Как бързо времето лети, ЕДИНАДЕСЕТИ клас ни предстои.

Нинка, честита ти рожденичка, здрава и щастлива да е!

viara_iv, че и една зодия сме С нашите години и опит, ученето сега ми е много по-лесно, отколкото 20-годишна.

Малката подхвърля идеи за архитектура, но от няколко места чувам и чета, че без як гръб/връзки, трудно се пробива в тази професия. Има доста време да се ориентира.
Набора ще го оставя сам да узрее. Когато си науми нещо, света обръща. Чакам да си науми

Ани, какво ще учиш?
Нинка, жива и здрава девойката, много успехи в начинанията.

Моето ми изглежда много натоварено, а то и шофьорски курс иска да записва другия месец. Мънка за подготовка и за бала. За мамите на момичета - колко рокли мислят да имат вашите деца за бала, ако са се замислили по темата?

Архитектура във ВИАС е трудничко да се влезе, математика ( може и оценка от ДЗИ профил) и 3 изпита по рисуване - цветна задача, капител и перспектива - ако не са променили нещо, но от много години е все така. Университетът организира курсове по рисуване за КС, които по моему е задължително да се посетят. После почти всички завършват, много голяма част не се занимават с архитектура - стават чиновници в отдели по общини и кметства, някои стават търговци на мебели и т.н, други - дизайнери. За да проектираш трябва да поработиш няколко години и за правоспособност. А после най-трудно става да си намираш проекти .  За себе си считам, че не е професия за жена, говоря за чистата архитектура. Мойта щерка би имала старт, баща й може много да й помага, но не иска, надявам се синът ми да наследи професията на баща си 😜.
Иначе в Милано изпитът е от няколко части - физика, химия, математика, история на културата. Кандидатите с английски са много, от целия свят, по-лесно е да влезеш с италиански. После обучението е уж на английски, но имало курсове, в които преподавателите са със слаб английски и преподават на италиански.
Магистратури в Политехнико има повече на английски, живот и здраве девойката си е харесала там програма за магистър, но има време!

Честити да сте и двете! Много щастливи и успешни!

Интересна е темата за университетите, но още не се говори за това у нас. Подмята се, че е рано и иска да е близо, което свежда избора до три факултета на СУ, ТУ и УАСГ. За чужбина - в момента не ще и да чуе. За после - най-вероятно пак. И аз реших какво ще уча последните месеци в гимназията, та не се изненадвам.

За архитектурата - и аз чувах, че трябват връзки за след университета, че едва 10% от завършилите после работят като архитекти и какво ли още не. Въпреки това подкрепих избора на голямото дете за тази специалност, в България. Всички сме доволни, но има още до завършване. После - каквото сабя покаже и сам си надроби.
За наборите, за архитектура - трябва сериозна подготовка по математика, защото кандидат-студентският изпит в УАСГ тази година е бил на ниво ПП (според явили се). Лични наблюдения - за момчетата там май е достатъчно да не ги скъсат на някой от четирите изпита. За девойките все още има сериозна пресявка. А и после им е по-трудно.

Честита да е рожденичката и да сбъдва мечтите си!   В една зодия са с моя младеж, неговият ЧРД мина и май точно тогава се "скопоса" с болестите.
Успех на студентката!
За учене след гимназията има някаква насоченост, в БГ ще е. Понякога вървят фантазии, ама колкото да става весело,
като например автомобилостроене в Швеция, ей сега! Ще стане неговата с училищен английски и без курсове и школи. Както и без петролен кладенец
За шофьорски курс се чака с нетърпение, а аз - със свито сърце. По темата съм професионално увредена и никой не може да ме върне в равновесие.Спокойна съм, че има някакъв здрав разум у него и дивотиите си ги изкара в ранното детство, но не е достатъчно това.
За бала е рано, но точно днес срещнах майка на дете от 12 клас от училището ни, разказва ми за подготовката в начален етап. Харесва ми, че училището е избрало ресторант в града, а не по курортите, на 30 мин пеш от дома ни е, ако се запази същото, но има много време.

Сафронче, не са тези 2те целта. Другите 3 към МК -  с рисуване. Ще мислим и алтернативи, но тя е с класиката НВО БЕЛ и МАТ няма да се справи...

Чета редовно темите за студентите в чужбина и сърцето ми се свива само четейки. Адмирации за децата, които решават, действат и се справят! За майките, които ги мислят и страдат тук - също. Нашият също иска, но само споменава. Не ми се мисли как би се оправил ТАМ (някъде).

Jiema, стискаме палци на теб и другите ни седмокласни майки и деца
galia_m, магистратура с немски. Надявам се да се учи сериозно, да не е само губене на пари и време!

Ji,  четене с разбиране … частта с рисуването съм я изпуснала, нали най-голямото ми постижение като художник е снежен човек . УСПЕХ!
Ани, много си смела! Ще има състезателен елемент в семейството 😀…

Да, и аз чета теми за чужбина, бих искала магистратура да кара навън, бакалавър тук. А той само иска да е самостоятелен явно, защото казва "Мамо, най-малко София:laughing: ". Няма лошо, аз даже го препоръчвам това отделяне, от личен опит, израснах и се самооформих като личност в София, макар че аз съм едно дете и имам много силна връзка със семейството, и всеки уикенд си се прибирах в Пловдив. Но и аз съм против ученето в чужбина като самоцел, просто ей така...
Що се отнася до архитектурата в УАСГ, като видях, че много се е надъхал за това, и взех да си правя проучване и за там. Та поне в последните 2 години, които съм разгледала, няма капител, а втория изпит пак са някакви детайли от чеометрични тела. Другото, което проследих за тази година, е че са се явили 700! деца, а местата са 80/80, но момчетата са ....107, горките момичета!!! Не знам математиката колко е сложна, но задачите също и игма, а той е профил МАТ, ясно ми е че без уроци няма да мине. Но з сега ходи на рисуване тук само. Догодина ако още е сериозен и тръгне там на курсове в събота, може и аз да прескачам
Мен също ме притеснява реализацията след това, най-вече и наследствеността в професията. Аз за това се опитвам към инженерни спец. да го насоча. Моят баща е авиоинженер, цял живот е на селскостопанска авиация, та той е на почти 70 г, но не може да спре да работи, защото само той и още няколко човека в БГ, на същата възраст почти, имат компетенцията и правата да заверяват ежегодно летателната годност на определени самолети, Той е разчекнат на почти цяла южна България...и кадри няма...И други примери имам много, но дятето искало да твори...и да прави сгради...това е:close:

Честита да е девойката ти,  Нинка! Да е смела, силна и успешна и с лекота да сбъдва мечтите си!
АniK, честито студентство! Само гледай последната изкарана диплома да не съвпадне с връчването на  пенсионната книжка (шегувам се с теб, да не се обидиш сега)

Мдаа, от едно време архитектурата си е много желана. Що колеги имах, дето записаха инженерна специалност и продължиха да кандидатстват. Някои успяха, някои - не.
Според мен си е до човек реализацията, не само до гръб.
Аз си исках инженерна специалност и все още си харесвам работата Около нас сме все виасаджии и не е като да няма поглед наборът. И при него имаше желание за арх., напоследък даде заден. Обаче още не знае точно какво иска.
Големият е Автоматика в ТУ. Общо взето е разочарован. Сега обмисля магистратура за електроинженер. И без това все това му е в главата от 6-ти клас.

Ани, възхищавам ти се, момиче!

Нинко, здрава да е девойката!

Много кандидати за УАСГ-архитектура в нашия набор! В предишните години като че ли интересът беше намалял. И двамата с ММ сме с тази професия и това е единият от вариантите за СМ. Курсовете по рисуване, които провеждат там е хубаво да се посещават, предишните две години ги нямаше заради Ковид. Аз съм загледала и инженерни специалности в ТУ и ФМИ. СМ е профил МАТ, но мисля следващата година да ходи на курс по МАТ, в някой от тези два университета. Чудя се обаче кой?
В Италия има чудни специалности с архитектура и дизайн, но наборът не ми се вижда готов за самостоятелен живот в чужбина, може би магистратура там ако има желание.
Всичко това са си мои идеи, той все повтаря, че има време, никой от приятелите му не бил решил. Ще чакам някой да му проговори отгоре😂

Jiema, в абсолютно същата дилема съм с малката - 6 клас. Имам още малко време да се подвоумя. Тръгна на уроци по математика, освен това баба й и сестра й помагат и пак е мъка. Схваща, но просто не му се решават задачи на детето, няма интерес и това е.

За следването - при нас има завой. Както категорично искаше да учи извън България, въпреки нашите ограничени възможности, които зорлем биха покрили една стартова година и после да се справя съвсем сама, така след едно пътуване до Париж тази пролет (отпреди пандемията не бяхме излизали извън България, самата тя каза, че спомените й отпреди това са с детския й акъл), като поговори малко на ФЕ и беше поставена в няколко ситуации, от които тя трябваше да ни изведе, като че ли се уплаши и заговори за бакалавър тук и магистратура навън, докато междувременно пътува и свиква да е сама. Тя е плаха по характер, особено напоследък, и като че сега идеята да си съвсем сам навън придоби ясни очертания. Не знам за добро или зло е това, но времето ще покаже.
Това, към което се е насочила (с рисуване се кандидатства), и тук трудно се влиза, но се надявам да имаме и НБУ като по-достъпна опция.

Нина, здрава и щастлива да е девойката ти!

Радвам ви се и... завиждам
на тези с целеустремените деца, които знаят какво искат и си го гонят.