Живот в друга държава

  • 4 666
  • 42
# 30
Аз напуснах България в края на 90те. Друго време беше. Наистина спомените ми са чисто детско-юношески. Нямам носталгия, освен по родния си град, който много обичам (в София съм завършила обаче). Разбирам, че сега е различно и може би по-вероятно да изпитваш носталгия, в България мисля се живее много добре, в сравнение с 90те.

Естествено, според мен, че има значение кога си напуснал. Ако целият ти жизнен път е пред теб, мотивиран си, защото емиграцията в твоя жизнен план или интуиция е правилната посока, всичко ще ти идва по-лесно, от гледна точка на адаптирането в чужбина. От гледна точка, работа, е по-различно. Сигурно е по-лесно. Утвърден си професионално, няма да те карат да доучваш ( на мен ми се наложи навремето), няма ги онези предразсъдъци към източноевропейците( не знам за Англия с брекзит обаче). И тук вече адаптацията ти зависи от твоята нагласа - дали искаш да социализираш с местни и т.н. Повярвай, създаването на среда и трудно и отнема години. Използвай възможностите около децата, проявявай жив интерес към другите родители и деца, и техните култури, и ще видиш след време, животът ти ще е обогатен от тях. То същото важи и ако останеш в Бг, но там го няма допълнителното усилие и настройка.
Виж целия пост
# 31
Аз съм в САЩ и Англия ми се струва направо на 5 минути път от България, като я сравня с пътя, който ние трябва да изминем всяко лято, за да се върнем. Така че, поне знай че си близо. Другото, което от личен опит мога да споделя, намери къде е Българското училище и запиши детето. Аз, като се преместих, записах сина си в най-близкото БГ училище и срещнах страхотни приятели. Дори излизаме заедно, като се приберем в България. То си е до късмет разбира се, но все пак идвате от едно място и преминавате през подобни емоции. По-бързо може да "кликнете". И дай се време. Не очаквай да свикнеш за една седмица. Нормално е да преминеш през всякакъв род емоции.
Виж целия пост
# 32
Нито ден съм нямала носталгия. Ако не можеш да се интегрираш, тогава идва носталгията. Ако нямаш цели, които да следваш, тогава побеждава носталгията. Ние с мъжът ми често си говорим на тази тема. Всъщност не е задължително да се живее в чужбина, който не може има България, прекрасна( за някои)страна.

Хората сме различни. Аз си казвам, че след 12-13 години все още си има носталгия при мен. Интегрирана съм, целите повечето са постигнати, но... Поне при мен кръвта вода не става.
Виж целия пост
# 33
Аз разбирам FrauDanna, и аз съм така. Никога не говоря лошо за България, напротив. Мисля, че някои хора са по-интернационално скроени и просто предпочитат да се мешат с други култури, от които много може да се научи. Това не значи че отричат собствения си произход. Не всеки го връхлита носталгията.
Виж целия пост
# 34
Авторке, ще ти кажа, че имам приятелка, която не можа да се адаптира ама в България. Заминала за чужбина като е била на около 24. Дойде си тук след повече от 10 г., когато баща й почина и реши да остане, за да не е сама майка й. Тя просто не можа да свикне с манталитет, отношения, услуги (като сектор на обслужване). Сблъска се няколко пъти с институции, болници покрай баща си и след половин година се върна в чужбина. Сама си казва, че не може да дойде пак тук завинаги.

Съветвам те да обърнеш внимание на езика и да пробваш да го подобриш по всяккави начини - филми без субтитри, радио, като цяло медия само на английски и някой онлайн курс.
Виж целия пост
# 35
Познавам много хора, които свикнаха, и някои, по-малко, които не можаха. Прекалено малко е времето, за да се каже от сега от кои си.
Но от които и да се окажеш, се наслади на приключението. Simple Smile
Виж целия пост
# 36
Много е важна нагласата ти, и ако нещо не ти харесва, да го гледаш като нещо временно. В такива моменти си повтаряй, че ако това много те дразни, винаги имаш път назад към България. Не си невъзвращенка.
Ако нещо ти хареса, "вторачвай се в него" и реагирай с обратната нагласа - че вече ще го имаш това удобство завинаги.
Виж целия пост
# 37
Здравейте!От сега се извинявам за въпроса.Дали знаете как стоят нещата с имунизациите на бебе.Тук сме вече от почти 5 месеца и в цялата околност няма педиатрист който да не е отказал да приеме дъщеря ми, която е на една годинка.Та ме притеснява това че скоро трябва да бъде имунизирана и сме със имунизационния календар от България.Моля някой ако знае нещо по темата.Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 38
Marieta Georgieva коя държава е това?
Виж целия пост
# 39
Marieta Georgieva коя държава е това?

Германия
Виж целия пост
# 40
Ако никой педиатър не иска да ти запише детето( не че много ми се вярва), обърни се за съдействие към твоята здравна каса. Те си имат начини да уредят проблема.
Виж целия пост
# 41
Може би се чувстваш изгубена, като новородено. Това те кара да милееш по миналото, когато си била здраво стъпила на земята, уверена и със самочувствие. А сега подобно на малко дете понякога се налага някой да те води за ръчичка. Визирам нещата, които са неясни и се нуждаеш от помощ за нещо. Няма да е все така. Много от нещата, които споделяш са ми познати. Всеки го водят различни причини в чужбина, но щом нещо те е накарало да тръгнеш, значи така е трябвало. Ще се намериш, ще заобичаш и новият си живот! Късмет! Ако ли не... Път назад има.
Виж целия пост
# 42
Може би се чувстваш изгубена, като новородено. Това те кара да милееш по миналото, когато си била здраво стъпила на земята, уверена и със самочувствие. А сега подобно на малко дете понякога се налага някой да те води за ръчичка. Визирам нещата, които са неясни и се нуждаеш от помощ за нещо. Няма да е все така. Много от нещата, които споделяш са ми познати. Всеки го водят различни причини в чужбина, но щом нещо те е накарало да тръгнеш, значи така е трябвало. Ще се намериш, ще заобичаш и новият си живот! Късмет! Ако ли не... Път назад има.

Много мило! Много благодаря. Така се чувствам, да
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия