Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... октомври

  • 87 478
  • 2 463
# 180
Алтаят беше първи братовчед на Етъра.
Виж целия пост
# 181
Аз се опитвам да си спомня Етър ли се казваше безалкохолното, което обичах.

А сещате ли се онези малки кръгли бонбонки имаше зелени с какаов пълнеж и цветни с кардамон. Колкото обичах зелените толкова мразех цветничките. ММ не се сеща за тях
Виж целия пост
# 182
Ех, Панде Hug Щом е извън града, няма ли възможност родителите на празнуващито детенце да я вземат и върнат?

Алтай не съм опитвала, Етър май съм пила. Бях супер злоядо дете, така че голяма част от нещата, за които говорите, не съм ги яла. Но помня как с братовчед ми си купувахме бонбони "Бонибон" и си ги деляхме едно на теб, едно на мен. А първите кутии корнфлейкс си ги изсипвахме в джобовете и ги хрупахме по улиците Joy
Виж целия пост
# 183
Предпочитах сироп за кашлица. И до сега не пия нищо газирано, освен шампанско или сироп от бъз.
Виж целия пост
# 184
брезата я виждах само по морето. етър и алтай имаше и у нас. Simple Smile

бонбончетата с лимон отвътре и шоколад отвън да не са чайки? те имаха и с ягодка и с нещо бяло, не се сещам какъв беше вкуса.

зелените с какао май си спомням, но с кардамон... бляк.
аз харесвах дъвчащите бонбони. първо бяха само карамел Му - в кутия и всяко опаковано в оризова хартия, а доста по-късно и "Наслада" - в опаковка на зелени и бели райета.
Виж целия пост
# 185
Ре ме разби със сиропа за кашлица Joy И аз като Бърди бях зловещо злояда, обичах само швепс златен портокал и фруктоза и двете напитки обаче ги зареждаха веднъж на високосна в сладкарниците. Обичайният асортимент беше боза, лимонада и етър. Алтаят май беше соц варианта на кока колата и го докарваше само на цвят, миришеше странно. От носталгия няколко пъти си купувам съвременния вариант на швепс портокал. Първо, че нямат нищо общо, освен цвета и второ, след като съм пила швепс веднага започва да ме боли зверски главата. Така и не разбрах съвпадение ли е или съдържа съставка, която поразява клетата ми глава.
Виж целия пост
# 186
ДобрЕ, не помня как им беше заглавието. Старост, нерадост.

Бърди,  май ще отваряме шампанското Stuck Out Tongue Winking Eye Champagne
Виж целия пост
# 187
Бърди,  май ще отваряме шампанското Stuck Out Tongue Winking Eye Champagne
Пу-пу, да не е уроки ChampagneCocktail

Еех, да можеше да се върне онази детска злоядост. Но не би Animal Pig
Виж целия пост
# 188
И аз фен на Етъра. И на Рубин. Heart Eyes
Зелените бонбонки с какаов пълнеж ги обичах също. Както и виолетките. И едно десертче, квадратно, "Триадица" май се казваше.

Бобчи, относно бозата от 6- снощи разказвах спомен, как със сетра ми заради нея не ни стигнаха 2 стотинки за тотала на сметката накрая. Та затова я споменах като фактор за отбелязване на време онО. Blush
Виж целия пост
# 189

А сещате ли се онези малки кръгли бонбонки имаше зелени с какаов пълнеж

“Росица“? Бяха любими на даскалицата по биология Smiley
Виж целия пост
# 190
Присетих се за суха паста Балкан, омразните Родопче и марципан.

Ох бе, това животно ще ме умори. От десет минути седи в тая поза. Не мърда, не шава. Йога ли прави, медитира ли ...
Виж целия пост
# 191
Обичах Родопче.
Но кифлите така и не ме спечелиха, мразех ги!
Особено пък, като ни ги даваха за закуска в училище.
направо си стоях гладна.
Тях не ги ядях, обядът в стола рядко ми харесваше също,, следобедна закуска не помня имахме ли... Сигурно. Ябълка, примерно.
Но тъй като тогава не беше ок да се носи храна от вкъщи, нямах особен избор...
За протокола- бях по някаква изчанчена програма, от 1ви до 3ти клас бяхме на училище от 8 до 16.30, с обедна почивка от два часа, по време на която ни караха да спим на чиновете, а след това ни изкарваха за игра на двора.
Т.е. втората половина на деня беше пълна загуба на време, а и мен имаше кой да си ме гледа вкъщи.
Виж целия пост
# 192
Тили, звучи ми като Сендовската система. В нашия град системата се е прилагала в едно училище, след 7 клас имах съученици, учили по нея. Аз бях особено впечатлена от следобедния сън. В моето училище не учихме по нея.

Фен съм на Родопче и до днес. Не помня вкуса им от детството ми, подозирам, че няма много общо със сегашния, но пак ми харесва. Все по-рядко ги виждам в магазините. Но недолюбвам Чайка.
Виж целия пост
# 193
Цъ, не беше тя.
Беше "руско" училище по онова време.
Понастоящем езикова гимназия. Grinning
Просто как го бяха измислили това ъсс следобедния сън на чина, седнал, стънал се на две- идея си нямам.
Но факт е, че тогава го намирах за нормално и не ми е правило впечатление.

Не съм виждала Родопче от... не помня от кога.
И вафла Боровец обичах- онази, с фъстъците. Така ли се казваше, всъщност?
Виж целия пост
# 194
Хм, интересно. Нашите сендовчета разказваха, че са имали легла.

Родопчета продават в магазина до свеки. При всяко гостуване при тях, първата работа на МУ е да отиде да ми купи Joy Аз пък не се успокоявам, докато не им видя сметката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия