Защото освен ако не си в катуна Андриел родителите са длъжни основно до 18 години от там насетне е пожелателно.
Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен
- Публикувана: 14 септ. 2022, 22:28 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2022, 11:42 ч.
# 555
18 септ. 2022, 23:26 ч.
Виж целия пост
Как пожелателно - нежелателно и срамно! Затова са и намеците за "твоя кръг". Точно намеци са си.
# 557
18 септ. 2022, 23:50 ч.
Бабата е с една години по-голяма от мен. Ми на тези години аз внуци не бих гледала. И да бих казала "ще помагам, когато мога". Тоест, когато нямам ангажименти около моята работа и моя си живот.
И като съм пенсионерка бих искала да попътувам повече от сега, а не да отгледам едното поколение, после веднага и другото да ми го тупват като отговорност.
Майка ми и баща ми не са ми гледали детето. Как става отговарям : с много притеснения, гимнастики и лишения. И затова мога да твърдя, че да очакваш от някой, който не е имал нерви и капацитет да гледа собственото си дете, да гледа след това внуци е все едно да чакаш от умрял писмо.
А доведеният дядо даже и деца няма. На 38-40, (ако не е от тези редки изключения дето не иска собствени) , може и да натиска майката/баба да имат поколение. Тогава какво? Кое по-напред?
Тази идилия трудно може да съществува, освен в катуна и землянката - бебето е леля на 10 годишното и всички живеем в хармония.
Виж целия пост
И като съм пенсионерка бих искала да попътувам повече от сега, а не да отгледам едното поколение, после веднага и другото да ми го тупват като отговорност.
Майка ми и баща ми не са ми гледали детето. Как става отговарям : с много притеснения, гимнастики и лишения. И затова мога да твърдя, че да очакваш от някой, който не е имал нерви и капацитет да гледа собственото си дете, да гледа след това внуци е все едно да чакаш от умрял писмо.
А доведеният дядо даже и деца няма. На 38-40, (ако не е от тези редки изключения дето не иска собствени) , може и да натиска майката/баба да имат поколение. Тогава какво? Кое по-напред?
Тази идилия трудно може да съществува, освен в катуна и землянката - бебето е леля на 10 годишното и всички живеем в хармония.
# 558
19 септ. 2022, 00:13 ч.
А ти с какви хора общуваш по принцип? Ако моя приятелка е болна и се налага да влезе в болница, веднага ще й предложа да се погрижа за децата през това време!
Виж целия пост
Ами, то затова толкова хора са на тоя хал - кърпят от заплата до заплата, от кредит до кредит и все някой им е длъжен. Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи, че то е светъл пример за следване.
Ето ви една история за сам родител от първо лице. През 2009 г., като дойде свинският грип, направих първата пневмония в живота си. Брутална работа. Ковид ми беше смешка в сравнение с нея. Дъщеря ми беше на 3, а синът ми на 16 години. Баща ми беше болен от Алцхаймер, а майка ми се грижеше за него. Други роднини нямам, защото и майка ми, и баща ми, и аз нямаме братя и сестри. Очевидно нямаше на кого да оставя децата и нямаше как да вляза в болница. Моя приятелка е лекар в 1-ва градска. Прие ме формално, но само ми заби един абокат в ръката и всеки ден моя милост, болна не болна, пневмония не пневмония, отиваше в болницата да ѝ влеят антибиотика и се прибираше у дома. Найс, а? И само да кажа, че освен добра финансова обезпеченост, повече от добро образование и професия, имах и гигантска помощ от сина ми, на когото се наложи скоропостижно да порасне. И въпреки това, ако някой, който плямпа как лесно и чудесно се справят самите родители, преживее само един от тези мои дни, ще му се прииска да му дам тиксо, да си залепи устата, за да не излизат повече глупотевини от нея.
Някой иска ли още истории колко е лесно да си сам родител?
Ето ви една история за сам родител от първо лице. През 2009 г., като дойде свинският грип, направих първата пневмония в живота си. Брутална работа. Ковид ми беше смешка в сравнение с нея. Дъщеря ми беше на 3, а синът ми на 16 години. Баща ми беше болен от Алцхаймер, а майка ми се грижеше за него. Други роднини нямам, защото и майка ми, и баща ми, и аз нямаме братя и сестри. Очевидно нямаше на кого да оставя децата и нямаше как да вляза в болница. Моя приятелка е лекар в 1-ва градска. Прие ме формално, но само ми заби един абокат в ръката и всеки ден моя милост, болна не болна, пневмония не пневмония, отиваше в болницата да ѝ влеят антибиотика и се прибираше у дома. Найс, а? И само да кажа, че освен добра финансова обезпеченост, повече от добро образование и професия, имах и гигантска помощ от сина ми, на когото се наложи скоропостижно да порасне. И въпреки това, ако някой, който плямпа как лесно и чудесно се справят самите родители, преживее само един от тези мои дни, ще му се прииска да му дам тиксо, да си залепи устата, за да не излизат повече глупотевини от нея.
Някой иска ли още истории колко е лесно да си сам родител?
# 559
19 септ. 2022, 00:16 ч.
С различни хора общувам, но не мисля, че много биха приютили за 10 дена тийн плюс тодлър. Мило е, че ти би го направила за приятел. Надявам се да не ти се наложи.
Виж целия пост
# 560
19 септ. 2022, 00:18 ч.
YSt ако обаче имаш времето и силите за това нали и не си на работа?
Относно катуна - няма нищо лошо! Всеки се грижи за всеки, всички са доволни и щастливи само детските и социалните е важно само да са на време, че тогаз кофти.
Обаче, не всеки може и иска да живее в катун.
Относно помощта - много пъти съм изпадала в нужда в чужбина. Точно никой не ми е помагал. Всеки засраменно вдигаше рамене, че нямало как да стане. Сама съм се оправяла цял живот. Ако трябваше да разчитам на тоя или оня да съм умряла от глад.
Виж целия пост
Относно катуна - няма нищо лошо! Всеки се грижи за всеки, всички са доволни и щастливи само детските и социалните е важно само да са на време, че тогаз кофти.
Обаче, не всеки може и иска да живее в катун.
Относно помощта - много пъти съм изпадала в нужда в чужбина. Точно никой не ми е помагал. Всеки засраменно вдигаше рамене, че нямало как да стане. Сама съм се оправяла цял живот. Ако трябваше да разчитам на тоя или оня да съм умряла от глад.
# 561
19 септ. 2022, 07:00 ч.
Как пожелателно - нежелателно и срамно! Затова са и намеците за "твоя кръг". Точно намеци са си.
Ще повторя и потретя - нашите не искаха, не искаха да ми помагат с гледането на детето. Накрая все пак го направиха, но доста ми натякваха.
Нейните може да не искат също, както и да не го направят.
Не е въпросът да е срамно да помагат, а че може да нямат желание. Как да ги задължим?
Виж целия пост
Защото освен ако не си в катуна Андриел родителите са длъжни основно до 18 години от там насетне е пожелателно.
Нейните може да не искат също, както и да не го направят.
Не е въпросът да е срамно да помагат, а че може да нямат желание. Как да ги задължим?
# 562
19 септ. 2022, 07:25 ч.
Lorelada, как да не става?
Отиваш и вдигаш един скандал, че хората са ти длъжни до живот понеже са те създали! Не само внуци ами и правнуци ще гледат амаха!
Виж целия пост
Отиваш и вдигаш един скандал, че хората са ти длъжни до живот понеже са те създали! Не само внуци ами и правнуци ще гледат амаха!
# 563
19 септ. 2022, 07:26 ч.
Ами не знам, аз отдавна спрях да пиша за несъществуващата авторка, всъщност само 3-4 поста имам за нея. Каквото соча, това коментирам.
Виж целия пост
# 564
19 септ. 2022, 07:35 ч.
Прекалено много хора й набиха канчето за това не пише.
Тя очакваше всички вкупом да я поощряват да ражда и да мята бебчито на младата баба - е това не се случи.
Гласовете, "за" бяха много малко.
Ако иска това бебе наистина трябва да си опича акъла и да мисли в перспектива, а не да разчита на голи обещания.
Виж целия пост
Тя очакваше всички вкупом да я поощряват да ражда и да мята бебчито на младата баба - е това не се случи.
Гласовете, "за" бяха много малко.
Ако иска това бебе наистина трябва да си опича акъла и да мисли в перспектива, а не да разчита на голи обещания.
# 565
19 септ. 2022, 07:49 ч.
Задължението е морално. Ако личността не иска, няма как да я задължиш. Да речем, че за млади хора може и да има голям егоизъм заради младостта, но и те се осъзнават в един момент като посъзреят. Но възрастни хора като не искат, това е до тях самите като личности. Това, което мен ме притеснява е, че "никой на никого не е длъжен" става новото верую на все повече хора, все едно са само те на света и никой друг не е важен.
Виж целия пост
# 566
19 септ. 2022, 07:56 ч.
Те ме издържаха, докато завърша висше, и ми купиха апартамент. Беше малко нахално и с помощ за детето да ги ангажирам, вярно... Не споря. Но както и те осъзнаха, нямаше как сама. Като не съм свръхжена, като тия, дето могат всичко, и то с усмивка... Авторката ако е, нищо не казвам. 
Виж целия пост
# 567
19 септ. 2022, 07:57 ч.
Детето все пак си е нейно, а не на майка й, за да й го хариза като подарък.
Времената в които няколко поколения живеят под един покрив отдавна свършиха.
Излез от саксията в която си Андриел.
Хората си искат свободата след като са си отгледали децата, а не да захващат втора смяна до 80 години.
Ами ако работят?
Няма проблем - ще напуснат работа.
Егоисти смотани!
Виж целия пост
Времената в които няколко поколения живеят под един покрив отдавна свършиха.
Излез от саксията в която си Андриел.
Хората си искат свободата след като са си отгледали децата, а не да захващат втора смяна до 80 години.
Ами ако работят?
Няма проблем - ще напуснат работа.
Егоисти смотани!
# 568
19 септ. 2022, 08:12 ч.
Морално задължение бабите да гледат внуци? Подчертавам бабите, защото не съм чула такова очакване да има към дядовците. Морално задължение било една жена да отгледа своите деца, след което да завърти цикъла отново, отглеждайки други деца - тези на децата си. На такива "морални задължения" на някои места по света, които на теб ще ти се сторят доста неуютни, но благодарение на тях си ходила на училище и имаш възможността да гласуваш, работиш и т.н., им казват насилие срещу жените и чист мизогинизъм.
Виж целия пост
Задължението е морално.
# 569
19 септ. 2022, 08:23 ч.
Аз станах баба на 46. Работя и още доста ми трябва до пенсия. Дори и да имах желание, а такова нямам, няма как да гледам внуци. Аз си отгледах сама двете деца. Бащата е починал, та и издръжка не взимах. Но понеже и аз не съм супержена, майка ми помагаше много, особено с малката, която беше на месец, когато разкарах таткото. А аз през това време изкарвах пари. В един момент заради работата бях сама с двете на квартира в друг град. Е мъка си беше. На голямата, на 10 г. тогава, бързо й се наложи да порасне и да помага за сестра си, тогава на 3. Как не са ме погнали тогава социалните, не знам. Та сега, когато и двете са пълнолетни и са взели живота си в свои ръце, мисля да обърна внимание и на себе си. Да гледам внуци? Не, благодаря! Колкото и скандално да звучи за някого.
Виж целия пост
Препоръчани теми