърнахме се вчера от почивка из Родопите Първите три дни базовият ни лагер беше до с. Кралево, Хасковско. От там успяхме да посетим Перперикон, Утробата и тракийската гробница в Александрово.
Перперикон много ми хареса, беше голяма жега и припек, но има и сенки, а горе на билото духа силен разхлаждащ вятър. Между другото с гид наистина си заслужава, никакво темпо не налага, обяснява изключително интересно кое къде е и какво е. Няма проблем да се отделиш от него, да избързаш напред или да изостанеш назад, тя групата си се точи, всеки със собствено темпо и посока, но гидът все пак дава насоки.
Утробата дори не посмях да я предложа на моите хора, но за страшен късмет наши познати бяха в района, искахме да се видим с тях и разбрахме, че тъкмо планират да се изкачат до нея. Та ми се отвори парашутът. Пътеката тръгва от табела на пътя, зарязахме колите на едно разширение и газ нагоре. 15-на минути през гората, след което се излиза на камениста стръмна и доста напечена пътека, с малко сянка тук-таме. Върви се между дървета, но ниски около час. Срещнахме момче и момиче, които слизаха от горе, не успели да намерят пещерата, видяли я, но пътят ги завел много встрани от нея. Като се изкачихме до втория заслон разбрахме защо. Точно от него пътят се отклонява от главната пътека и цепи вляво и нагоре по малка стръмна пътечка, отбелязана с червена стрелка, пропуснеш ли я продължаваш нататък Пещерата е по-малка, отколкото очаквах, но много интересна, а гледката е впечатляваща.
На връщане срещнахме човек с две мулета, каза, че тая пътека води до някакво село.
На третия ден тръгнахме към Доспат, по пътя посетихме пещерата Снежанка. И там има едно катерене през гората около 30 минути, но си струва, пещерата не е голяма, но много, много красива. Толкова много сталактити и сталагмити не съм виждала накуп. Разкош. Цялата е в такива образувания:
От Доспат отидохме на Дяволската пътека. Уникално изживяване също. Разбрахме, че малък кръг и голям кръг не съществуват в момента, в смисъл непроходими са, имало срутвания, паднал мост и т.н. Тръгнахме от началото под с. Чала и излязохме за около 2 часа и половина на Буйновското ждрело, откъдето ни върнаха с кола. По пътя в началото ни валя лек разхлаждащ дъждец през слънчеви лъчи, след което загърмя и доста се смрачи, за щастие не заваля по-силно. Доста тежък преход на места, парапети има паднали, а е доста стръмно и са наслагали въжета, по които да се издърпваш, но много красиво. Доволна съм.
Много неща останаха неразгледани, за някой следващ път съм си набелязала задължително пещерата Ухловица и Голубовица, но тоя път нямаше как.

Какво може да се види около Смолян?

Каньонът на водопадите
Смолянските езера
Екопътека Невястата
Смолянската крепост Калето

Колко точно около Смолян?
Освен посочените от Джи, ако стигнете до Снежанка - Орфееви скали. Много приятна пътека и накрая гледките са изумителни.

Широка лъка, ако сте с висок автомобил, може да се качите и до връх Перелик, Роженската обсерватория. Тези са на разстояние около 30км от Смолян.

До Обсерваторията на Рожен пътя е съвсем нормален, не е необходим видок автомобил. На кръгъл час са посещенията, но в без 10 пускат събралата се група. Ако дъщеря ми не искаше, щяхме да пропуснем, защото сме ходили преди години. Беседата е съвсем кратка и после има възможност да излезете на терасата на Обсерваторията около самия купол. Гледката е прекрасна, стига да не ви е страх от височина, защото вървите по метална решетка, през която виждате земята долу.
Момчиловата крепост също не е далеч. Пътеката е кратка, но ако не беше обезопасена с парапет и оформени стъпала, не съм убедена, че щях да се кача. И пак - панорамна 360-градусова гледка, но е в по-нисък дял на Родопите и на мен ми липсваше драматизма на зъберите и боровете, на кокойто се наслаждавах около Пампорово.

Не съм се изразила правилно -изброявам места за посещение. Високият автомобил се отнася само за връх Перелик.

Така може.
За вр. Перелик е от Стойките пътя, нали? Целият ли е лош или може да се стигне донякъде с обикновена кола и после евентуално пеш? Щото за догодина почти твърдо съм решила пак в Родопите и пак около Смолян. Не може лесно да ми се насити окото на красотата там.