Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

  • 23 916
  • 853
# 570
Хм, събрахме се две непознати, които са гледали децата си сами. Интересно защо пишем сходни неща за опита си.
Виж целия пост
# 571
Защото, Уиш, това е грозната реалност. А ние все пак сме имали образование и стабилни доходи. А без тях?
Виж целия пост
# 572
Точно за грозната реалност и розовите очила, през които някои я гледат и после обясняват как на чужд гръб и 100 тояги са малко, говорим. Ще ми вменяват задължения точно хора, които до момента са си изкарали живота, докато другите са били задължени да ги дундуркат. Ей сега.
Виж целия пост
# 573
Аз веднъж се разболях по-сериозно и то точно по времето, когато нашите си имаха проблеми и не бяха на линия. Добре, че бившият, който живее в друг град (и то далечен), тогава си пое детето, докато се оправя.
Най-добрата ми приятелка е толкова претрупана с ангажименти горката (също с малко дете и ходи на работа), че само моето дете й липсва (особено когато аз съм била заразно болна и детето ми потенциално също - как да поискам да прибере мойто при нейното и да ги гледа заедно. Grinning).
Виж целия пост
# 574
Доста по-егоистично е да смяташ, че все някой за нещо ти е длъжен. Според мен пък все повече хора отказват да поемат отговорност и са на мнение, че някой друг ще им помогне, ще им оправи живота. Ами не - това е егоизъм и нахалство. Сякаш е много трудно хората да се оправят сами.

Това, което мен ме притеснява е, че "никой на никого не е длъжен" става новото верую на все повече хора, все едно са само те на света и никой друг не е важен.
Виж целия пост
# 575
Всичко това е модел, семеен модел. Ако човек е израсъл в семеен модел на взаимопомощ, особено в кризисни моменти и периоди, а изобщо младото поколение да може да разчита на старото, то младото поколение като стане старо поколение, възпроизвежда този модел при своите деца. Ако старите кажат "сори, искам да живея за себе си, аз деца съм гледал сам - оправяйте се, не съм ви длъжен", то пред следващото поколение има два пътя - или възпроизвежда този модел, макар да е изпитал горчилката на отхвърлянето, или променя модела и когато дойде неговият ред е грижовен и подпомагащ следващото и по- следващото поколение. Както се казва, всеки сам си преценя.
Ние сме отгледани и израснали с усещането и грижата на по-старото поколение, също и с грижата от баби и дядовци, докато са били живи. Същото искаме да направим и за своите деца и внуци, защото за нас така е редно. А който иска да го нарича похлупак или както ще.

Оставете авторката да живее така, както намери за добре. Млада е, ще се поочупи, може би има нужда от малко оптимизъм и вдъхване на надежда именно защото е млада и никак не й е било лесно. Младите имат право на своя шанс. От тях зависи дали ще се възползват или ще го пропилеят.
Виж целия пост
# 576
Не на всеки мечтата е да стои вкъщи 18 години и да гледа деца, а после, след някоя и друга година, да премине на внуци.
Виж целия пост
# 577
Ние сме отгледани и израснали с усещането и грижата на по-старото поколение, също и с грижата от баби и дядовци, докато са били живи. Същото искаме да направим и за своите деца и внуци, защото за нас така е редно. А който иска да го нарича похлупак или както ще.

Оставете авторката да живее така, както намери за добре. Млада е, ще се поочупи, може би има нужда от малко оптимизъм и вдъхване на надежда именно защото е млада и никак не й е било лесно. Младите имат право на своя шанс. От тях зависи дали ще се възползват или ще го пропилеят.
Добре е да последваш призива си и да не се опитваш да налагаш твоя ограничен модел като универсален.
Виж целия пост
# 578
И на мен не ми е било мечта, но съм направила това, което е трябвало да направя, за да вървят нещата по-добре и децата да имат повече спокойствие и сигурност. Бяхме сами тук,  беше ни трудно. Бабите далеч и не можеха много да помагат, но като е имало особено кризисни моменти, свързани със сериозни болести, за които не искам да си спомням, че ми се изправя косата и сега, са откликвали без да се замислят. Никога не е стоял въпросът кой на кого какво е длъжен или не е длъжен. Наместихме ги нещата някак, да са живи и здрави и двете баби. Колкото до мен, да съм жива  и аз, като дойде време за внуците се надявам да съчетавам работата си и да помагам.
Виж целия пост
# 579
И 18 години така? Няма да е било само за сигурността на децата.
Виж целия пост
# 580
Между човещина и помощ в особено кризисни моменти и приютяване за ежедневно дундуркане разликата е няколко светлинни години.
Виж целия пост
# 581
До гимназия, така го бяхме решили, а после си взех ново образование и нова професия, която практикувам вече доста години и много харесвам.  Толкова много човешки и семейни съдби виждам, че се убеждавам, че хората все някак ги нагласят нещата  - понякога благодарение на семейния модел и обстоятелства, а друг път въпреки семейния модел и обстоятелства.

Ако живеехме в един град не се съмнявам, че щеше да е "ежедневно дундуркане". Дори много мило звучи, децата щяха да са много щастливи, защото винаги са се чувствали добре и глезени от бабите и дядовците. Simple Smile
Виж целия пост
# 582
Дундуркането не е лошо ако е по изключение. Иначе самостоятелността закърнява.
Виж целия пост
# 583
Ако някой ме дундурка финансово след пълнолетие 18 години, не мисля че това ме прави самостоятелна... ама явно според някои тук не е така.
Виж целия пост
# 584
Не и казвам на авторката, че всичко ще е цветя и рози, а пълен комплект от баби, лели и стринки ще се разтичат наоколо да поемат бебчито на пълен работен ден (и нощ), докато авторката си гледа образованието и младежкия живот.
Важно е да знае какво следва и от какво ще се лиши, както и че след много кратко време няма да има връщане назад (е може да го даде за осиновяване, ама там още по зле). Ако е при това положение е готова да си понесе последствията и да порасне много бързо, да действа. Това си е нейния живот, има право да си взима решенията за него сама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия