Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

То пързалка, пързалка, но историята познава и такива случаи. Когато родих, моята баба беше на 67.

А иначе авторке - мъж да вържеш с дете не можеш. И да го върнеш ще е за кратко (много вероятно). И не желая да съм лош пророк, но с тази професия няма да го бъде. Сега може да си много сигурна в себе си, но след няколко години ще се чудиш къде ти е бил акъла и колко безотговорно си постъпила. Колкото и да помагат баби, лели и стринки, детето ще е изцяло твоя отговорност. Ще забравиш за много неща, които сега приемаш за даденост. Отглеждането на дете не е разходка в парка с количката и вечер да го метнеш на майка си да изкараш някой лев, че тока и памперсите са скъпи.
Много “силни” като теб съм виждала и до една всяка се оплаква от живота си в момента. Ще спра до тук, че май си сложила няколко чифта розови очила и колкото и съвета да получиш тук в твоята глава звучи “да бе, то тия много знаят”.

Ако темата наистина е реална, какво значи, че винаги си искала да си млада майка? Не е ли важно все пак от кого раждаш, кой ще е бащата на детето? Ако не попадаш на читави, не е ли по-добре да изчакаш колкото време е нужно, за да срещнеш подходящ човек? Или давай да се ражда по едно сладко бебчи, пък ако таткото си бие камшика, ще търсим начин да го убеждаваме да се върне?
С тоя акъл доникъде няма да стигнеш.

До авторката : детето не е играчка. Ако няма сериозен баща да ти помага, смисъл няма да се мъчиш сама.

Имате си своите идеални картинки  от типа умни и красиви, дори когато родили рано е било с диплома за висше. От висотата на собственото си благополучие забравяте, че има достатъчно много хора, които не се вълнуват от вашата картинка и си живеят доста добре с техните си разбирания - раждат на 20 и се оправят някак, децата се отглеждат. Неочакваните бременности ходят по жените и на 20, и на 40. На 20 поне са млади.
Да, баби и дядовци не само могат да помагат, но е препоръчително да помагат, дори когато децата им са с по сто дипломи и надвили си на харча и кариерата. Добре е за внуците и бабите, така се изграждат отношения. Иначе четем темата "майка ми не иска да види внуците, гледа си живота и казва, че не ми е длъжна". От това "никой не е длъжен", накрая егоцентризмът се възпроизвежда на квадрат.

БедКарма, като толкова питаш за комплекси за дипломите, имам си две дипломи за висше образование, скоро и трета ще взема. Работя с хора, виждам всякакви варианти в живота. Е, в цялата палитра от животи, хората си гледат децата - дали са със средно, дали с висше, дали родили на 20 или на 40, дали с бащи, дали без бащи, дали успешни, дали неуспешни, дали бедни или богати. Във всеки случай с най-добри перспективи са тези деца, които имат връзка с бабите и дядовците си. Така че не зачерквайте толкова лесно тяхната помощ, защото тя е двупосочна и поддържа доброто емоционално здраве и на по-старото поколение, не само на младото поколение. Средното поколение (родителите на детето) също се чувстват по-добре. Като цяло всички печелят най вече емоционално.

Продължавам да поддържам тезата, че не може просто ей така, защото някой страничен си мисли, че "не е подходящото време, няма да се справиш, ще стане маргинал детето, вие сте маргинали", една жена да бъде подтиквана към аборт. Не е морално нито от човешка, нито от религиозна, нито от никоя гледна точка.

Темата и според мен, явно вече, е фино управлявана пързалка, затова пък мненията на интелигентните и напредничавите беше забавно да се прочетат.

Дори не толкова фино управлявана. Всички сме наясно, че е пързалка, но е повод да се види кой как мисли.

Както вече писах, аз също родих доста млада по днешните стандарти - на 22. Междувпрочем, раждала съм и на 35 и твърдя, че и в двата варианта е абсолютно ОК. Не виждам нищо лошо и в двата варианта.

Но, след като твърдиш, че раждането на 20 е много хубаво, би ли посочила, кое му е хубавото в твоя конкретен случай? Абортът, който майка ти е правила на 16 и който вероятно е резултат и от възпитанието, дадено ѝ от бабати, ли е много хубав? Разводът на майка ти ли е много хубав? Необходимостта да разнасяш таблите по заведения от 16-годишна, вместо да учиш ли е много хубава? Та, кои са хубавите последици от ранните раждания на майка ти и баба ти?

Изобщо не се опитвай да излизаш с версията, че си започнала да работиш по кръчмите от 16-годишна, за да станеш по-отговорна и да спреш с нощния живот. Пробвай да стоплиш, че децата на нормалните и подкрепящи родители нямат нощен живот на 16 и, ако искат да са самостоятелни, учат или работят нещо, свързано с бъдещото им развитие, а не бършат маси след клиентите.

Според мен няма значение дали е на 20, 30 или 40, проблемът е, че е сама (без твърда подкрепа от родители и без мъж).

Според мен трябва да уговори с мама точните параметри на помощта. Майка й може да смята, че ще помага два пъти седмично по един час, а авторката да очаква, че всички нощи бебето ще е при нея (например). Да видят дали имат еднакви виждания колко ще е помощта.

Има значение дали е на 20, 30 или 40, Лори. Най-малкото на 30-40 е по-вероятно да има някакво образование, професия, да е установила малко или повече живота си, а не да е като сега - живее сама от бакшиш до бакшиш, а всеки от родителите ѝ си има ново семейство и тя е изпаднала и от двете, без значение какво се опитва да убеди и себе си, и нас.

Възпитанието няма кой знае колко общо с изненадващите бременности на 16. При положение, че в съвременната западна култура се приема за нормално първите контакти да са на 15-16 години и никой не се шокира от тях, естествено и ще има бременности. И при отличниците от суперските училища се случва, защото са тийнове. Едно, че хормоните им бушуват природата ги тика отвътре, а и имат гласната и негласна благословия от възрастните и обществото като цяло. Не знам как и защо може да се очаква да имат контакти на такава възраст и по някакъв чуден начин да няма нежелани бременности. И преди пак някой да каже, че било въпрос на контрацептиви, възрастните също не са особено разумни в това отношение, за да го очакваме от пуберите по-отговорно поведение.

Ние не го очакваме от пуберите изобщо. Очакваме го само от тези, в чиито глави е влязло нещо и е имало родител да го вкара.

Родителят каквото и да вкарва, пуберите са в своята пуберска среда, в която културата е съвсем различна. Едно, че са наивни и се влюбват, после бъркат нагона с любовта и трето, има голям натиск от връстниците да се побърза със сексуалния опит, иначе ги обявяват за задръстени. Не всеки устоява на тези фактори на натиск. Децата рядко слушат родителите си в тази възраст, дори нарочно бойкотират всякакви родителски "наливания".

Да, права си, Уиш, ама аз говорех за логистичната подкрепа. Ако я няма, на кой ще остави бебето и да отиде да работи, дори да има хубава професия. Опция е детегледачката, но и там е въпрос на късмет колко свястна ще се случи и дали ще си гледа тв, докато бебето се скъсва от рев в креватчето в другата стая. Чужд човек е все пак.

Абе, Анди, наистина ли ги мислиш тези неща или просто да става борба на тепиха?

Тийнейджърите може и да не слушат родителски "наливания", но затова още от раждането си попиват моделите на родителите си. И разликите между неглижираните и тези с нормални родители си личат от километри. Резултатите - също.

Лори, да, за логистиката си права.