Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

Нали, и аз не мога да повярвам. И не разбирам повтарянето на умните и красивите като обида в този контекст. Да не работи при социалните, че се среща с такива хора, в такива ситуации, и според нея да е нормално?

Точно с изненадващите бременности на 16 възпитанието и средата имат страшно много общо. Свят широк, сигурно има изключения, но те потвърждават правилото. Намирам го много притеснително, че има хора, които няма да го почувстват като личен провал, че не са успели да предадат достатъчно благоразумие на дъщеря си, която в 10ти клас е забременяла.

Никаква обида не е това за умните и красивите. Такава е фразата, тръгна от журналистите още от протестите пред жълтите павета с дансуването. Тогава сами хората се нарекоха умни и красиви или умни и успешни - образовани, с добра работа, добри доходи, често работили в чужбина или работещи в големи чужди компании тук, самонаети и т.н. Хората, които се припознават в тази група споделят и сходни ценности и житейски виждания както за себе си, така и за останалите прослойки.

Филомена, няма значение дали го вярвам или не го вярвам - тези неща се случват на тийновете. Те не го крият особено помежду си, също и хората, общуващи с тийнове го знаят. Възпитанието вкъщи е до един момент. В пубертета нещата много се променят в мисленето им, те буквално отхвърлят родителското възпитание и се вглъбяват в тийн-субкултурите. Виждате каква е и обществената и медийна посока на въздействие.
БедКарма, всеки родител възприема проблемите на децата си като личен провал, единствено варира степента на възприятие и това какви неща всеки родител възприема като проблем и провал. Има неща, които не зависят изцяло от родителите, колкото и да се стараят. Пуберите се опитват да оцеляват в своята среда и хич не им е лесно, особено когато са по-наивни или повече се поддават на натиск. Дори за тези, които не се поддават на натиск е трудно, защото трябва да приемат риска да са отхвърлените от групата. За пуберите най-важно е да бъдат приети - от гаджето, от приятелите, от съучениците. На всичко са готови за това. При отличниците също го има, дори при тях често натискът е още по-голям, защото хем трябва да покриват очакванията на родителите, хем да бъдат и достатъчно приети предвид конкуренцията. Дори бих казала, че те са в по-неприятно положение от тийновете с по-фриволни или по-посредствени очаквания на родителите.
При умните и красивите също се случват нежелани бременности на момичета, но всичко се "оправя" тихом-мълком. За да "не си провалят живота", че е и срамота на всичко отгоре, като стана въпрос за чувството за провал у родителите.

Хора, авторката има наложен модел на "семейство",  от който не желае да излезе. Ще си копа в коловоза. Никакви шансове, каквото и да кажем.
Самотни жени раждат самотни жени до откат. Тъжно.

Възпитанието вкъщи е във всеки момент. Чрез думите и мълчанието ни. Чрез действията и бездействията ни.

Особено в модела семейство. Вероятно има едни 10-20 процента, които са успели да избягат от модела на родители и прародители, но повечето го повтарят.

Тя авторката си е решила каквото си е решила и дискусията стана по-обща вече.

Отличниците са в по-неприятна ситуация в 5ти клас. В елитна гимназия, ако децата ти са заобиколени от амбициозни деца, отличник не е обида, дори не помня някой някога да го е ползвал така. Щамповат се зубъри хора, които са възприемани като задръстени и имат добри оценки, но в моя випуск от близо 200 човека това не беше масата, бяха единици, въпреки че масово се стараеха да изкарат прилични оценки, за да имат по-добри възможности в бъдеще. Съгласна съм, че от една възраст средата има много повече влияние върху един млад човек от семейството му, но ако семейството му е дало добра база, много,много рядко се стига до бременност в гимназията. По-млада съм от някои от пишещите, говоря за наблюдения над хора доста след 70ти набор.

Изобщо желанието да си майка на 18 е много нетипично в определени среди. Имаше едно момиче, което забременя директно след като завършихме гимназия също, родителите ѝ я накараха да направи аборт - тя не искаше. На един случай от цял випуск аз викам изключение. Какво е станало с нея след това не знам, не сме били приятелки.

Моите среди - София, читав квартал, децата в читави гимназии, не съм чула даже някоя да има желание за бебе. Като имам дъщеря 12 клас, мега общителна и досадно често говори на спикър и без да искам разбирам клюките.

Семейството може да е дало добра база, но тийновете са съвсем отделни индивиди, които на всичко отгоре са в много рискова възраст с рисково мислене и рискови постъпки. Дори тези от най-добрите семейства с най-добрите родители и всичко по-по-най могат да изпаднат в ситуации и положение на нежелана бременност или някакви други случки. И в елитните гимназии. Там не е въпросът да се наричат зубрач, а по подразбиране родителите имат високи очаквания, а хормоните и желанието за вписване в групата и естествено бунтарство влизат в конфликт с възпитанието и очакванията. А очакванията са за високи постижения и ги поставят родителите и учителите. Ученическата субкултура е под повърхността и само тийновете си знаят какво им се случва и какви неща им минават през умовете. Затова казвам, че в някаква степен децата от по-непретенциозни семейства с по-непретенциозни родители и по-непретенциозни очаквания са в малко по-спокойна позиция - когато нищо не очакват от теб, конфликтът ти е по-малък.

Няма и да чуеш. Такива неща не се казват. Колкото и рядко да се случват, все пак се случват. Но се премълчават. А и на 20 като авторката забременеят е видно от темата какво се случва в добрите семейства - "лично ще я хвана за ръка и ще я заведа". Написаното в тази тема е показателно какво се случва и при пълнолетни забременяли случайно на 20. И е срам и провал за родителите.

А когато семейството не е дало никаква база, резултатът е видим.

Напротив, всичко чувам. Имаше някаква позната с положителен тест миналата година, но нещата приключиха отрицателно.
Но и тя беше в лоша семейна ситуация - разведени родители в чужбина и т.н.

Интересна тема е това с бунтарството. Аз пък забелязвам липсата му в момента. Родителите са либерални, децата не се бунтуват и вървят добре - гимназия, уни, изкуства, занаяти. Тук-там се чува за някого тотално 'извън решетката", но този някой в повечето случаи е отхвърлен от групичките.

Да бе, голямо напрежение и стрес родителите ти да искат да завършиш висше и да си намериш работа, с която да можеш да си позволиш да се издържаш. Как да не се сринеш при такива очаквания.

Не мога да разбера защо смяташ, че е нормално децата да са в конфликт с такова очакване. Наблюденията ми над хора във възрастта 18 - 20 в момента се свеждат до стажантите ни на работа. Всички са с добро образование, всички имат цели в живота, всички искат да успеят. Нито един не иска да създава деца на тея години.

В учебниците ти, Андариел, със сигурност пише за степени и нива на конфликта, както и за превенция и управление на конфликтите. Не е особено сложно написаното да се приложи в практиката с децата ни.

Е, ако моята дъщеря забременее на 20 (макар че ще гледам да обясня, че по ред причини това не е много добра идея) ще поема ангажимента да издържам нея и бебето и да помагам, само да съм жива и здрава тогава. Но бабата тук не разбрах да е поела такъв ангажимент.
Тъй че всяка ситуация е различна.

Емилия, нормално е да защитаваш решенията на родителите ти и да да се опивташ (дори и неосъзнато) да повториш модела.  Това, което се опириваме да ти обясним, е че има и други модели, които статистически са доста по-успешни.   Налага ти се спешно да пораснеш и да решиш какво най-общо искаш за живота си след 20 години, когато детето ти (ако родиш) ще е на днешната ти възраст. Била си на 10, когато родителите ти са се развели, бракът им се е разпаднал най-вероятно доста преди това. Надявам се баща ти да не се е развел и с теб, след като се е разделил с майка ти,  но както те чета не се е втурнал да те обгрижва...  Бъдещето ти дете го чака същото- баща неприсъствен,   неясно какъв ритъм на отглеждане докато ти жонглираш с нощни смени, което почти сигурно води до зло образование.... и така до безкрай...

Родителството и подкрепата не е да казваш *да* за всяка дивотия, която тинейджърите искат да натворят. До 18г отговорността за детето  е моя и по никакъв начин не бих се навила децата ми да следват твоя път.  16-годишната ми дъщеря може да стане сервитьорка само в сладоледаджийнца и то само през лятната ваканция и само денем.   Ако има купища свободно време -има свободен избор на спортове, езици, изкуства, инструменти, кръжоци - милион опции  да й разширят светогледа.  Отговорността на 16г (в моята книга) е да ходи редовно и продуктивно на учлиище  (това изключва *прекалено много нощен живот*), да си учи уроците,  да се научи да мисли в перспектива, да смята доброто образование за ценност,  да се забавлява без ексцесии с деца на найната възраст.  Тоя светоглед  (или модел ) се култивира от раждането на детето и е по-близък до списващите тук.   

Засега модела го избираш ти, но от един момент нататък  моделът избира теб.

Всеки родител е длъжен да контролира детето си до 18г.... Правилното като реакция от страна на родителя е да се опитва да озапти бесния тийнейджър. И така няколко години. Този тийнейджър няма да е такъв и с такова мислене вечно, но последствията от безконтролността на родителите, ще си ги тегли детето цял живот.
Аз съм от малък град и нито ми е било позволено на 15-16 да обикалям по цяла нощ, нито на повечето около мен. Баровете и дискотеките ги проверяваха полицаи за непълнолетни. Това е било преди повече от 20г. Сега да не би да е по-либерално? Надали.
16 годишна няма право да работи по нощите. За това нещо родителите може да имат проблеми.
Намирането на нов мъж при майката се покрива като време с започването на дъщерята да "работи, щото така и така е по нощите навън". Тя просто е абдикирала, новият и съпруг също.
Сега ще ми обяснява някой, че е нормално на 17 да забременееш(майката) и на 16 да имаш прекалено нощен живот. То може да е нормално за някои, но хич не е законно.
Средно имат ли тези три поколения млади жени с потомство? Тази жена става баба на моята възраст!