Живот в друга държава

  • 4 561
  • 42
Здравейте, дълго се чудих да пиша ли, но имам нужда да споделя с някой непознат.
От скоро аз, мъжът ми и двете ни деца живеем в чужбина. Решението за емиграция го бяхме взели отдавна, но заради Ковид и апартамент го отлагахме. Аз дори вече се бях настроила,че няма да заминаваме никъде. Особено последната година си намерих няколко майки, които се превърнаха в мои приятелки, записахме голямото дете в прекрасна детска градина с невероятни учителки и т.н. Животът в България си ни беше хубав, подреден, без липса на пари. Може би липса на малко помощ за децата от време на време, но това е друга тема. Винаги са ни дразнили обаче липсата на ред, закони, правила, липсата на обноски от определени хора, това че всеки ден стават катастрофи, боклуците навсякъде и т.н. още много мога да изреждам.
Преди няколко месеца мъжът ми получи предложение, на което малко хора биха отказали, обсъдихме го и ето ни тук, в другата  държава. Той се адаптира доста добре. Дори имаме роднини в същия град. Голямото дете скоро тръгва на училище, а малкото ще го гледам аз за сега. Проблемът съм аз. Мислех си,че съм подготвена за тази промяна, но явно не съм. Много ми е мъчно за България, мъчно ми е, че отписахме детето от градината, мъчно ми е за живота, който имахме, за всичко ми е мъчно. Не мога да се отпусна да говоря на чуждия език. Не мога да свикна с хората, въпреки че до сега са били любезни. Имам чувството, че никога няма да се интегрирам и няма да създам нова среда. Знам,че винаги стои възможност да се върнем обратно, но някакси не ми се иска да разкарвам две деца постоянно насам натам. Моля хора, преминали през нещо подобно да споделят за колко време човек се научава да живее в новата обстановка. Изобщо възможно ли е предвид, че съм на 35г. и никога не съм била в друга държава за повече от две седмици на ваканция.
Виж целия пост
# 1
Здравей, от опитът ми до сега зависи много в коя държава сте се преместили...
Виж целия пост
# 2
Моля хора, преминали през нещо подобно да споделят за колко време човек се научава да живее в новата обстановка.

Зависи само от теб и от желанието ти да отидеш на ново място. Наличието на роднини ще е от огромна помощ - нека те представят на изградения вече приятелски кръг хора.

За говоренето на езика - не чакай да се отпуснеш, а почвай да говориш. Това е ключът към местната култура.

Аз отидох да живея в чужбина и изкарах 18 години - не е имало период на адаптация, скочих с радост в новото.
Виж целия пост
# 3
От мен да знаеш,винаги ще си останеш чужденец....Няма значение в коя държава си.
Виж целия пост
# 4
Мисля, че зависи от теб. Това, че не говориш добре езика, не бива да е пречка, а мотиватор да се отпуснеш да говориш.

Зависи и коя е държавата, разбира се.

Самата идея да заминете от мъжа ти ли произлизаше?
Като цяло аз не съм привърженик на модела жената седи вкъщи да гледа децата и живеем с едната заплата на мъжа (дори тя да е достатъчна за добър стандарт).
Това ограбва социалните контакти и чувството за пълноценност.

Само покрай децата трудно ще изградиш кръг от познати, с които да комуникираш.

Съветвам те да потърсиш парт тайм работа или дистанционна такава, дори да не е за пари, по-скоро за ангажимент и реализация.
Виж целия пост
# 5
Цитат
От мен да знаеш,винаги ще си останеш чужденец....Няма значение в коя държава си.
Тъпо клише, пречещо на адаптация и интеграция!
Ако човек се чувства аустайдер, винаги ще намери хиляди извинения за начина, по който се чувства и това определено няма да е той самият.

Да, възможна е интеграция на 35, може би зависи и от съответната държава.
Моето мнение, като живееща извън България вече 20+  години е, че има ли желание, има и начини, останалото са предимно извинения. Носталгията е едно от тях, ако въобще е такава, а не взиране в познатото и отричане на непознатото.
Виж целия пост
# 6
Хората са различни, някои като теб все им е мъчно за България и по някое време се връщат. Ако искаш да се интегрираш работи върху себе си, промени се!
Виж целия пост
# 7
Свиква се!
Виж целия пост
# 8
10 години страдам от болезнена носталгия. Особено след като сме прекарали изврстно време в България.
Минава ми  ( или по- скоро се притъпява усещането) като видя, че децата учат, живеят и общуват в що- годе цивилизована среда.
Като тръгне двтето на училище ще усетиш разликата.
Мисля, че още не си се адаптирала и затова така се чувстваш. Покрай децата ще си създадеш среда и ще започнеш да свикваш.
Не си сама! Успех!
Виж целия пост
# 9
Благодаря за отговорите на всички! Да, все още не съм се адаптирала, но и нямам много контакти. Може би за момента наистина съм прегърнала идеята, че в България ми е познато и удобно. Истината е,че от днешна гледна точка и там бихме могли да дадем добър старт на децата, каквато е и идеята за всичко това. Държавата е Англия. Сякаш аз бях инициаторът в началото, в последствие мъжът все повече се нави. Той може да работи от къде ли не, съответно не е проблем да се върне и да работи в София, но за сега имаме визи за 5 години.
Относно работата със сигурност ще започна нещо, предполагам до няколко месеца, защото малкото дете все още е доста малко и честичко боледува.
Виж целия пост
# 10
Има хора които никога не свикват с живота в чужбина и продължават с десетилетия да виждат само негативи и разлики с родината. Ако сте се преместили заради децата тогава просто загърбваш собствените си неудобства и почваш да влагаш всички усилия в това децата да се чувстват добре. Просто си променяш мотивацията, езикът го учиш не защото те кефи, а за да можеш да комуникираш с учители, да ползваш уебсайта на училището, помагала и учебни материали, да можеш да му организираш рожден ден с другарчета, да комуникираш с други родители и т.н. и т.п. Приемаш, че интегрирането и създаването на среда не е за теб лично, а за децата и толкоз. Ако ти е съвсем зле и го виждаш като невъзможно и онова чуждото ти влияе много негативно то определено се замислете да си се върнете обратно преди децата да са се установили твърдо в чужбината. Защото все пак щастливи деца израстват с щастливи родители, така че и това е доста съществено.
Виж целия пост
# 11
Според мен не си мотивирана да останеш в Англия. При липса на мотивация човек търси винаги по- лесното.
Виж целия пост
# 12
Според мен това което човек има в Бг като социална среда (като основна причина за носталгия) се постига и в чужбина, но иска време, не става за един ден. Като чета причините, които са ви довели в Англия, са същите, които доведоха и нас тук🙂 Преместихме се преди 5 год вече, аз бях на 32г. без да познаваме никого
И до сега нямам приятели българи тук, за съжаление, явно попадам само на такива, които не биха ми били и в Бг да бяхме, просто различни ценности😉
За англичаните, като приятели мога само да кажа, че хората не стават много близки по между си, така, като в Бг. И това не е защото видиш ли ние сме българи, те и между тях си са така, просто това е тяхната култура. В огромен процент от случаите не са си близки и в семействата между братя, сестри, майки, бащи или поне по начина, който аз разбирам. Всеки, като че ли вглъбен в собствените си неща не отделя качествено време за други.
Иначе са любезни, както вече си забелязала😊 и за времето, винаги ще си намериш с кой да говориш 😂 За децата обаче тука е рай в сравнение с Бг, по мое мнение. Големият ми син беше на почти 8г като се преместихме, беше изкарал 1 клас в Бг. Изключително бързо се адаптира и даже сега като си говорим за неговото начало тук и как не знаеше английски в училище спомените са му като, че ли винаги го е знаел 😂
Човек не може да има най-доброто и от двата свята едновременно,пък и всичко е само в нашите глави т. е. как възприемаме нещата и как това ни кара да се чувстваме.
Аз лично съм доволна от живота си тук, точно толкова колкото бях и в Бг.
Адаптацията изисква време и ми се струва, че поне в началото много хора бъркат излизането от зоната си на комфорт (което неминуемо носи трудности) с носталгия 🤔
Виж целия пост
# 13
Дай си време, но ако продължаваш да се чувстваш самотна и нещастна, отивай там, където ще имаш усещането за комфорт и пълнота. Мисли, че винаги можеш да се върнеш в България, че нищо не е завинаги и на всяка цена и така по-лесно ще свикнеш, че това е положението!
Ако се настроиш, че това е краят на всичко, ще ти бъде много трудно. Затова винаги си мисли, че ако не успееш, има и следващи стъпки и поправителни сесии.
Ако си в Англия, езикът се учи лесно и ще бъде едно голямо богатство за всички членове на семейството.
Виж целия пост
# 14
Благодаря ви, много хубави мнения и съвети получих. Голяма част от тях се припокриват и с моите мисли.Особено от Nicky11. 
След някакво време ще си проличи, предполагам до година, две. Тогава ще е ясно и децата как се чувстват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия