Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

Тук изкарахте живота на самотна майка истински ад, където ще живее в дупка, стои на студено и няма да има пари за хляб и да си свари един боб.
Ми не е баш така, трудно е, но с малко помощ от родата може и образование да завърши, и по хубава работа да работи, и най вече да бъде доста по отговорна.
Относно самоубилите се, най вече проблема идва, когато детето не е желано. Особено ксто чува обвинения от рода на- съсипах си живота заради теб, ти си виновен/а аз да съм нещастна, неуспешна, мъжете да не ме искат. За много от нещата дори не е нужно да е на 20 и изоставена жената, а както виждаме авторката го желае това дете.
Да си прави сметката и да си носи отговорността от избора си, това бих казал аз.

Не няма си

Работата е там, че хората тук имат много високи очаквания. Аз също ги имам тези очаквания, но за моя живот, моето семейство и хората от моя приятелски и социален кръг. Преди години дори имах период на изживяване на културен шок. Нещата, които съм приемала по подразбиране за себе си от родното си семейство и след това съм прехвърлила в моето, се оказаха все пак като някакъв живот в друга реалност. Дори когато сме правили младежки глупости, пак е било в някакви рамки на "децата с добро възпитание". След културния шок осъзнах, че болшинството от хората живеят по друг начин, пак в рамките на нормата, но с други разбирания. И се оправят, при това доста добре. Не всички деца са родени отличници, не всички родители са умни и красиви, не всички държат всичко да е максимално добре. В едно училище или детска градина ще видиш деца от всякакви семейства, социалното и материалното разслоение бие на очи всякак. И то не училище на дъното на таблицата, а дори доста сносно такова, също и доста сносни градини. Не можем да съдим хората, че не живеят така, както смятаме ние, че е правилно за нас си.
Авторката и семейството й ще се оправят. Каквото и да реши, това е нейният живот.

Е, вече ще си има.

Някой да обясни на мен, не на Еми, как мъж в 40- те без деца ще отглежда с охота чужда бременна и след това чуждо бебе.

Ти какво знаеш за живота на самотните майки? Защото аз знам доста. Да обменим опит, ако имаш такъв.

Ми примерно децата им не ходят скъсани и не страдат от недохранване, с нормално телосложение за възрастта си. А някои са по обгрижвани от тези с двама родители. Това знам, това съм видял, предполагам ще ми кажеш нещо друго?

Ще ти кажа, че храненето, обличането и финансирането са най-малкият проблем. Интересно става, когато си дадеш сметка, че не можеш да си позволиш да влезеш в болница, защото детето ти увисва. Още много подробности от 8-годишния ми опит на сам родител мога да ти разкажа, а аз бях сам родител, доста добре обезпечен финансово. И да, близко до ада е - с или без пари.

Все разказвате истории за трети лица как добре се справяли без помощ като самотни майки. Искам някоя да напише тук "Аз съм самотна майка и много добре се справям без родители, без помощ отникъде!" Пък ще разкаже точно как, за много хора ще е полезно.

Защо без родители? Родителите са важна част от справянето на самотните майки. И не само самотните, ако трябва да бъдем честни. Самотните майки, също и тези след развод, че и женените, все разчитат на родители. Дори най-мрънкащите родители правят нещо. Може да мрънкат и да дават, но дават, помагат.  Досега самотни майки или разведени жени без съвсем никаква помощ от родителите си рядко съм срещала, дори да са много добре материално или образователно. Дори доста заможни самотни майки разчитат на родителска помощ. Помощта е свързана с ежедневието - коя баба гледа внучето, коя готви, коя нещо друго. Болшинството от родителите не са чак толкова егоисти или непукисти, независимо какво им е образованието.
Старая се да съм максимално обективна.

Защото освен ако не си в катуна Андриел родителите са длъжни основно до 18 години от там насетне е пожелателно.

Лори, това исках преди доста страници.
Някоя с баща неизвестен да разкаже от първо лице колко е хубав живота.
Ама няма, нямат време за форум, бачкат за хляба.

Авторката смята за проблем само изоставянето от приятеля.
Тя други сериозни проблеми не вижда.
Масата списващи по темата и обясняват, че има цял комплект сериозни проблеми, за които тя даже и не подозира.
Мисля, че ако ги осъзнае, проблемът с приятеля ще отиде на един по-заден план.

Предлагам действия, които ще покажат на момичето къде именно се намира:
1) Среща на кафе по женски с майка си, на която да зададе въпроса, кога може да се нанесе в апартамента, в който живее майката с мъжа си. Коя стая ще и предоставят и пр. квартирата вече е излишно да се плаща, ценен е всеки спестен за бебето лев.

2) Тел. разговор с бащата, който е в чужбина в стил: татко, чакам дете. Неудобно ми е, но е важно да знам, дали мога да разчитам от следващия месец на едни 100-200  или малко повече евра месечно от теб. Знам, че имаш семейство, досега нищо не съм искала от теб.

Ако и двамата отговорят уклончиво, то изводите се налагат сами.

Момичето не си представя много неща, само две от които ще спомена:
Бебетата не спят по цяла нощ спокойно, а имат нужди, на които като отговориш адекватно, сутрин си като парцал.
Бебетата са непредвидими, в един момент всичко е наред, в следващия вдигат температура, повръщане и пр. без видими причини и трябва да се вика лекар и да се реагира адекватно.
Ако досега след нощна работа е могла да си поспи, с бебе, (дори някой да и го гледа за през нощта) вече няма да има спокоен ден.

Задачките 1 и 2 горещо и ги препоръчвам.

Всеки отговор в стил" "Ти роди - пък ще видим" е по-лош от директен отказ.

Това описание е на разговор на хиреррационални, хиперосъзнати хора. В повечето семейства, дори на супер-дупер образованите и рационалните, разговорите в такива ситуации са по-скоро емоционални и неориентирани. И да, в неочаквани ситуации като тази хората вземат едно решение принципно и наистина казват "после ще видим". Да, в живота е "после ще видим". Живеем в неопределеност. Не в счетоводен анализ.

Ами, то затова толкова хора са на тоя хал - кърпят от заплата до заплата, от кредит до кредит и все някой им е длъжен. Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи, че то е светъл пример за следване.

Ето ви една история за сам родител от първо лице. През 2009 г., като дойде свинският грип, направих първата пневмония в живота си. Брутална работа. Ковид ми беше смешка в сравнение с нея. Дъщеря ми беше на 3, а синът ми на 16 години. Баща ми беше болен от Алцхаймер, а майка ми се грижеше за него. Други роднини нямам, защото и майка ми, и баща ми, и аз нямаме братя и сестри. Очевидно нямаше на кого да оставя децата и нямаше как да вляза в болница. Моя приятелка е лекар в 1-ва градска. Прие ме формално, но само ми заби един абокат в ръката и всеки ден моя милост, болна не болна, пневмония не пневмония, отиваше в болницата да ѝ влеят антибиотика и се прибираше у дома. Найс, а? И само да кажа, че освен добра финансова обезпеченост, повече от добро образование и професия, имах и гигантска помощ от сина ми, на когото се наложи скоропостижно да порасне. И въпреки това, ако някой, който плямпа как лесно и чудесно се справят самите родители, преживее само един от тези мои дни, ще му се прииска да му дам тиксо, да си залепи устата, за да не излизат повече глупотевини от нея.

Някой иска ли още истории колко е лесно да си сам родител?

Винаги говоря, колко са уязвими младите майки - финансово, емоционално, секусално, ако щеш.
Защото сега е цветя и рози, но като се занижат проблемите, недомлъвките, откровените обвинения, спора за паницата манджа и кой я плаща, авторката като нищо може да се озове очарована и бременна от някой “принц” и натам знаете.

Уиш, дълбок поклон и голяма топла прегръдка