Споделете какво постигнахте!

Здравей,

Добре дошла в този полезен форум, убедена съм, че тук ще намеришмного разбиране и приятели!

За съжаление не мога да помогна с инфо, но това излезе от търсачката на форума:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=17330.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=93400.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=56796.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106715.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=51383.0


Поздрави и успех!

 

За съжаление ние сме с друг проблем и не мога да ти дам никакъв съвет,но просто исках да те приветстам с добре дошла и да ти пожелая успех 

Здравей, ако искаш повече информация можеш да прочетеш във форума в тема Генерирано разтройство на развитието, а също и Апатичен аутизъм. Там има доста неща писани от други майки, надявам се да ти помогнат. Дано да се оправите.

Моля да не пренасочвате майката, темата й е различна от всичко пускано до сега.
 Аз също от известно време си мисля за подобна тема, където да разкажем за детето си , за това какво сме опитвали и какво ни се искаме да опитаме, за възможностите на детето и за това как ги развиваме в домашни условия с помощта или без помощта на специалисти.В момента съм заета, но по-късно ще се включа с публикация по темата.

Тази мисъл е страхотна. Тя важи не само за децата с аутизъм, мисля че важи и за моето дете. Съжалявам за отклонението, но смятам, че детето ми си има свои собствен свят.....в който съм благодарна, че ме допуска.
Kolgrimur, добре дошла между нас. Моето дете е с неврологичен проблем, така че не мога да помогна, но искам да ти пожелая много успехи. Дано постигнете напредък.....

Аутистичния спектър е много неясен, широк и размит, признаците често се срещат при деца с някакво нарушение на развитието, не е моя работа да давам определения за аутизъм и атипичен аутизъм, щото и не мога, но обикновено диагнозата атипичен аутизъм май я поставят като не може да се намери по-подходящо наименование за състоянието на детето.
Картината при всяко дете е много индивидуална, затова първо ще е по-добре да изброим характерните неща.
Моето дете е на 4г и е с ДЦП. Това, което ме насочва към темите за генерализирано разстройство на развитието е :
 
 Избягва контакт очи в очи, с изключение на случаите, когато иска нещо (и пак не винаги)
 Обича да се осамотява.
 Има стереотипни движения, например когато е радостна маха с ръце и върти китките близо до очите си, а когато е ядосана се клати наляво надясно и върти китките, но вече долу.
 Има стериотипни игри - например разговор по телефона, който се повтаря по един и същи начин безброй пъти, само хората с които разговаря са различни.
 Има прекрасна памет, но само за темите , към които има интерес, а това са песни, музикални и шоу програми.
 Знае наизуст много песни и стихчета, но в разговор използва само единични думи или повтаря папагалски изразите, които аз използвам в дадена ситуация, използва много съществителни, малко глаголи и никакви прилагателни, наречия и т.н.
 Не проявява или проявява много слаб интерес към света  и хората около нея, дава си вид , че не чува
 Не отговаря на въпроси, освен ако не са свързани с любимите й теми и отговора изисква само назоваване.

Има още неща, но не съм наясно доколко се дължат на диагнозата й, защото тя също дава своето отражение .
Миналата година опитахме да работим с логопед, но детето не спря за секунда да насочи вниманието си към нещо и отложихме обучението.(по съвет на логопеда  )
Не ми оставаше нищо друго, освен сама да търся начини да я уча на нещо.
Използвам точно интереса й към музиката, списанията, телевизията и визуалната информация, която получава от там. Например, тя обича да гледа шоуто на Слави. Там й обясних, че Годжи свири на китара. На компютъра й показах няколко снимки на китари, после й дадох да си поиграе с една детска цигулка (тук малко грешен подход, но тя най-много прилича на китара), показах й как издава звуци и по този начин вече тя знае какво е китара, произнася думата и има ясна представа за какво става дума.
С няколко думи използвам дори и слабия й интерес, за да я науча на нещо.

Обучението СКОК пък ми помогна да схвана как да използвам голямото й желание да получи нещо, за да я накарам да го каже (защото в случая тя може да произнася много думи, а идеята на СКОК не е точно такава)За съжаление тя запомня точно израза, който аз съм използвала. Например, обича да разглежда един албум. Иска го с :"Ще ти дам албумите" Накарах я да промени това на "Искам да дадеш албумите".Или пък да речем "Пъпеш" стана "Искам да ям пъпеш".

Използвам много и компютъра, за да й показвам картинки, които по-късно тя назовава. Това ми служи и за да добие обобщена представа за това, какво е КОН, а не само коня нарисуван в книжката да е КОН.

Тъй като стана мнооого дълго, засега спирам до тук. Ще ми е много интересно да прочета как вие помагате на детето да общува, да говори, как провокирате интерес.

Темата ме провокира да се поровя повече в нета и да открия една успешна програма за обучение на аутисти, която се прилага в Америка. Става дума за АВА (Applied Behavioral Analysis - Приложен анализ на поведението). Обсъждана е в този форум http://ru.autismlina.com/about234.html (руски), за съжаление времето не ми позволява да превеждам много, а и знанията ми по руски са по-скоро разговорни, но ще преведа мъничко:

АВА представлява сама по себе си достатъчно точно копие на нормалното развитие на детето, освен че в този случай тези етапи се преповтарят от преподавател заедно с детето.
Детето се ражда с мозъчни неврони, свързани помежду си. В процеса на обучение някои връзки между невроните стават по-силни, а други "замират". Например детето протяга ръка, за да вземе играчка - един, два, десет, двадесет пъти - връзката между определени неврони се наглася така, че следващия път, когато трябва нещо да се хване с ръка, командата от мозъка към мускулите избира най-рационалния път.
А ние трябва сами да "направим" връзките на тези неврони по пътя на повторението на тези етапи на развитие.........
.........Особено внимание отделяме на поощрението. За съжаление в началото това е поощрение, което се яде( не се справих с точната дума ) Това също е нормално. Всички деца от рождението си установяват най-близък контакт с този, който ги храни. Процеса на хранене е свързан с удоволствието, затова и човека, който храни е предпочитан, това е нормален рефлекс, а също най-желани стават вещите, свързани с храненето. Затова ако докато храним и хвалим, тогава с времето самата похвала ще стане награда, което и ни е необходимо. Ако искате да пристрастите детето към определена играчка, давайте я като награда за добре изпълнена задача, едновременно с похвалата - след време детето няма и да иска да чуе за друга играчка.....

Kolgrimur , видях в предишните ти публикации, че там където живееш използват ТЕАССН, доволна ли си от тази програма? Направи ми впечатление една думичка в това, което четох за нея - учителят подрежда кубчета, а детето ТРЯБВА да наблюдава как го прави. Такава дума ТРЯБВА при аутистите изобщо не се признава, затова ми се стори странна на първо четене цялата система.

Здравеи любознателна
Ние сме с тази диагноза от наЧалото на май, и за сега сме стигнали до разговорите с специалисти и какво ще следва от тук на татък ,понеже тук( исландия)  в момента е  сезона на отпуските това до няъкаде забавя нещата за мое най голямо съжаление .Тук използват програмата ТЕАСС уж казват Че е най добрата, аз също Четох доста в нета да полуЧа повеЧе информация.Намерих и тази страница   http://www.autismtreatmentcenter.org/
дано е от поза на някого като нас ,там във форума могат да се намерят много неща като игриЧки и т.н .
Тук също прилагат и практическо обуЧение на деца с подобни синдроми ,  в децката градина  ще се включи и логопед 5 пъти в седмицата .
Синът ми от миналата година посещаваше 2 пъти седмично логопед и за много кратко време напредна много .
При него аутизма се изявява като той повтаря последната дума на изречението , казваха  че изоставал в развитието си , фиксирал се много в дадено нещо трудно се установявал контакт очи в очи ,играел си е самичък .
При условие че в къщи до преди година се използваха три езика и исландския е с три падежа и много труден за произнасяне .
Надявам се че на есен като се задвижи цялата тази програма да има добър резултат     

"А ние трябва сами да "направим" връзките на тези неврони по пътя на повторението на тези етапи на развитие..."Моят личен лекар ми беше казал че мозъкът на детето е като компютър   ,каквато информация  му въведа с такава ще работи.  Това се потвърждава и от горния цитат.За тези 15 год.  стотици пъти сме повтаряли едни и същи неща ,но винаги той ме е водел.Едни и същи въпроси с едни и същи отговори.В началото единствен източник на информация бяхме ние.От телевизия и книжки не се интересуваше,с логопедката разговаряше чрез мен и категорично отказваше да се занимава с нея, както и да ходи на градина.Всяко нещо трябва да се обяснява като на 3-4 г. дете като си даваме сметка значението на кои думи знае.Сизрастването нещата стават по лесни,но все пак достатъчно сложни доколкото ни е трудно да разбираме начина им на мислене и техния паралелен свят. От значение беше и това,че учи в масово училище и неусетно започна да се съобразява с общноста а,не да си мисли ,че е център на света ,но все така няма приятели и предпочита собствената си компания.  Всъщност исках да кажа ,че най-много могат да помогнат на детето си родителите му  като винаги се възползват от проявите му на любознателност    и любопитство,въпреки че често е много досадно.  Специалистите са нещо много хубаво когато ги има ,но при аутистите трудно се получава работа при режим.                                                                                                       

Много ми харесва това дневниче на едно детенце с аутизым:
http://www.elinahealthandbeauty.com/photo.htm
http://www.elinahealthandbeauty.com/Photo_Dennis_july2005.htm - как Денис общува с картите PECS

Имал ли е някой от вас проблем с познаване и назоваване на цветовете? Не съм сигурна детето ми знае ли ги или не, понякога показва , че ги знае, понякога не. Логопедката ни хвърля много усилия в тази посока, засега Наталия когато я попитат - какъв цвят е това - отговаря някакъв си цвят, защото знае, че това се изисква от нея. И аз не мога да я провокирам по никакъв начиин за да разбера знае ли ги.

Иначе за два месеца се заех сериозно да я провокирам да говори, успеха дойде много бързо. Схемата е следната, например:
Иска да излезе на терасата, до сега казваше :тераса
Изисквах да каже : Искам на терасата -  и веднага я пусках да излезе. Когато го овладя започнах да изисквам : Искам да изляза на терасата - вече го казва винаги, или поне като си направя една две оглушки докато го каже правилно.
Това дава ефект за всичко, което иска да й се даде или да направи.

Много ми се иска тази тема да не отпадне толкова бързо , тук четат няколко майки, чиито деца имат подобни разстройства, ще бъде полезно за всички ако всяка сподели по какъв начин постига едно или друго нещо. Аз засега черпя информация от руски форуми, там родителите споделят и най-малките си успехи, все се намира и нещо, което може да е полезно за моето дете.

Спомням си,че когато Рони се учеше да смята ,имената на числата не му говореха нищо.Ако го питах колко е 2+3 мълчеше,но ако го питах-имаш 2 вафли и аз ти купя още 3,колко вафли ще имаш?-никакъв проблем.Така ,че сред няколко десетици различни предмета подходящо комбинирани напр.4 бобчета и 2 копчета или 3 семки,3 вилици, 3 лъжици така,че да се научи да свързва името на числото с точния брой, хем се забавлявахме,хем учехме.Може би ,ако се съберат на едно място няколко молива в различни цветове,няколко копчета в същите цветове,няколко сламки да речем,но все предмети които са познати на детето и му поискаме жълтия молив и т.н. ще разберем дали познава цветовете,а ако не, мисля,че така по- лесно ще ги запомни.

понеже видях, че се заговори за програмата АВА, та аз се опитах да преведе части от заниманията по нея на български. Качила съм нещата ето тук http://decata.dir.bg/